Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Revolution, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и начална корекция
Silverkata (2020)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дженифър Донъли

Заглавие: Революция

Преводач: Емил Минчев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Артлайн Студиос

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Редактор: Мартина Попова

ISBN: 978-954-2908-85-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13321

История

  1. — Добавяне

55.

Опитвам се да свиря „Норвежка гора“. Но не се получава. Не уцелвам правилните струни. Пълен провал. Отказвам се и опитвам малко Бах. И това не се получава.

Свиря, за да не мисля за други неща. Като например… защо съм се залъгвала, че Върджил няма приятелка? Две? Пет? Дванадесет? Мъж като него — хип-хоп божество? Мислех си, че между нас има нещо специално. Но явно съм грешала. Лошата преценка е поредният страничен ефект на хапчетата „Куелифай“.

Опропастявам пасакалията, която се опитвам да изпълня. Казвам си, че е заради това, че ръцете ми са премръзнали. Тук, на моста „Понт Ньоф“, е доста ветровито. Въздухът мирише на сняг. Вече виждам първите снежинки, понесени от вятъра. Но знам, че студът не е причината за това, че свиря нескопосано. Заради хапчетата е. Взех още след това, което се случи в „Реми“. И сега съм бавна и тъпа. Не чувствам нищо. Знам, че е студено, но не усещам студа. Знам, че сърцето ми е разбито, но и това не мога да усетя.

Вече съм много далече от „Реми“. Далече съм и от къщата на Джи. След като видях Върджил, не исках да се връщам там. Лили може да се е върнала от вечерята. А татко — от лабораторията. Не искам да говоря. Нито с тях, нито с когото и да било. Единственото нещо, което искам да правя, е да свиря. Да открия онази нота, както ме учеше Нейтън.

Вятърът запраща косата в лицето ми. Махам я от очите си и усещам нещо, залепнало за бузите ми. Докосвам го. Пръстите ми са покрити с малки, замръзнали кристалчета. Мисля, че са сълзи.

Телефонът ми звъни. Вадя го от джоба си и поглеждам номера. Върджил. Връщам го в джоба. Върна iPod-а ми. Вече нямам нужда от него. Момчетата разочароват, но музиката никога не разочарова.

Вдишвам дълбоко и отново се опитвам да изсвиря пасакалията, но този път както трябва. Една нота, само една. Точно от това имам нужда. Но тази вечер е трудно. Толкова трудно, че спирам да свиря. Вместо това поглеждам към небето. Черно е. Няма луна. Няма звезди.

Здравей, тъмнина, моя стара приятелко.