Музиката е уникалана,а сюжета е един от любимите ми.
Книгата много ми харесва. Запознава младия читател със съдържанието на оперите.
Това е основна книга средностатистическия почитател на това изкуство. В къщи я има откакто се помня, вида й вече напомня този на древен папирус, което показва интересът ни към нея (и към операта) така, че приветствам нейното появяването в електронен вариант — то ме прави излкючително щастлива! Поздравления за инициаторите на това!
Приветствам инициаторите за появата на „Книга за операта“ в електронен вариант.Благодаря! Любител съм на оперното изкуство, но имам празноти в познанията си. Радвам се, че ми помогнахте да запълня тези празноти, като ми предоставихте търсената от мен информация. Желая успех и в други подобни начинания.
Аз съм на 70 години и имам 11-то преработено и допълнено издание от 1967 година,или тя е на лавиците на библиотеката ми вече 44 години.Макар,че съм „средностатистически“ почитател на това изкуство-операта, и много малка част от оперите съм гледал на живо, все още с интерес препрочитам историите и съдържанието на известните опери. Интересувам се не само от персонажите/често обект на създателите на кръстословици/, но и от кратките биографични описания на най-значителните оперни композитори и авторите на сюжетите на известните опери, отразени в книгата.
Електронният вариант на „Книга за операта“ ще възбуди интереса на младите към този музикален жанр.
Книгата на Сагаев е доста остаряла и непълна. В нея ще намериш дори съветски опери като Тихият Дон и Повест за истинския човек, но няма основните класически и съвременни заглавия, които се играят днес у нас и по света.
Сравних я с руската 100 опери, оказа се, че е преписана напълно, като са добавени български опери.
Сега на пазара се намира Нова книга за операта в два тома от Огнян Стамболиев —
много по-богата и пълна.Ползвам постоянно нея.
Само че новата книга на Стамболиев е също преписана още по-зле!
Не виждам „Набуко“, възможно ли е?
Защото се казва Навуходоносор!
Новата книга е два или три пъти по-обемна от старата, която е побългарен вариант на руската — с много руски и съветски опери, с почти всички български, дори такива слаби като „Под игото“ и „Индже войвода“, а отсъстват основни класически заглавия.Навремето ставаше, когато репертоарът на нашите театри
стигаше до Пучини и Прокофиев, но сега вече имаме нужда от повече информация.
По телевизията, особено по канала Медзо, а и по радиото дават доста модерни опери, а и такива от предкласиката. В Нова книга за операта се срещат дори
Шнитке, Пендерецки, Бузони,а също и доста автори от различните национални школи — полска, испанска, чешка, унгарска…В този смисъл книгата на Огнян Стамболиев превъзхожда старата.
Като се е съобразил с днешния ден на българската опера /репертоара на театрите и интересите на меломаните/ и историята и развитието на жанра, съществуващ от четири века, нашият известен музикален критик и преводач Огнян Стамболиев е изградил двата тома на книгата си върху принципите РЕПЕРТОАРНОСТ и ЗНАЧИМОСТ и върху не по-малко важния и интересен принцип на националните оперни школи. Така, наред с имената на създателите на т.нар. „железен репертоар“: Верди, Пучини, Моцарт, Доницети, Росини, представени с доста заглавия /напр. Верди с 18, Росини с 11!/, той предлага и редица големи майстори в жанра, които не са толкова популярни и поставяни на сцена, но имат огромно значение за развитието на операта: Глук, Монтеверди, Рамо, Дебюси, Равел, Берг, Бритън, Хенце, Яначек, Енеску. Към тя се добавят и имената на: Бортнянски, Флотов, Керубини, Шарпантие, Респиги, Стравински, Онегер, Хиндемит, Курт Вайл, Цемлински, Пендерецки. Поставен е и сериозен акцент върху класиката на ХХ век, досега съвсем слабо представяна в подобни издания. Напр. в последното петербургско — дело на колектив от 9 /!/ автори, има само една опера от този период. От националните школи се срещаме за първи път с: Гомес /Бразилия/, Сухон /Словакия/, Еркел и Барток /Унгария/, Де Файя /Испания/ и др. Не са пропуснати и най-значимите български творци в жанра — от Маестро Георги Атанасов и Панчо Владигеров до Александър Йосифов и Красимир Кюркчийски.
В известен смисъл книгата на Огнян Стамболиев има и енциклопедичен характер. Освен статиите за отделните автори, написани аналитично, стегнато и четивно, във формата на кратки портрети, тя съдържа точни сведения за действащите лица,според партитурата и видовете певчески гласове, които трябва да ги изпълняват, както и датите на абсолютните премиери и на българските им изпълнения, което без съмнение е изисквало доста проучвателна работа.
В края на тази уникална „Нова книга за операта“ /чудесно двутомно издание на „Гея Либрис“, София/ има и малък речник на термините, използвани в текста. Предназначена преди всичко за широката публика, книгата е адресирана до всички онези, които не са престанали да се вълнуват от красивия и романтичен на ОПЕРАТА.
Наскоро започнах да уча оперно пеене и въпреки че досега също съм се занимавала с музика имам големи пропуски в знанията си по музикална литература. Книгата ми бе и ми е изключително полезна и интересна. Тя е прекрасно четиво за всеки, интересуващ се от операта. Благодаря на всички допринесли за публикуването й.
Тази книга за операта е непълна и не актуална.Препоръчвам „Нова книга за операта“, в два тома от Огнян Стамболиев, която съдържа 250 класически и съвременни опери,голяма част от които липсват в старата.
Може ли някой да каже какъв период или по точно кои композитори обхваща „Нова книга за операта-част 2“ на Огнян Стамболиев?
Книгата на Огнян Стамболиев е направена за удобство по азбучен ред на авторите.Първият том е от „А“ до „М“,а вторият от „М“ до „Я“. Потърсете я чрез сайта на издателство „Гея Либрис“ А първата българска „Книга за оперетата и мюзикъла“от същия автор потърсете в книжарниците.
Нова книга за операта от Огнян Стамболиев е доста по-пълна и по-богата от старата на Сагаев. В старата имаше доста български, руски и съветски опери, а липсваха основни репертоарни заглавия, което гледам днес у нас и по телевизия Медзо. От същия автор взех наскоро първата българска Книга за оперетата и мюзикъла. Много добре написана и издадена. Много заглавия, дори немалко от тях не бях чувала, но се играят по света. Има и хубав речник отзад.
Не бива да се сравняват книгите на Огнян Стамболиев и тази на Сагаев. Първо са писани в различно време. Да, тази на Стамболиев съдържа доста повече заглавие, но за сметка на това липсват богатите исторически очерци от онази на Сагаев (били те и преписани…), което прави първата полезна по-скоро за широк кръг читатели, но в значителна степен и на определени места наивистична при четене от музиканти. И двете имат достойнства и недостатъци.
Книга за операта на Сагаев е пълна със забравени български и дори…съветски опери, а липсват основни, репертоарни класически заглавия. Нова книга за операта е близо три пъти по-голяма и по-богата. Липсват текстовете на Сагаев за предисторията и музиката, но те са доста елементарни и не вършат вече работа.
Новата книга за операта в двата тома на Огнян Стамболиев е значително по-богата. Сравних я с руски, немски и френски такива. Там преобладават техните национални школи и автори, а липсват доста значителни чужди, докато в новата българска не е така. Има и по-непознати у нас, но значителни световни композитори. Дадени са и българските премиери на поставените у нас заглавия , има и накрая справочник. От същия автор си купих първата българска „Книга за оперетата и мюзикъла. От Офенбах и Уебър“ / и след Уебър…/ Много хубаво, прецизно направено издание.Доста богато. Представени са и филмовите мюзикъли.
Прекрасна книга, въвеждаща читателите в историята и сюжетите на великите оперни произведения.
Щастлив съм, че тук намерих и една любима книга от моето детство — „История на музиката в рисунки“, един истински шедьовър на френския комикс, който винаги съм искал да притежавам. В него всяко квадратче е едно малко бижу, съчетаващо разнообразни техники на рисуване с невероятен текст. Колкото и да я препрочитам, винаги ще намирам по нещо ново в нея. С удоволствие си свалих цялата книга от галерията, благодаря ви!
В училище, в средния курс, учителката ни по музика ни четеше от тази книга и пускаше на грамофон части от съответната опера. Благодарение на нея се запознах с класическата музика. И до сега като слушам някое любимо произведение, си спомням с благодарност за тази жена.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.