Александър Градинаров
Архетип (32)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

31
Лов на кръв

Рецидивистите бяха предани на доктор Хама. Много от тях той бе спасил от бесилката. Затова когато Силвий отключи вратата на Изолатора и изрева, че ченге върлува в „Светата обител“, всички се втурнаха да заловят кучия син. Тревогата буквално взриви Изолатора. Горяха от нетърпение да го линчуват и дебилните им викове огласиха парка на лудницата.

— Пръснете се — крещеше Силвий, — разгърнете се във верига!

Той отвори клетката на Кач, който се втурна към реката. Трафикантът знаеше, че рано или късно Кантор ще проникне в лудницата, за да го хване, и се беше подготвил за този ден. Той изскочи на стръмния бряг и изрева на верните си телохранители да действат. Гочо и Гарвала полетяха към пристана. Единият беше бивш боксьор, а другият — рибар на моруни. И двамата лежаха за убийство и бяха готови да си оцапат с кръв ръцете. Кач хукна в противоположна посока.

Единственото място, откъдето можеше да се избяга, се наричаше Корниза на смъртта. Тясна пътека се виеше в отвесните скали, чиито широки вертикални пукнатини се спускаха чак до водата. Ако беглецът достигне невредим края на корниза, може да скочи в реката и да се спаси чрез плуване. Кач заложи капана си именно на това място. В разкапана барака горе на скалите складираха тикви от бостана на лудницата. Тежките като гюлета плодове можеха да премажат главата на всеки попаднал под дъжда им.

Родолфо достигна до бараката с тиквите на ръба на скалата и зачака Гочо и Гарвала да подгонят плячката в капана. Двамата дебили бързаха да изпълнят заповедта на шефа си, който за тях бе по-велик дори от доктор Хама. Защото макар и шантав, психиатърът оставаше нормален, докато Руди беше един от тях. Затова го боготворяха. Бившият боксьор и рибарят пресякоха храсталаците по склона и се спуснаха по стъпалата, изсечени в отвесните скали. Долу се виждаше вълнолома, лодките на пристана се поклащаха.

Гарвала скочи на площадката, оформена в скалата, и се надвеси от ръба й, за да открие беглеца. Преди да успее да се огледа, една ръка го сграбчи за косата, а друга — въоръжена с нож — му преряза гръкляна. Мъртвешкото лице на Кантор изплува от скалната ниша и впи зъби във врата на жертвата си. В мозъка на полковника още се въргаляха фрагменти от белите, оплискани с червено мастило глави на божествата. Червената течност нахлуваше на топли тласъци в устата му. Зад гърба му Гочо замахна с големия си юмрук. Кантор се завъртя и блъсна към него агонизиращото тяло на Гарвала. Юмрукът на боксьора откъсна главата на рибаря и я запрати в реката. Докато разбере какво става, Кръв го изтърбуши и го засили подир другаря му. Течението поде телата и те потънаха веднага.

Кантор почти съжали за вкусната кръв на рибаря. Дължеше се на прошарената му коса и мургавия тен. Сякаш вкусът на червената течност наистина можеше да зависи от такива неща. Но Кантор притежаваше собствена метафизика за света и знаеше, че дръгливо животно като Гочо не може да има вкусна кръв. Твърде силна неудовлетвореност съдържаха елементите на тялото му. Горе се чу лай на кучета и викове. Полковник Кръв побягна към Корниза на смъртта.

Той видя мястото, откъдето може да скочи в реката, но широка цепнатина зейна пред очите му. В същия миг Кач запокити първия си снаряд върху вампира. Гигантската тиква се пръсна на сантиметри от главата на Кантор и опръска лицето му с червена, влажна пулпа. Отгоре тиквите заваляха като бомби, пръскаха се и изригваха кървавото си месо наоколо. Кач надуваше свирка, за да привлече вниманието на преследвачите. Кантор скочи. Получи удар в главата, но успя да се залови за отсрещния скат, тялото му се блъсна в камъните и полетя в реката.

Когато хайката от преследвачи стигна до ръба на скалата, от Кръв нямаше и следа. Само реката се огласяше от бесния лай на кучетата и псувните на Кач, който бе изтървал плячката си.