Александър Градинаров
Архетип (49)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

48
Разчистване на сметки

Кръв превърза внимателно раните си. Знаеше, че ще го убият. Беше се провалил. Ребис го беше изоставил. Зина Нимфоманката стоеше в дъното на комплота. Тя и нейните съюзници Хамамов, Качамаков и Кочев. Снощи те можеха да го очистят, но той се оказа по-бърз. Преди малко Кочев му се обади, че Дебелият искал да преговаря. Да си избиел всякакви глупости за ликвидиране. Станало недоразумение, можели да се договорят. Кантор знаеше, че Дебелият е дошъл за главата му. Кочев изпълняваше заповедите на задграничната централа. Кръв покани двамата мъже в запустялата къща, която му служеше за квартира. Телефонът отново иззвъня. Сякаш очакваше обаждането на Давид. Каза му къде и какво да прави и затвори, преди момчето да го предупреди за убийците.

В запустялата къща, скрита зад дърветата на огромен двор, Кръв чакаше гостите си. Когато двамата отвориха портата от ковано желязо, вече се беше стъмнило и никой не ги видя.

Осветените прозорци гледаха към холно помещение, лишено от мебели. Стените бяха голи и напукани. Кръв стърчеше прав, подпрян на бастун и облечен в оръфан сив халат. Отдолу носеше черна риза, закопчана плътно. Едната му ръка висеше превързана. Изглеждаше отпаднал, истински смъртник. Двамата прибраха пистолетите си и влязоха.

Кръв ги въведе в помещението. Жестикулираше уморено и главата му беше още по-бледа и състарена. Убийците седнаха на предложените им столове. Телохранителят на Раков беше толкова дебел, че зад него ченгето Кочев изглеждаше като рахитично дете в компанията на борец по сумо. Имаше нещо близнашко между двамата. Бяха като две лица на една глава, две глави на едно тяло. Дебелият плюеше откъслечни фрази. По лицата на събеседниците се виждаше, че двамата шопари упражняват власт над Кантор. Дори зловещ, Кръв олицетворяваше прокълнат рицар, а сега се оказваше слуга на мутрите.

Седналият шопар говореше флегматично и диктуваше условията си. Кръв стоеше като омагьосан, не беше ясно долавя ли откъслечни думи, или е изключил генерално.

Дебелият главорез се изправи с мъка и столът под него изскърца облекчено. Докато напредваше към вратата, Кочев мина зад гърба на Кантор. Агентът стоеше подпрян на бастуна и се отдръпна, за да направи път на Дебелака. Той им отвори вратата и се озова между двамата. Изглеждаше примирен. Сведе глава. Изведнъж Кочев го сграбчи. В ръката на Дебелака цъфна патлак със заглушител, който изгърмя почти от упор. С нечовешка ловкост Кръв се изхлузи и вместо неговата глава, големият калибър пръсна черепа на Кочев. Преди да изгърми повторно, Кантор измъкна дългия автоматичен нож и с рязко движение отвори гръкляна на Дебелия между двете уши. Главата падна на пода като зелка. Обезглавеното туловище се свлече на пода. Двете дебели тела потръпваха. Локва кръв ги обгради. Кантор коленичи и жадно се напи.

Когато свърши, наряза с дългото острие двете тела. Разфасова ги на големи парчета и ги напъха в два дебели найлонови чувала, които захвърли в един ъгъл.

После откачи червената звезда медальон от врата си, провеси я на облегалката на единствения стол и падна на колене. Андрогинът се беше смилил. Оставаше да довърши мисията си. Да елиминира враговете си и да се добере до статуетката. Той се помоли горещо на Двуполовия да му помогне да изпълни мисията си, след което можеше да го прибере. Даваше му живота си.

Мобилният телефон на един от двата трупа иззвъня. Кръв позна тоналността на Кочев, измъкна апарата от джоба на сакото му и натисна бутона. В слушалката се чу гласът на Зина, това беше знак на божеството. Тя беше първата в списъка.

Оставаха му още няколко часа живот. Дотогава неговите бивши господари щяха да му пратят други убийци. Дотогава той трябваше да унищожи Ребис и да ликвидира Зина! Той се поколеба дали да не се откупи със статуетката. Не. Затова разфасова онези двамата, за да си осигури еднократен билет за ада. Елисейските полета го зовяха. Раков може би ще му прости, но той вече нямаше желание да му служи. По-добре да умре. Ще отнесе андрогинния бог със себе си в отвъдното.