Александър Градинаров
Архетип (31)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

30
Драконът и златното руно

Щом Зумпалова си тръгна, Панайот Хамамов опита да се съсредоточи върху проекта „Златно руно“, но мисълта му блуждаеше назад към Архетипа. По принцип Зина беше права. Но посвещаването само по себе си не означаваше моментално свързване с Архетипа като с магия. Доктор Хама знаеше, че за да се консултира един Архетип, е нужен психопомп. Т.е. посредник, който осигурява контакта. В древногръцката митология богът Хермес осъществява това посредничество с боговете. Неслучайно херметизмът и алхимията, които по същество бяха психотехники, обръщаха специално внимание на откриването на този посредник или както се нарича на езика на съвременната психология, на свързването с вътрешен духовен водач. Всяка директна връзка с божествата крие опасност от енергиен срив. Ето защо в древността жреческото съсловие така ревниво бе пазило тайните си. Ако на някой профан му хрумне идиотската идея да черпи енергия направо от архетипа (и то подземен, нелегитимиран архетип), това може да доведе до сериозни поражения в психиката на хората. Точно това бяха използвали световните лумпени и адепти на Хефартемида, защото безумците сами по себе си могат да се окажат психопомп. Това се случваше вероятно и в момента с двете хлапета, тъй като децата също не се нуждаеха от посредник.

Той за миг си представи сеизмичния трус, който ще разклати грижливо строения от него свят. Видя титана вулвоносец да размахва големия си чук с две ръце и да руши красивите статуи и антични фасади. Психиатърът побърза да изтрие ужасната сцена от съзнанието си, да не би да я програмира в реалността, но видението така здраво се бе вкопчило в мозъка му, че той се уплаши не на шега. Кой от всички откачени, които го заобикаляха може да се окаже този разрушителен велзевул? Единствено снабдена с такъв месояден орган беше Зина. Но тя бе жена с три Х хромозома, а тук ставаше дума за Андрогин. Родолфо беше редови сперматозавър. Оставаше Кръв! Само той намирисваше на двуполовост.

Психиатърът прехапа устни. Тази история с Кръв му се струваше смътно позната. Негови хора в полицията го бяха уверили, че този полковник не представлява никого официално. Всичките му действия се крепят на лични връзки и обаждания от чужбина. Когато се опита да разбере кой стои зад него, посъветваха го да не си завира носа там, дето не трябва. Хубаво. Важното е, че Кръв няма да получи легално разрешение да разпита Руди. Той реши да натовари Силвий да проучи въпроса и отново заби глава в бумагите на „Аргонавти 3000“.

От параходството му съобщаваха с официално писмо, че даряват „Поборник“ на психиатричната клиника, като прилагаха съответните документи. От вчера старото корито стоеше закотвено в пристана на „Шейсетте кораба“. Внезапен пожар на борда бе послужил за претекст да го бракуват предварително. Доктор Хама отдавна бе хвърлил око на този митичен съд. Шефовете на параходството му бяха приятели и решиха да спонсорират аргонавтските му пориви. Проектът „Златно руно“ ставаше отново възможен!

Директорът на лудницата събра пръснатите по бюрото географски карти и ги заключи в стенния шкаф. Огледа дали не е забравил нещо и се приготви да излезе, когато по интерфона го повикаха. Дежурният от портала му съобщи, че има посещение от полицията. Пак му мъкнат някой буйстващ — помисли с досада директорът. Той дори не попита за какво се отнася и както постъпваше в такива рутинни случаи, заповяда да пуснат полицая. Той понечи да седне отново, но нещо го сепна. Обади се веднага на дежурния на портала и го попита как изглежда новодошлият. Описанието съвпадаше. Доктор Хама даде бързи нареждания и затвори интерфона. Миг след това на вратата се почука.

Без покана в кабинета нахлу мъж с лице като самия дявол. Доктор Хама изпита смущение от тази мъртвешка маска, която крачеше към бюрото му. Порази го восъчното лице на новодошлия, този фациес на рафиниран убиец с фанатично впити в него очи. Непознатият опря ръце върху бюрото. Носеше тъмен шлифер и металносива шапка. Той се представи за служител на вътрешно министерство, но директорът на клиниката се запита дали този призрак служи на държавата.

Доктор Хама имаше опит с всякакви убийци: извратени типове, разярени съпрузи, комплексирани младежи и закоравели рецидивисти попълваха колекцията му. Беше ги класифицирал по собствена система, но индивидът пред него представляваше опасно изключение. Той разпозна урод, който убива за удоволствие, а доктор Хама нямаше опит с такива екзотични екземпляри. Житейският сценарий на този мъж води към неизбежна трагична развръзка. Архетипичната постановка на прокълнат рицар срещу стар магьосник вече функционираше в мозъка му. Психиатърът бе неразривна част от парадоксалната житейска драма на пациента и този неразрешим конфликт обричаше и двамата.

Доктор Хама бе толкова погълнат да го изучава, че пропусна половината от думите, които вампирът изломоти. Завърши с настояването да разпита следствения Качамаков, настани се без покана в едно от креслата и впери студените си очи в психиатъра.

— Това по принцип е възможно — каза доктор Хама, като се усмихна благо, вътрешно доволен от определената диагноза. — Как беше името ви?

Психопатът насреща махна нетърпеливо с ръка. Изглеждаше готов да отиде докрай в налудната си фикция и психиатърът изпита глухо желание да го предизвика. Но преди това трябваше да изкопчи максимална информация за мисията му. Директорът на лудницата не бе забравил своите подозрения към доктор Зумпалова. И сега, докато гледаше този абсолютно превъртял копой, реши, че между двамата има нещо общо… Те се познават! — изсъска един глас в главата му. Изглеждаше очевидно. Но друго бе по-важно: и двамата бяха негови скъпи пациенти! Негови загубени души.

— Разбирам — започна той с дружелюбен тон, — вие нямате разрешително за разпит. Но ще го уредим, стига да ми обясните за какво се касае.

— Преднамерено убийство — агентът произнесе тихо.

Той се обърна, сякаш почувства чуждо присъствие зад гърба си и впери немигащи очи в бюстовете на седемте основни Архетипа, строени до високите френски прозорци.

— Какво си ги наредил като в Лувъра? — изсъска внезапно той. Очите му заискриха от омраза.

Доктор Хама се усмихна благо, но настръхна с всеки квадратен сантиметър от кожата си. Кантор насочи пръст в лицето му. Качамаков му трябва веднага. Веднага! Той измъкна от джоба си формуляр, който постави върху бюрото на психиатъра. Доктор Хама изпита спонтанно желание да псува на италиански. Прокурорското разрешение за разпит бе автентично. По дяволите, в полицията го бяха заблудили. Копоят се опитваше да го хване натясно. Остава да му покаже няколко хватки от занаята.

— Ще се разпоредя да ви придружат. — Директорът олицетворяваше самата благост. — Според регламента на клиниката, наш служител трябва да присъства на този разпит.

И той добави, че минали ония години, когато в Ловеч всеки правел каквото си иска. Доктор Хама блъфира слепешката, увлечен от догадка, но лицето на събеседника му незабележимо посивя. Това копеле имаше психиатрично досие — това бе ясно. Той го попита дали не са се засичали в клиниката на лагера в Ловеч през 70-те години. Какви чудесни времена били тогава. Директорът започна храбро да импровизира, докато Кантор го гледаше с очи на кобра. Психиатърът му сподели, че пазел всички болнични досиета от онова време. Докато господин полковникът разпитва пациента Качамаков в мазето, щял да му изрови неговия картон за спомен. После премина върху качествата на подземието, в което лежаха всички буйстващи, откъдето практически не може да се избяга. Но Кантор го знаел по-добре от всички, след като така подробно е информиран за тяхната болнична обител. Намекваше му, че влезе ли неканен, ще си остане там завинаги! Досието на невменяем ще оправдае мярката пред обществеността. Кръв почувства капана с всяка пора и разбра, че Хамамов му оставя вратичка за отстъпление.

— Те няма да те оставят — каза глухо агентът.

— Кои са „те“?

Лицето на психопата се разкриви. Готвеше се да го сдъвче. Моментът да го извади от релси настъпи. Доктор Хама бързо натисна скрития алармен звънец. После му подхвърли тихо, че е жалък палач, а не стоманен рицар. Хермафродитът ще го унищожи. Кръвта на невинните крещи разплата, ужасно възмездие го чака, а не награда.

Тайният агент изрева, сграбчи далекогледа и като луд замахна към бюстовете на седемте Архетипа, които стояха като експонати от галерията с кариатидите в Лувъра. Главата на Венера отлетя и се разби с трясък на пода. Тежката месингова тръба на далекогледа се завъртя отново; черепът на Аполон изхрущя и се пръсна на парчета. Тази неочаквана вандалщина спря дъха на доктор Хама.

— Чакай! — извика той.

Кантор замахна отново. За да го спре, психиатърът го замери с една кристална мастилница. Далекогледът я удари като бухалка за бейзбол. Кристалът се разби, червеното мастило опръска цялата стая. Малки, червени капки покриха восъчнобялото лице на вампира, мебелите, стените, разполовените по пода гипсови глави. Сякаш поразените божества оплискаха с кръвта си профанатора. Кръв изтърва далекогледната тръба и се хвана за гърлото. Започна да се дави. Крещеше, че някой го души.

В следващия миг вратата се отвори и в кабинета нахлуха неколцина яки санитари, въоръжени с усмирителни ризи и бухалки. Водеше ги Гологлавко. Доктор Хама ги спря и се приближи към гърчещия се агент.

— Добре дошъл в нашия клуб, Кантор — рече тихо директорът на лудницата. — Както знаеш: не всички тук са наши, но и не всички наши са тук!

Той го увери, че вместо да го затвори в клетка, ще го освидетелства и ще го пусне под гаранция. Но обица на ухото! Още една варварска проява и нищо няма да е в състояние да го спаси от инжекциите.

Кантор изръмжа нечленоразделно и извърна глава от окървавените гипсови лица на олимпийците. Доктор Хама направи знак на санитарите да го хванат. Но полковник Кръв се оказа по-бърз. Първият, който налетя с бухалката, получи страшен удар и отхвръкна назад. Очите му се обърнаха като на кукла, която, вместо да каже „мамо“, измуча и рухна на пода като талпа. Преди останалите да разберат какво става, специалният агент изхвърча през един от прозорците, който се разлетя на парчета. Санитарите се плъзнаха по паркета, за да го видят накъде ще офейка, но доктор Хама им изкрещя да побързат да го пресрещнат в парка, преди да е духнал през оградата.

— Пуснете кучетата! Пуснете рецидивистите от Изолатора! Пуснете Кач! — ревеше той на дежурния по телефона.