Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Revolution, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и начална корекция
Silverkata (2020)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дженифър Донъли

Заглавие: Революция

Преводач: Емил Минчев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Артлайн Студиос

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Редактор: Мартина Попова

ISBN: 978-954-2908-85-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13321

История

  1. — Добавяне

82.

Днес е осми юни, 1795 г.

Последният ден от живота на Луи-Шарл.

Все още е много рано. Малко след полунощ. Тъмно е. От реката се стеле мъгла и не виждам звездите.

Намирам се на покрива на църква. Опитвам се да завърша това, което Алекс не е могла. Промъкнах се по време на вечерната литургия и се скрих зад една древна каменна крипта. Изчаках докато свещеникът изгаси свещите и заключи вратата, след което извадих фенерчето от джоба си и се изкачих по спираловидното стълбище до камбанарията.

Сега поглеждам към Храма и знам, че Луи-Шарл лежи вътре и умира. Сам. В мрака. Полудял от болка и страх.

И през цялото време светът продължава да се върти. Хората спят. Сънуват. Хъркат. Изритват котката от леглото. Бият се. Плачат. Молят се. Този свят не спира. Нито сега, в Париж, нито двеста години по-късно в Бруклин. Просто продължава да се върти.

Едва издържам. Искам да пищя. Да вия. Искам да събудя свещеника в неговата стая. Хората в техните къщи. Цялата улица. Този град. Искам да им кажа за Луи-Шарл и Труман. Искам да им кажа за Революцията. Искам да ги накарам да разберат, че нищо не струва живота на едно дете.

А ако го направя? Ако започна да крещя от покрива? Какво тогава?

Тогава стражите ще дойдат и ще ме хвърлят в затвора, а няколко дни по-късно главата ми ще се търкулне в кошницата. Така че не крещя. Бърша очите си и запретвам ръкави. Трябва да направя това, което мога.

Калъфът на китарата ми е тежък. Тази нощ в него няма китара. Само ракети. Дадох на Фовел всичко, което ми бе останало от кутията на Алекс и му казах да ми направи най-красивите фойерверки, които Париж някога бе виждал.

— Две дузини ракети „Луцифер“ — рече той, когато ми ги подаде. — Най-големите и най-добрите.

Луцифер, зорницата[1]. Ще ги използвам, за да осветя нощното небе. За да превърна нощта в ден.

Ще обсипя града със злато и сребро за теб. Ще раздробя черната нощ на парчета, ще я разкъсам, ще я пробода с милиони звезди. Обърни гръб на мрака, на лудостта, на болката.

Отвори очи. И знай, че съм тук. Че те помня и се надявам.

Отвори очи и виж светлината.

Бележки

[1] Lucifer — утринна звезда, зорница (лат.). — Б.пр.