Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Revolution, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емил Минчев, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и начална корекция
- Silverkata (2020)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Дженифър Донъли
Заглавие: Революция
Преводач: Емил Минчев
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Артлайн Студиос
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска (не е указана)
Редактор: Мартина Попова
ISBN: 978-954-2908-85-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13321
История
- — Добавяне
55.
Опитвам се да свиря „Норвежка гора“. Но не се получава. Не уцелвам правилните струни. Пълен провал. Отказвам се и опитвам малко Бах. И това не се получава.
Свиря, за да не мисля за други неща. Като например… защо съм се залъгвала, че Върджил няма приятелка? Две? Пет? Дванадесет? Мъж като него — хип-хоп божество? Мислех си, че между нас има нещо специално. Но явно съм грешала. Лошата преценка е поредният страничен ефект на хапчетата „Куелифай“.
Опропастявам пасакалията, която се опитвам да изпълня. Казвам си, че е заради това, че ръцете ми са премръзнали. Тук, на моста „Понт Ньоф“, е доста ветровито. Въздухът мирише на сняг. Вече виждам първите снежинки, понесени от вятъра. Но знам, че студът не е причината за това, че свиря нескопосано. Заради хапчетата е. Взех още след това, което се случи в „Реми“. И сега съм бавна и тъпа. Не чувствам нищо. Знам, че е студено, но не усещам студа. Знам, че сърцето ми е разбито, но и това не мога да усетя.
Вече съм много далече от „Реми“. Далече съм и от къщата на Джи. След като видях Върджил, не исках да се връщам там. Лили може да се е върнала от вечерята. А татко — от лабораторията. Не искам да говоря. Нито с тях, нито с когото и да било. Единственото нещо, което искам да правя, е да свиря. Да открия онази нота, както ме учеше Нейтън.
Вятърът запраща косата в лицето ми. Махам я от очите си и усещам нещо, залепнало за бузите ми. Докосвам го. Пръстите ми са покрити с малки, замръзнали кристалчета. Мисля, че са сълзи.
Телефонът ми звъни. Вадя го от джоба си и поглеждам номера. Върджил. Връщам го в джоба. Върна iPod-а ми. Вече нямам нужда от него. Момчетата разочароват, но музиката никога не разочарова.
Вдишвам дълбоко и отново се опитвам да изсвиря пасакалията, но този път както трябва. Една нота, само една. Точно от това имам нужда. Но тази вечер е трудно. Толкова трудно, че спирам да свиря. Вместо това поглеждам към небето. Черно е. Няма луна. Няма звезди.
Здравей, тъмнина, моя стара приятелко.