Александър Градинаров
Архетип (30)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

29
Магьосникът и вещицата

Когато на другия ден доктор Хама извика Зина на съвещание, той все още търсеше решение на проблема „Давид“.

— Полковник Кръв ще ни удари всеки момент, Папа — започна без преамбюл психоложката.

И тя му разказа какъв ужас изпитвал майор Кочев от задкулисния си колега. Кръв пиел кръвта на жертвите си. Подлагал ги на средновековни мъчения. До такава степен откачал при вида на пролятата кръв, че се превръщал в истинско чудовище.

— Червеният цвят! — извика доктор Хама. — Това говори ли ти нещо?

Тя го определи като отключващ фактор, но не виждаше как да го използват. Доктор Хама се усмихна. Кръвта беше слабото място на този камикадзе. Кръвопролитието беше негов занаят, а си забраняваше основното средство за наслада. Двойственост, типична за обречен рицар. Този вид психопати градяха парадоксални, населени с дракони светове. Бившият суперзакоспириран агент на тайните служби се бе метаморфозирал в поръчков убиец на новата мафия. Бяха го натоварили да открие изчезналата статуетка, която Кач беше потулил дявол знае къде. Доктор Хама знаеше, че статуетката е ключ към по-сложна дилема. Двуполовият архетип осигуряваше пълна проекция, а това означаваше неограничена власт над хората. Затова бяха очистили двамата съпрузи Наумови.

— Този главорез търси реликва, с която гангстерите не са успели да се сдобият. Някой е подменил статуетката.

Това може да е само Кач! Зина се закани, че този лъжлив кентавър ще й плати с пискюлите си. Доктор Хама й нареди да засили охраната в лудницата, в случай че негодникът се опита да избяга. Тя го увери, че пиле няма да прехвръкне, а Родолфо ще си получи заслуженото.

— Освен ако не ни предостави Хермафродит — предположи доктор Хама.

Зина го попита как е минал сеансът с малкия Наумов, но вместо да й отговори, шефът й се поинтересува дали познава родителите му. Тя кимна. Били секси. Жалко за двамата. Не би им отказала. Тя изпъчи гърди.

— Тереза беше извънредно привлекателна жена — промърмори психиатърът, — но археологът беше луд за връзване. И двамата плачеха за инжекции. Прекалено ексцентрични, сприхави, непоносими. Параноя плюс психопатия!

— Характериални, да — съгласи се Зумпалова. — Съжалявам, но аз бих ги лекувала по друг начин.

Тя се усмихна лукаво.

— Смяташ ли, че са могли да осъществят химическа сватба? — попита доктор Хама.

Тя го стрелна с очи. Алхимичният термин химическа сватба означаваше сливането на противоположностите в изработването на творбата Опус. Женският и мъжкият принцип се копулираха духовно и физически, за да създадат божествено дете. Някои смятаха, че именно това е философският камък. Ребис или Граалът… С други думи, това бяха различни имена на една и съща духовна техника. Техника за постигане на лично съвършенство чрез експлоатация на всичко, което отричаш в себе си. Затова трябва да се спазват предписанията на Кралското изкуство. Ако двамата съпрузи са осъществили свещена връзка, детето им сигурно бе психопомп, дори нещо повече…

— Дали детето им е плод на алхимична сватба? — психоложката подбираше думите си. — Не знам дали изобщо някой е способен на такова нещо. Какво те кара да мислиш, че са били посветени?

— Откриването на статуетката. Иван Наумов се свързал във Виена с фондация, която принадлежи на едно от големите тайни общества. Мислех, че го познаваш по-добре. Нали беше женена за брат му Дани.

Това беше клопка. Доктор Хама знаеше от нейните собствени изповеди за тази краткотрайна сватба и отвратителните експерименти, които лабилната психоложка бе направила с бившия си мъж. Той я попита дали случайно не е прилагала онези антични сеанси на двамата братя. Не му се вярвало да е пропуснала да съблазни по-младия. Лицето на Зина посивя. Тя тръсна глава, сякаш да се освободи от някакъв транс. Отвърна му глухо, че никога не е имала полов контакт с мъжа си. С брат му още по-малко. Той я привличал, но бил прекалено надут, прекалено принципен, прекалено влюбен в по-големия си брат. Дани я държал като кучка на верига. Истински изверг. Абсолютно куку на тема мъжество, но пълна нула в кревата.

— И ти му приложи онзи античен номер с бинтоването през първата брачна нощ?

Тя му обясни как бившият й мъж изобщо не успял да я пенетрира по време на брачната им връзка. Доктор Хама се поинтересува за подробности, които беше позабравил.

— Сервирах му тази програма всяка нощ — каза тя — и той не успя да консумира брака. Превъртя. Молеше ме като Дева Мария, вместо с шутове да ми отвори краката.

— Откъде да знае, че Девата е само привидно ампутирана от тъмната си същност.

И двамата знаеха, че „Светата“ Дева се нарича дева, не защото е девственица, а защото беше зодия Дева. Девата беше двойствена зодия с тъмна и светла страна. Също както и Жестоката майка. В древността хората почитали по равно Хера и Хеката, тези две версии на доброто и злото. Но християните бяха хитро унищожили тъмната страна в името на доброто, а всъщност, за да не могат противниците им да я използват срещу тях. Но за съвременните психолози беше ясно, че всеки път, когато някой от страх потиска желанието си да се помоли на тъмната страна, той само я прави още по-силна и по-привлекателна. Обратно, колкото повече се настоява неискрено върху кухата до съвършенство доброта на Девата, толкова тя се изпразва от съдържание и става ненавистна на хората. И сега, след 2000 години безогледна експлоатация, тя се бе превърнала в един кух лъскав символ, докато черната й половина беше набрала огромна сила. Този, който успее да проникне в нея, щеше да използва натрупана негативна енергия на божеството.

— Започна да се празни като заек — продължи разказа си Зина. — Тровех му живота, че не си върши работата в леглото, а нощем ходех с войниците в гората. Шибаха ме по ред на номерата, докато луната гледаше през черните клони нашата безсрамна оргия. Китарите. Огънят. Водката в манерките. Младите момчета те яхат като кобила, докато другарите им пушат доволни по цигара. Миризмата на смачкана трева. Щурците. Собственото ти цвилене в нощта. Оргазмът.

Тя вдигна очи към тавана.

— Ужасна си! — възкликна очарован доктор Хама.

— Не забравяй, че станах такава, след като баща ми гаднярът ме изнасили на тринадесет години в походната кухня.

— По същото време полковник Кръв се е подвизавал в съседно на вашето поделение. Интересно как не си го засякла по бойните пътеки.

Зина сви рамене. Тя каза, че Кръв е извънредно опасен. Но той би се превърнал в страшилище, ако успее да вербува момчето. Доктор Хама я попита дали според нея Давид знае за силата на Ребис. Тя отвърна, че Родолфо имал брат, един малолетен престъпник, който манипулира малкия Наумов да вършат безобразия. Невероятни свинщини. Тя, разбира се, не му каза за изчезването на учителя по музика. За нея беше ясно, че ако двете момчета притежават статуетката, те стават извънредно опасни. Особено ако Давид има способности на психопомп. Това обяснява интереса на Кантор към него. Трябва да му попречат да го вербува. Очевидно момчето е звено в разкриването на загадката. Тя се заинтересува отново как е протекъл сеансът с шефа й. Доктор Хама й каза, че трудно се работи с хлапе, възпитано като герой на Омир.

— Още не съм го сложил на дивана и той вече мисли как да ме обезглави — обясни той през смях.

— Всеки възрастен е Прокруст за едно момче — отбеляза психоложката.

— Но не всеки се смята за убиец на Минотавъра.

И той й разказа, че Давид търси меч, за да срази враговете си. Значи Тезей? По лицето на Зина плъзна усмивка. Доктор Хама си помисли с досада, че при житейски сценарий, наложен от бащата, момчето не успява да направи нужния трансфер. На езика на психоанализата това означава, че пациентът не може да си представи, че лекуващият е способен да замести баща му, а това бе основата на този терапевтичен метод. Оставаше да апелират към неговата женска същност, но това бе рискован ход, тъй като, вместо да отслабят комплекса му, можеха да го засилят. Доктор Хама се боеше, че заместничката му ще инициира отрицателната Анима на момчето, за да го контролира, а от това можеха да произтекат непредвидени последствия. Но как да избие иначе всички тези диви ахейци от малката му руса главица?

— Аз ще се занимая с него — каза психоложката и зелените й очи заблестяха.

Доктор Хама я изгледа със смесица от тревога и облекчение. Помоли я да внимава, тъй като Давид е само едно момче. Тя махна с ръка. За нея истинските убийци не порастваха никога. Защо според него хлапакът търсел меч? Доктор Хама обясни, че момчето иска да стане мъж. Ясно като бял ден.

— Но преди това той трябва да бъде посветен! Мечът е онзи фалически символ, завещан от баща му, който ще потвърди мъжеството на юношата. Иначе остава нито мъж, нито жена…

Зумпалова направи пауза, зелените й очи светеха.

— Припомни си мита за Тезей — продължи тя. — Възмъжал, героят отива да се представи на баща си, Егей, цар на Атина. Някакви простаци на агората взели красивия младеж за момиче. За да им покаже, че бъркат, Тезей запокитил една каруца със сечива отгоре им. Значи въпреки извършените подвизи и въпреки че съсякъл педераста Прокруст със собствената му двуостра брадва — лабрис — символ на двуполовост, Тезей все още бил смятан за момиче. Защото не бил посветен. Нямал потвърждение от баща си, че е станал мъж. Тази сексуална амбивалентност едва не му коствала живота същата нощ, когато неговата мащеха, магьосницата Медея, се опитала да го отрови с чаша вино. В сублимния момент младият герой извадил меча си, баща му го познал и спасил живота на сина си. Чаша, комбинирана с острие, посланието беше повече от ясно.

Зина запали цигара. Доктор Хама потръпна при вида на очите й. За двамата беше ясно какво означава житейски сценарий, изкован от бащата, в комбинация с вълшебната статуетка, проводник към Архетипа. Но ако малкият е програмиран като герой, те биха могли да използват разрушителните му действия. Разбира се, ако той отключи енергията на Ребис, те всички щяха да си изпатят. Опасността се крие преди всичко в онзи див хулиган, брата на Родолфо. Той трябваше да бъде елиминиран. Първо той, после Кръв.

— Малкият се готви да убива, Папа — заяви уверено психоложката. Сценарият му на герой изисква кръвна разплата. Има само един начин да бъде спрян!

Доктор Хама й отвърна, че знае повече от един, но че инжекциите са най-сигурният! Нямаха време за експерименти. Ако хлапетата черпят енергия от Идола, трябва да им го отнемат, преди да загазят вкупом. Зина напомни, че най-важно е да препятстват Кантор да използва Давид за пъклените си цели. Ако вампирът успее да кръсти с кръв момчето, ще го превърне в негово сляпо оръдие. Нужна бе псевдоинициация, тя знае как да направи това.

Този вид героични чудовища винаги търсят своя женски опонент в живота, за да компенсират липсата на собствената си свещена женственост. Героят доказва мъжеството си, като утвърди своята женска същност в двубой с жена. Той прилага различни хитрости, за да обезглави противницата си, предлага й женитба, става невидим, преоблича се като жена… Защото именно женската му същност, неговата хитра Анима, може да се пребори с врага. В гръцката митология ролята на положителна Анима се играе от Атина Палада. Но в тъмните дипли на пеплоса на богинята се крие отвратителната глава на Медуза, която вкаменява непосветените. За да се справи с отрицателната си Анима, героят трябва да я обезглави в огледалния щит на разума си. Въоръжен с меча на Хермес, невидим под шлема на Хадес. Непосилно упражнение за едно 13-годишно момче.

Психоложката потръпна от удоволствие, че ще използва именно тази малка хитрина. Беше намерила решение на загадката. Ще превърне това хлапе в безпощадно оръжие на успеха си. Тя погледна часовника и обяви, че я чака извънредно много работа.

* * *

Зина тръгна към главния корпус, за да се разпореди да засилят охраната, в случай че Кач реши да бяга. Учудваше я нехайството на директора пред заплашващата ги опасност. Старият сатир не си даваше сметка какво го чака. Тя забеляза трескавото лутане на лудите из двора, които мъкнеха четки, стълби, баки с боя. Боядисваха „Поборник“ жълт, кретените! Тя се ядоса и им изкрещя. Лудите се разбягаха. Нямаше време да се занимава с тях, иначе би им показала.

По много въпроси в управлението на лудницата психоложката имаше разногласия с доктор Хама. Намираше методите му за изветрели. Неговата донкихотовщина доказваше липсата му на професионализъм. Тази история със „Златното руно“ я нервираше до бога. Приключението като терапевтична метода й звучеше абсурдно.

Тя забеляза двама имбецили да я зяпат и им се озъби заплашително. Те започнаха да се кълчат, да въртят очи и да се плезят. Единият дори си разкопча дюкяна, но тя тръгна към тях и те избягаха.

Доктор Хама схващаше Хермафродит като фикция, като духовен стремеж. Нов Граал, в чието търсене трябва да се впуснат новите рицари на Храма. Но целият този езотеричен онанизъм не струваше пукната пара. Ребис беше реалност, живо същество на два крака. Двуполовият беше метаморфозен принцип за превръщане на хората в охлюви.

Експериментите с душевно болни бяха дали конкретни резултати. Тя знаеше най-добре от всички кой е Хермафродит. Ако го покаже на света, тези кухи мъжкари щяха да си глътнат езиците и всичко друго, ако още го имаха в гащите. Тя ще стане велика. Тя бе дъщеря на Великата майка, а не тези жалки пухльовци!