Любомир Сагаев
Книга за операта (89)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Илия, млад зограф — тенор

Китан, негов помощник — баритон

Севастократор Калоян — бас

Десислава, негова жена — мецосопран

Станой, болярин — баритон

Липа, селска девойка — сопран

Ангел, неин брат — тенор

Отец Гавраил, отшелник — бас

Калистрат, иконописец от Средец — бас

Петър, негов помощник — тенор

Майстор Драган, зограф от Търново — тенор

Никодим — тенор

Славота — бас

Първи купец — тенор

Втори купец — бас

Овчарчето — сопран

Боляри, стражи, прислужници на севастократора, отроци, търговци, селяни, селянки, народ.

Действието се развива в село Бояна, край София, около 1260 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

За основа на либретото на операта „Боянският майстор“ е използувано съдържанието на повестта „Празник в Бояна“ от Стоян Загорчинов, както и нейната драматизация „Ръка Илиева“. В повестта на Загорчинов е пресъздадена една от легендите за сътворяването на изумителните стенописи в старинната църква в Бояна — дело на гениален художник. Този неизвестен творец, подписал се скромно само с „Ръка Илиева“, се явява истински предтеча на Ренесанса. И днес Боянската църква със своите чудни стенописи е един от най-значителните художествени паметници в нашата страна. Голямото дело на скромния и за съжаление останал неизвестен български художник е прекрасен повод за създаване на произведения на изкуството. Талантливият оперен режисьор и музиковед Михаил Хаджимишев (1914) изгражда върху този сюжет хубаво и наситено с драматизъм либрето. Той сгъстява действието, като изхвърля много епизоди и подробности от повестта. Либретото допада на композитора, тъй като дава възможност за създаването на опера с голямо драматично напрежение. Константин Илиев работи бързо и напрегнато и завършва операта си за по-малко от една година. Първоначалното намерение на композитора е да напише „Боянският майстор“ като камерна опера, но в процеса на работата той все повече разширява участието на народа, като създава и няколко масови сцени. Своята творба Константин Илиев посвещава на именития композитор Любомир Пипков. Първото представление е на 3 октомври 1962 г. в Софийската народна опера под диригентството на Васил Казанджиев в постановка на автора на либретото Михаил Хаджимишев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Севастократор Калоян е наредил да се изгради нова църква в Бояна, край издигащия се в подножието на планината негов замък. За изографисването й той е поканил най-добрия зограф майстор Драган от Търново. Старият майстор е изпратил своя ученик Илия и помощникът му Китан да разчертаят по неговите кройки стените. Когато Илия и Китан пристигат в Бояна, пред църквата са се събрали много хора. Дошли са и различни търговци, които шумно предлагат своите интересни и привлекателни стоки, играчки и дреболии. Децата, бутайки се, разглеждат играчките. Едно овчарче взема една от изложените свирки и подхваща хубава мелодия, но търговецът грубо си дръпва свирката като нахоква момчето. Развълнуван, Илия купува свирката и я подарява на овчарчето. Веселият глъч е прекъснат от втурналите се стражи. Те разпъждат народа, защото шумът пречел на църковната служба в болярския параклис. На площада остават само Илия и Китан. Илия споделя със своя приятел и помощник, че е решил сам да изографиса църквата. Той отдавна мечтае за такъв случай. Китан, уплашен от дръзкото желание на Илия, го моли да не прави това. Службата в параклиса свършва и севастократор Калоян, придружен от жена си Десислава, довежда своите гости, за да им покаже новата църква. Боляринът Станой съветва севастократора да се откаже от услугите на дошлите от Търново двама млади зографи и да покани за изписването на църквата опитния гръцки иконописец Калистрат. За Илия и Китан се застъпва Десислава и Калоян решава ликовете на царя и царицата да бъдат нарисувани от Илия и Китан, а неговият и на Десислава — от Калистрат. Неочаквано идват група отроци. Техният водач Ангел смело поисква от севастократора да плати на всички, които са работили по построяването на църквата, тъй като не са успели да засеят нивите си и сега са обречени на глад. Калоян заповядва на стражите да отведат и затворят непокорниците. Жестокостта на болярина и неговите стражари възмущава Илия. Напразно той се опитва да ги защити. Калоян му казва, че отроците са си получили заслуженото, и поканва гостите на обяд.

Илия вече завършва царските ликове. Замислен, зографът дори не забелязва селяните Тихол и Първан, които му носят свещи и яйца за боите. Идва средецкият майстор иконописец Калистрат и помощникът му Петър. Двамата искат да започнат работа върху образите на севастократора и жена му, но Илия и Китан отказват да им дадат ключовете от църквата. Те ще ги получат само след като Илия завърши напълно царските ликове. Възмутените Калистрат и Петър си отиват. Илия споделя с Китан вълненията си за тежката съдба на зографите. В църквата идва отец Гавраил и се заглежда в рисунките. Старият свещеник упреква Илия, че е извършил голям грях, като е смесил небесните и земните дела. Влиза Липа. Тя моли отец Гавраил да се застъпи за брат й Ангел, който е хвърлен в затвора. Думите на отец Гавраил са смутили Илия. От своя страна Липа също започва да го кори, че вече не се сеща за нея. Променило ли се е нещо между тях? Илия й показва завършените образци. Сега той иска да нарисува и образа на Десислава. Липа е смутена. Тя разбира, че Илия е влюбен в жената на севастократора.

Стаята на Десислава. Болярката е облякла празничните си дрехи, в които трябва да я нарисува Калистрат. Тя съжалява, че това няма да направи Илия, когото цени като истински майстор. Липа разказва на Десислава, че Илия непрекъснато рисува нейния образ върху липови дъсчици. Развълнуваната болярка изпраща Липа да извика Илия. Щом девойката излиза, младата севастократорка започва да съжалява за тази своя лекомислена постъпка. Когато Илия идва, Десислава вече се е овладяла. Тя надменно го запитва кой му е позволил да я рисува. Но младият човек вместо да отговори, вдъхновено започва да рисува красивото й лице. Неочаквано влиза завърналият се от лов Калоян. Севастократорът е неприятно изненадан — зографът не само че не е изпълнил нареждането му да замине, но дори се е осмелил да влезе в дома му. Съобразителната Липа казва на Калоян, че тя е помолила болярката да разреши на Илия да я нарисува. Когато Калоян вижда липовата дъсчица, на която зографът е скицирал образа на Десислава, остава поразен от неговия талант и майсторство. Той решава, че Илия трябва да изпише цялата църква, включително и двата ктиторски портрета.

В църквата. Илия вече е свършил работата си. Остава му само да изпише очите на Десислава. Зографът се измъчва, че не може да намери техния точен израз. Уморен и подтиснат, той съпоставя образите на двете жени, за които непрекъснато мисли: Липа — младата, хубава и жизнена девойка, влюбена в него, и Десислава — гордата, красива и загадъчна болярка — жена на севастократора. В църквата нахлува Китан. Пристигнал е майстор Драган, повикан от Калистрат. Илия веднага заключва вратата и решава да не пуска в църквата никого, докато не свърши всичко. Той с настроение се залавя за работа. Постепенно догаря последната му свещ. Илия е отчаян. Неочаквано се чува гласът на Липа. Тя му е донесла свещи. Сега вече нищо не може да Попречи на младия зограф да довърши делото си докрай.

На площада пред църквата. Майстор Калистрат и другите защитници на старите догми са убедили Калоян да призове на съд Илия, зографа-богохулник. След като севастократорът изслушва обвиненията на Калистрат, той поисква да чуе и мнението на майстор Драган. За голяма изненада на всички старият майстор се изказва възторжено за работата на своя ученик и от сърце му прощава прегрешението. Изкуството на Илия дълбоко го е развълнувало. Отец Гавраил също горещо защищава младия и вдъхновен творец. Севастократор Калоян разбира истината. Той не само че не осъжда Илия, но заявява, че сам ще бъде кум на сватбата му с Липа.

МУЗИКА

Операта „Боянският майстор“ представлява едно по-ново явление в нашето оперно творчество. Константин Илиев написва музиката на своята опера с колоритен и остро звучащ съвременен език. Отличителните белези на музиката са по отношение на своеобразието на формата, съставната звучност, широката темброва скала и оригиналността на ритмиката. Композиторът използува в операта си инструменталните форми. „Боянският майстор“ може да бъде разглеждана като свободно изградена сонатна форма, на която първата й част от втората картина представляват експозицията, разработката обхваща част от втората, третата и четвъртата картина, а петата картина е нещо като реприза с кода. В съвременното оперно творчество използуването на инструменталните форми не е рядкост. Например операта „Воцек“ от Албан Берг е изцяло построена върху такава основа. Употребата на инструментални форми в оперното творчество допринася много за единството на музикалния език. Такова единство е постигнато и в „Боянският майстор“.

В операта си Константин Илиев прибягва до най-разнообразни съвременни изразни средства за осъществяване на творческите си намерения. Някъде музиката е изградена определено върху тонална основа, другаде се е получило широко разсейване на тоналния център, а на много места тя е изведена изцяло от руслото на тоналната система. В мелоса преобладават секундовите и квинтовите интервали и техните обращения, както и ноните и ундецпмите. Това придава на мелодията начупеност и острота. В мелодическите звукореди се избягват повторенията на тоновете, като един тон се използува отново едва след седем, осем, девет различни тона, без да се достигне никъде до изреждане на цяла дванайсеттонова серия.

Една от ценните страни на музиката е нейната народностна окраска. Българското звучене е постигнато чрез мелодически, ритмически и орнаментални съставки от народнопесенното ни богатство, което се чувствува най-силно в масовите сцени и в партиите на представителите на народа. Народностният елемент е изразен най-ярко в двете масови картини — първата и петата, и отчасти във втората картина. От епизодите в български дух найсилно впечатление правят песента на овчарчето от първа картина, на която са придадени лайтфункции, и песента на, Китан за цар Борил. В силно драматичните моменти и сцените, в които се разкриват душевните преживявания на героите, народностният елемент почти изцяло е елиминиран.

Цялата звукова атмосфера на операта се осъществява от симфонично разгърнатия оркестър чрез действен, колоритен, но твърде усложнен музикален език. От музикалните образи най-силен, обаятелен и внушителен е този на главния герой Илия, който е разкрит най-силно в големия му монолог от четвърта картина. Освен зографа по-релефно са очертани Десислава — болярката, измъчвана от противоречиви чувства, и Липа — момичето от народа, което умее да действува и да тласка развитието на действието в желаната от нея посока. Обликът на Липа е сравнително най-български и с богата душевност.

Целият музикално-драматургичен материал в операта е организиран с вещина, стройно и с логична последователност.