Дженифър Донъли
Революция (16)

16.

Сряда сутрин.

Един ден мина, остават още двадесет.

Снощи останах до късно навън, за да избегна срещата с татко. Той си бе поръчал храна за вкъщи и аз не се върнах докато не се уверих, че си е легнал. Посвирих още няколко часа, седнала по турски на пейката до реката. След това обиколих околните магазини за още съкровища за мама. Открих един денонощен „Федекс“ и изпратих всичко на Виджей. Доктор Бекър би конфискувал всяко нещо, изпратено директно на нея, така че се надявам Виджей да успее да вкара предметите незабелязано в болницата по време на посещение. Обадих му се и той ми каза, че ще опита.

Сега седя на масата в трапезарията. Извадих китарата „Виначия“ от кутията й, сложих я на масата и в момента си играя със счупената ключалка, чакайки татко да свърши разговора си по телефона. Искам да говоря с него. Намислила съм нещо. Защото няма да мога да издържа още един ден като вчерашния, да не говорим за още двадесет такива.

Татко седи от срещуположния край на масата и говори с Джи. Пак е включил високоговорителя. Джи му изнася лекция за Бурбоните (семейството на Луи XVI) и Хабсбургите (семейството на Мария-Антоанета). Аз продължавам да ръчкам заклещения зъбец на ключалката, опитвайки се да го освободя, за да може кутията да се затваря плътно. Ако някой я вдигне за дръжката, а каишът не е обвит около кутията, капакът ще се отвори и китарата ще падне и ще се счупи. Не мога да понеса мисълта това да се случи. Опитах се да вкарам кламер в ключалката и с негова помощ да раздвижа зъбеца. Не стана. Не помогна и капачката от химикалка, нито тирбушонът и кухненският нож. Сега опитвам с пластмасова вилица.

Чувам как татко казва чао на Джи. Извивам вилицата твърде много и тя се чупи. Парче пластмаса прелита през масата и се приземява на лаптопа на татко. Поглежда ме. Аз отвръщам на погледа му. Точно в този момент не се караме, а когато не се караме обикновено нямаме какво да си кажем.

— Значи… Париж, Белгия и Германия, а? Джи ще прави три отделни анализа? — казвам аз.

— Да. Много е сложно — отговаря татко.

— Сложните неща не са проблем за мен. Нали съм гений, не помниш ли?

Той пренебрегва това и казва:

— Джи иска да е сигурен, че никой няма да може да оспорва резултатите от анализите. Нито науката, нито политическите цели.

— Политически цели? — казвам аз. — Защо има… Интеркомът изпращява и ме прекъсва.

— Това е таксито ми! — възкликва татко и грабва палтото си.

— Ей, татко, чакай една секунда…

— Какво има, Анди? Трябва да тръгвам — казва той.

— Ако напиша плана на дипломната си работа, може ли да се прибера вкъщи? — питам го аз.

— Да, разбира се. Резервирал съм билети за връщане за двадесет и трети.

— Не, имам предвид може ли да се прибера вкъщи по-рано? Ако свърша с плана през уикенда, не може ли да се кача на самолета още в неделя?

— Не мисля, че това ще е добра идея.

— Защо не? Ти ми каза, че трябва да напиша плана, така че ще го напиша. И когато си отида вкъщи, ще се държа прилично. Заклевам се. Ще ти се обаждам всеки ден. Ако искаш накарай Рупърт Гуд да ме навестява от време на време, за да си сигурен, че съм добре. Е, може би не Рупърт. Какво ще кажеш за госпожа Гупта?

— Виждам, че добре си премислила нещата — казва той и взима куфарчето си.

— Да, така е.

Поглежда ме изпитателно, а аз му отвръщам със същото. С изненада забелязвам, че има повече сиво в косата си, отколкото си спомням, а около очите му има повече бръчици.

— Мислех си… — започва той, но после клати глава. — Не знам какво съм си мислел. Преди харесваше Париж толкова много.

Не му отговарям. Все още харесвам Париж. Париж не е проблемът и двамата знаем това. Но не възнамерявам да изтъквам този факт. Този път ще държа голямата си уста затворена. Защото отчаяно искам да каже да.

— Добре. Но имам условия. Първо условие: планът трябва да бъде добър. Всъщност трябва да бъде отличен, иначе няма да можеш да излезеш от дупката, в която си се заровила. Искам работата ти да е за шестица, а не за четворка. Все още ли смяташ да развиваш темата за музикалното ДНК? Използвайки PowerPoint?

— Да.

— Тогава искам да прочета една добра, смислена чернова на увода в допълнение към плана. За да видя дали си успяла да развиеш темата. Освен това искам да видя обобщен списък с източниците и снимковия материал, които ще използваш в презентацията.

Проклятие. Увод и план на дипломна работа. До неделя.

— Споразумяхме ли се? — пита той.

— Да — отвръщам аз.

И наистина възнамерявам да изпълня моята част от сделката. Прибирам старинната китара в кутията и разтварям на масата една от книгите на Джи за Малербю преди татко да закопчее палтото си.

Той спира на прага.

— Е, радвам се да видя, че нещо може да те мотивира — казва той. — Дори да е само мисълта, че ще се отървеш от мен.

Опитвам се да измъдря подходящ отговор. Нещо мило, което обаче да не прозвучи толкова фалшиво, че и двамата да се смутим.

Но е твърде късно. Вратата се тряска. Ехото ме блъсва в лицето.

Отиде си. Отново.