Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 19 гласа)

Информация

Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6

История

  1. — Добавяне

Тихон ХРЕННИКОВ
1913

Тихон Хренников е именит съвременен съветски композитор. Той е създал голям брой произведения от всички области на музиката: симфонии, оперите „В бурята“, „Фрол Скобеев“ и „Майка“, балети, оперети, инструментални концерти, оркестрови пиеси, филмова музика, сценична музика, музика за деца, песни — хорови, солови, масови, детски, естрадни и др. Творбите на Хренников се отличават със своята бодрост, оптимизъм, жизнерадост, сърдечност и искреност. Неговите произведения са съвременни както по идейността си и своята целенасоченост, така и по изразните си средства. Бележитият съветски композитор Юрий Шапорин прави следната характеристика на Хренников: „На перото ми се натрапва неволно думата, която определя главната черта на композитора, ползуващ се с такава любов сред народа. Това е думата щедрост! Щедростта на таланта, на човешкото и художническото обаяние.“ И добавя, че с появата на Тихон Хренников в съветската музика, изведнъж в нея нещо закипя, зазвъня нещо ново, живо, твърде съвременно и в същото време твърде руско.

Хренников е роден на 10 юни 1913 г. в старинния руски град Елец, бивша Орловска губерния. Произхожда от семейство, в което музиката е била любимо занимание на всички. Момчето започва да учи пиано на деветгодишна възраст и показва голямото си дарование. През 1929 г. Хренников постъпва в музикалния техникум „Гнесина“, а след това в Московската консерватория. През 1936 г. той завършва с отличие консерваторията и името му бива вписано в почетната дъска на това реномирано учебно заведение. В консерваторията той учи пиано при проф. Г. Г. Нейгауз, а композиция — при В. Шебалин. Още като студент Хренников създава своите първи зрели творби, като Концерт за пиано и оркестър (1933), Първа симфония (1935), изпълнена под диригентството на Жорж Себастиян, сценичната музика към пиесата „Мик“ (1934), инструментални пиеси, песни и др. В годината на завършването на консерваторията (1936) младият композитор написва едно от най-популярните си и най-често изпълнявани произведения — музиката към комедията „Много шум за нищо“ от Шекспир. По това време вече той си е спечелил име на известен и талантлив музикален творец.

Именитият театрален деец Немирович-Данченко, който познава Хренников като автор на музиката към много пиеси, му предлага да напише опера. Окуражен от тази препоръка, през 1939 г. младият композитор завършва първата си опера — „В бурята“. Успехът на това произведение по естествен начин определя място на Тихон Хренников сред челната редица съветски композитори.

През време на войната Хренников отдава силите си в служба на отечеството. Той пише много патриотични песни, като „Всичко за родината“, „Марш на артилеристите“, които се запяват в цялата страна. По това време той успява да завърши и Втората си симфония (1942). През 1945 г. композиторът влиза в Берлин заедно с частите на Съветската армия. В следвоенните години той написва много произведения от различни жанрове и особено в популярните. От тези години са и изпълняваните и до днес песни от филмите „Свинарка и пастир“, „В шест часа след войната“, „Влакът отива на изток“ и др.

През 1950 г. в Москва се изнася комичната опера на Хренников „Фрол Скобеев“, по-късно поставена в нова редакция под наименованието „Безродният зет“. По случай 40-годишнината от Октомврийската революция в много съветски театри се представя третата опера на композитора — „Майка“ по Максим Горки, която както и „В бурята“, се играе и у нас от Русенската народна опера. През следващите години творческият каталог на Хренников се обогатява и разнообразява постоянно. Той пише инструментални концерти за цигулка, два за пиано, за виолончело, камерни произведения, двете оперети „Сто дявола и едно момиче“ и „Бяла нощ“ (играна в София) и много др. В последно време Хренников написа и два балета: „С любов за любов“ (игран в София) и „Хусарска балада“, детската опера „Момчето-великан“ и детският балет „Нашият двор“ и др.

Тихон Хренников е виден съветски обществен деец. Той оглавява Съюза на съветските композитори от десетилетия насам, депутат е на Върховния съвет на СССР, член е на ЦК на КПСС, носител е на най-високи отличия, като „герой на социалистическия труд“, „народен артист на СССР“ и мн. други.