Александър Градинаров
Архетип (6) (Другият ключ за Да Винчи код)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2018)

Издание:

Автор: Александър Градинаров

Заглавие: Архетип

Издание: второ

Издател: Издателство „Сатир“

Година на издаване: 2005

Печатница: „Изток-Запад“

Излязла от печат: септември 2005

Редактор: Савка Чолакова

Коректор: Мария Вачева-Щърбанова

ISBN: 954-90007-3-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6806

История

  1. — Добавяне

5
Главата на смъртта

Тереза, цигуларката, беше единствената жена, която можеше да се влюби в луда глава като Иван Наумов. Тя свиреше до припадък, когато Давид бе на училище. На концертите, които изнасяше, майка му носеше черни деколтирани рокли до земята, в които изглеждаше като истинска принцеса. Мразеше да излиза нощем сама на двора и Давид я следваше с една от сабите на дядо си в ръка, докато тя простираше дантеленото си бельо. Когато момчето искаше да придружи баща си на разкопки, археологът му обясняваше, че трябва да остане вкъщи, за да пази майка си. За него това беше известно утешение, че поема мъжката работа в отсъствието на баща си.

Една нощ археологът бе заминал. Момчето и майката се събудиха от тропот по тавана. Нощта беше ветровита, дъждът плющеше упорито и двамата, свити в леглото, чуха стъпките. Не, не беше котка! Стъпваше тежко като пиян злосторник. Вятърът виеше, клоните на дърветата в градината шибаха в прозорците и топуркането продължаваше. Електричеството бе прекъснато поради бурята и Тереза запали свещ. Хванати за ръка, двамата заизкачваха стълбата към тавана. Момчето вървеше напред със сабята, майка му го следваше със свещта. Щом отвориха вратата на таванското помещение, непознатият изникна пред очите им с нахлупена червена полицейска шапка на глава. Давид замахна със сабята и му отсече главата. Червената полицейска шапка се търкулна по пода. Момчето изкрещя и се строполи в прегръдките на майка си. После разбра, че е съсякъл едно карнавално чучело, захвърлено на тавана. От страх беше помислил, че е жив човек. А тракането идваше от гигантската кайсия в двора, която в бурната нощ биеше клони в керемидите. Цяла нощ Давид сънува отрязани глави. Издигаше ги за косите и ги показваше на баща си.