Александър Градинаров
Архетип (7)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

6
Момчешки мечти

Когато родителите на Давид заминаха за Виена с парахода, момчето изпадна в еуфория. Търчеше нагоре-надолу, обличаше новите си дрехи и се оглеждаше в голямото огледало в коридора. Искаше да стане мъж час по-скоро. Изпробва вратовръзки на баща си и някои сака на дядо си. Умираше да се маскира, да играе различни роли. Дори се пъхна в една от роклите на Тереза, за да провери ефекта. Допирът с коприната го наелектризира. Женските дрехи криеха особена притегателна сила и Давид си каза, че прилича на Ахил в двореца на цар Ликомед.

— Не искам да ровиш из гардеробите! — заплаши го Гергана Михайлова. — Иначе ще те накажа!

И му показа костеливата си лапа. Това го вбеси.

Гергана Михайлова беше по-отровна от Лернейската хидра и Горгоната Медуза, взети заедно. Имаше дълги жълти зъби и дръглива снага. Големият й нос всяваше страх. За нея дресировката с ръжена си оставаше най-доброто възпитателно средство за дебели глави. Давид игнорираше Старата, погълнат от голямата авантюра, която му предстои. Майка му и баща му отпътуваха с параход до Виена по таен бизнес. Това му беше ясно! Щяха да направят пачка със статуетките! После ще го отведат в далечна страна, където има истински приключения.

Всеки ден момчето отбелязваше на картата докъде са стигнали по реката. В училище го разпитваха какво ще му донесат от чужбина и той взе да раздува, че родителите му заминали да търсят скрито съкровище. Съучениците му знаеха, че баща му е археолог, и бързо налапаха въдицата. Това вдъхнови Давид да измисля нови истории, в които така се вживя, че започна да си вярва.

Един ден след училище Мария, с която се сваляха, го помоли да й реши домашното по математика и Давид я покани вкъщи. Проявяваше нечувана дързост, защото Гергана Михайлова не понасяше тия малки „змии“. Наричаше ги още ония „нито мъже, нито жени“, които трябвало да се церят с камшик…

Мария беше прелестно момиченце с черни очи и дълги до дупето рижи коси. Препускаше като бясна из двора на училището и се зъбеше на момчетата. Носеше карирани ризи, запасани в дънкови поли и обожаваше каубойските истории.

Давид я заведе в стаята си, за да й покаже сабите, почерпи я с вишновката на Гергана Михайлова и плъзна ръка под полата й.

— За бога. Деви, баба ти!… — кикотеше се Мария и спираше ръката му.

Двамата седяха върху леглото му, сърбаха вишновка и се целуваха в полумрака. Давид тъкмо се готвеше да провери какво има под розовите гащички на съученичката си, когато вратата се отвори и Гергана Михайлова нахлу в стаята. Приличаше на истинска вещица с помътнели от омраза очи.

Давид скочи от леглото и вдигна кавалерийската сабя на дядо си, за да й препречи пътя. Старицата крещеше като побесняла, че няма да позволи разврат в къщата си. Острието на сабята я накара да затвори вратата зад гърба си. Тази безкръвна победа окуражи Давид. Повече нямаше да позволи да му дават тон в живота. Чакаха го нови подвизи. Искаше да смае всички! Да им покаже кой е всъщност.

Той имитира почерка на майка си и изфабрикува писмо, в което тя уж му разказваше за опасните им премеждия нагоре по реката. Как в горното си течение Дунавът бил още замръзнал и се наложило да правят дупки в леда, за да търсят злато. Но ги нападнали бандити и се завързал бой, в който баща му се проявил като герой. А местните власти го наградили и обявили родителите на Давид за почетни граждани на град еди-кой си… Момчето избра един град на картата и поръси писмото с няколко капки вода, уж че майка му е плакала от вълнение.

Четенето на писмото пред класа му донесе овации. В междучасието мълвата плъзна из училището. Любопитни идваха да го разпитват за подробности. Учителите също проявиха интерес. Окуражен, Давид зафабрикува подобни писма всеки ден. Съчиняваше нови премеждия и ги четеше на съучениците си. Тези епистоларни трилъри го направиха герой на деня. Само класният му наставник, Димитров, по прякор Ракията, го гледаше с подозрение.

Всичко свърши в деня, в който родителите му трябваше да се върнат. Давид и Гергана Михайлова отидоха да ги посрещнат на пристанището в уречения час.