Александър Градинаров
Архетип (32) (Другият ключ за Да Винчи код)

31
Лов на кръв

Рецидивистите бяха предани на доктор Хама. Много от тях той бе спасил от бесилката. Затова когато Силвий отключи вратата на Изолатора и изрева, че ченге върлува в „Светата обител“, всички се втурнаха да заловят кучия син. Тревогата буквално взриви Изолатора. Горяха от нетърпение да го линчуват и дебилните им викове огласиха парка на лудницата.

— Пръснете се — крещеше Силвий, — разгърнете се във верига!

Той отвори клетката на Кач, който се втурна към реката. Трафикантът знаеше, че рано или късно Кантор ще проникне в лудницата, за да го хване, и се беше подготвил за този ден. Той изскочи на стръмния бряг и изрева на верните си телохранители да действат. Гочо и Гарвала полетяха към пристана. Единият беше бивш боксьор, а другият — рибар на моруни. И двамата лежаха за убийство и бяха готови да си оцапат с кръв ръцете. Кач хукна в противоположна посока.

Единственото място, откъдето можеше да се избяга, се наричаше Корниза на смъртта. Тясна пътека се виеше в отвесните скали, чиито широки вертикални пукнатини се спускаха чак до водата. Ако беглецът достигне невредим края на корниза, може да скочи в реката и да се спаси чрез плуване. Кач заложи капана си именно на това място. В разкапана барака горе на скалите складираха тикви от бостана на лудницата. Тежките като гюлета плодове можеха да премажат главата на всеки попаднал под дъжда им.

Родолфо достигна до бараката с тиквите на ръба на скалата и зачака Гочо и Гарвала да подгонят плячката в капана. Двамата дебили бързаха да изпълнят заповедта на шефа си, който за тях бе по-велик дори от доктор Хама. Защото макар и шантав, психиатърът оставаше нормален, докато Руди беше един от тях. Затова го боготворяха. Бившият боксьор и рибарят пресякоха храсталаците по склона и се спуснаха по стъпалата, изсечени в отвесните скали. Долу се виждаше вълнолома, лодките на пристана се поклащаха.

Гарвала скочи на площадката, оформена в скалата, и се надвеси от ръба й, за да открие беглеца. Преди да успее да се огледа, една ръка го сграбчи за косата, а друга — въоръжена с нож — му преряза гръкляна. Мъртвешкото лице на Кантор изплува от скалната ниша и впи зъби във врата на жертвата си. В мозъка на полковника още се въргаляха фрагменти от белите, оплискани с червено мастило глави на божествата. Червената течност нахлуваше на топли тласъци в устата му. Зад гърба му Гочо замахна с големия си юмрук. Кантор се завъртя и блъсна към него агонизиращото тяло на Гарвала. Юмрукът на боксьора откъсна главата на рибаря и я запрати в реката. Докато разбере какво става, Кръв го изтърбуши и го засили подир другаря му. Течението поде телата и те потънаха веднага.

Кантор почти съжали за вкусната кръв на рибаря. Дължеше се на прошарената му коса и мургавия тен. Сякаш вкусът на червената течност наистина можеше да зависи от такива неща. Но Кантор притежаваше собствена метафизика за света и знаеше, че дръгливо животно като Гочо не може да има вкусна кръв. Твърде силна неудовлетвореност съдържаха елементите на тялото му. Горе се чу лай на кучета и викове. Полковник Кръв побягна към Корниза на смъртта.

Той видя мястото, откъдето може да скочи в реката, но широка цепнатина зейна пред очите му. В същия миг Кач запокити първия си снаряд върху вампира. Гигантската тиква се пръсна на сантиметри от главата на Кантор и опръска лицето му с червена, влажна пулпа. Отгоре тиквите заваляха като бомби, пръскаха се и изригваха кървавото си месо наоколо. Кач надуваше свирка, за да привлече вниманието на преследвачите. Кантор скочи. Получи удар в главата, но успя да се залови за отсрещния скат, тялото му се блъсна в камъните и полетя в реката.

Когато хайката от преследвачи стигна до ръба на скалата, от Кръв нямаше и следа. Само реката се огласяше от бесния лай на кучетата и псувните на Кач, който бе изтървал плячката си.