Александър Градинаров
Архетип (43)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

42
Дилемата на доктор Хама

Доктор Хама достигна последния етаж на стражевата кула на Изолатора, там, където някога се намираха картечните гнезда на охраната. Той бутна вратата и влезе в празното помещение. През тесните прозорци плацът долу се виждаше като на длан. На отсрещната стена висеше клетката, в която бе затворен Кач. Стоеше закачена на около петнайсет метра от земята, както клетките, в които през Средновековието затваряли престъпниците за назидание и радост на тълпата. Кач лазеше вътре на четири крака досущ като вълк, който прави дневната си разходка между дебелите стоманени решетки. Доктор Хама фокусира далекогледа. В окуляра Кач имаше изпаднал вид.

Желязната клетка приличаше на кочина. Остатъци от храна се валяха по пода. Кач изглеждаше оплескан до уши. Един път дневно санитарите му хвърляха през покрива парчета сурово месо, след което го обливаха с кофи вода, за да почистят вонящото му обиталище. Долу в двора лудите играеха на карти върху дървени маси и присъствието на Кач не ги засягаше. Мими Боздугана, въоръжен с голяма чаталеста прашка, се забавляваше да бомбардира затворника с хартиени топчета. Доктор Хама настрои далекогледа на максимум. Какво му готвеха неговите стари приятели?

Положението на директора на клиниката беше взривоопасно. Разбира се, той може да затвори Кач в някоя от единичните килии в подвала, където никой няма да го види. Но не това бе целта на доктор Хама. В продължение на близо тридесет години той беше учил питомците си да се съпротивляват на установените порядки, беше култивирал целенасочено способностите им да опонират и да изказват несъгласието си по един или друг начин. В това се състоеше величието на индивида. Възможността на човешкото същество да реагира на несправедливостта бе основата на всяка демокрация. Разбира се, в момента тази философия се обръщаше срещу него, но психиатърът бе доволен от своя експеримент, дори да го завлече в гроба.

В клетката си Кач чувстваше, че го следят. Цялата любов, която някога бе изпитвал към своя учител, сега се превърна в омраза. Кач си оставаше един душевно болен и самомнението му за собствената му значимост не можеше да се примири с този социален статус. Кач се смяташе за посветен. Той знаеше как да консултира някои архетипи, макар че невинаги успяваше. Иван Наумов му каза тайните думи. Но малоумният им вярваше само наполовина. Ако те наистина бяха верни, археологът не би станал жертва на гангстерите.

Кач беше направил своя фатален избор. След като доброто не функционира, съвсем естествено е да се обърне към злото. След като не го искат в рая, той ще се прочуе в ада! И още как! През една любовна нощ се оплака на Зина, че директорът на клиниката го манипулира. Психоложката, която масажираше слабините му, отключи с единствена фраза омразата му към доктор Хама. Помни, рече му тя, че колкото и да хитруват, евреите винаги свършват в газовите камери. Такава е тяхната съдба. Такава е съдбата на всеки герой: да умре от насилствена смърт. От Прометей насам всички, които се бяха жертвали за групата, си го получаваха. На кръста, на бесилката или в газовите камери, шепнеше му тя на ухото. Дръж се за мен и ще видиш как ще изклатим стария Папа, добави тя и лапна надървената му патка като лакомо дете.

Кач забеляза проблясването на далекогледа, който го следеше от стражевата кула, и започна да хвърля хартиените топчета по Мими Боздугана. Това беше уречен знак. Малоумният гигант събра няколко от тях и се оттегли. Щеше да предаде посланието.

Доктор Хама допускаше, че му готвят клопка, но не можа да разбере каква. Имаше чувството, че е попаднал в архитипичен сценарий, от който няма спасение.

В продължение на близо 5000 години от създаването на патриархата насам еврейският народ правеше опити да предаде опита си на човечеството. И всеки път, когато е на косъм от успеха, по един сатанински сценарий всичко се обръща наопаки. Доктор Хама се страхуваше, че той самият се движи в сценарий, доминиран от колективното подсъзнание на евреите. Точно когато многогодишните му усилия трябваше да се увенчаят с успех, Лукавия влизаше в играта и пращаше всичко по дяволите. Кого беше избрал този път Сатаната за своите пъклени цели? Родолфо, Кръв или… Зина? Той трябваше да вземе решение в какъв ред да ги елиминира или да предостави всичко на слепия случай.

Доктор Хама започна да прехвърля в главата си колко пъти евреите се бяха провалили в опитите си да предадат великото послание на останалата част от човечеството и колко пъти жестоко бяха платили с кожата си за този експеримент. Посланието беше просто, то бе закодирано в символа на избрания народ — звездата на Давид. Взаимна обвързаност, зависимост и проникновеност на мъжкото и женско начало. Мъжът без женската си същност губи човешкия си облик, жена, обладана от негативна мъжка същност, се превръща в чудовище. Решението на парадокса се намира в самия него. В енергията между двете взаимно изключващи се части. В кралското дете!

Дали Йешуа от Назарет беше покварил посланието на Кръстителя, или Църквата бе свършила тази работа? Косматият пророк без съмнение беше направил първия сериозен опит за психическо уравновесяване в голям мащаб. Неслучайно Фройд третира Исус като водач на матриархална контрареволюция, реститутор на ритуалния канибализъм и пияч на кръв. Но чичо Зигмунд завинаги си остава твърде силно обсебен от собствения си Едипов комплекс. Дори да беше прав, значи залитането към лишена от женска компонента мъжественост в началото на Римската империя е било толкова доминиращо, че е създало нужда от спешна компенсация в архетипната енергия. Оттам нататък опитите за ревизия се повтарят почти всеки пет века. Варварските нашествия, Кръстоносните походи, Ренесансът, Руската революция… Всеки пет века незачитащата женската си компонента мъжественост губи нишката на Ариадна и бива брутално ревизирана от възкръсналия Минотавър. Известно време цари хармония и разцвет, след което ампутираните от душевност отново вземат властта. Но най-страшно са се развили нещата през последния XX век.

Всеки революционен опит за компенсиране на човешката душевност с женска компонента бе завършил с реакция за унищожаване на връзката с архетиповете. Църквата и Партията бяха направили всичко възможно да ампутират мъжа от неговата женска същност или иначе казано, от неговата интуиция.

И сега доктор Хама се питаше дали Кач няма да се превърне в неговия Пилат, в неговия Филип Хубави, в неговия Торквемада, в неговите Сталин и Хитлер. Кач или Кантор? Чувстваше опасността във въздуха.

Той реши да говори със затворника. Нищо не губи, ако опита да го вразуми. Трябва да си представи как точно ще се развият събитията.

И точно тогава Кач започна да вие. С дълъг, протяжен вой на самец в джунглата. Вой, в който пробиваше зов за помощ, за съвкупление, за саморазправа. Вой на див звяр, който накара психиатъра да настръхне. После звярът придоби дар слово и започна да хули мъчителите си Зина и Панайот. Заканваше се, сипеше отвратителни гадости, почти библейски заклинания…

Директорът на клиниката си даде сметка, че Кач е обсебен от Архетипа. В същото време той с ужас съобрази, че двамата се намират в архетипична ситуация, която се разиграва пред очите им. Обезглавяването на пророка Йоан Кръстител, по дяволите! Всичко съвпада. Статуетката, празникът на светеца. Невъзможността нито да го освободи, нито да го държи затворен. След няколко часа планетите влизаха в съответствие, за да фиксират съдбата им. Удивително, как не се беше сетил по-рано! Утре започват празненствата в града, чийто патрон беше Свети Йоан. Утре лудите стартират карнавал, който сам директорът ги бе научил да разиграват. Той си представи шантавия светец в онази каменна цистерна в Йерусалим, вън тълпата скандира освобождаването му. Кръстителят седи затворен в подземието на двореца на цар Ирод и крещи. Сипе хули върху Иродиада, съпругата на владетеля, който се готви да празнува рождения ден на доведената си дъщеря, Саломе. Старият перверзен монарх кара доведеницата си да танцува гола пред царския двор, в замяна на което тя иска като подарък главата на Пророка и я получава. Саломе…

Обезглавяването на светеца повтаряше мита за Дионисос, затова Леонардо бе нарекъл картината си Йоан-Бакхус. Митът за Дионисос на свой ред интерпретира мита за Озирис, като всеки път разчленяването на тялото символизира унищожаването на една стара същност и възраждане към нов живот. Ако трябва да се направи психоанализа на библейската притча, два паралела се набиват веднага на очи. Митът за Едип и приказката за Червената шапчица. По същество това е една и съща история, но разказана различно. Йоан, Едип и Вълкът трябваше да разрешат един и същ педофило-инцестен парадокс, но и тримата заплащаха за провала с главите си. Която от трите версии за жената да избере мъжът, той винаги става нейна жертва. Дори когато се отказва от избора като Йоан Кръстител, това пак му коства главата. Не, решението е някъде другаде!

В двора нахлу огромна тълпа луди. Тези, които играеха карти, скочиха и се присъединиха към тях. В първия миг доктор Хама не разбра какво става. Чувстваше се в пълна безопасност на върха на своята кула, когато тълпата нахлу през блиндираната врата и виковете й отекнаха чак до покрива. Не беше съобразил, че е възможно да разбият ключалката откъм Изолатора. Това беше бунт. Той погледна към Кач и видя, че онзи му се зъби през решетките.

Директорът заряза далекогледа и напусна на бегом наблюдателницата. Два етажа по-надолу един коридор го изведе вън от Изолатора. Това беше война. Към външния конфликт се прибавяше вътрешен. Точно сега той най-малко го очакваше.

* * *

Кач реши да стане зъл, защото злодеите винаги проповядват добронамереност. Многобройните злодеяния, извършени в името на доброто, затвърдиха убеждението му. Значи, ако се пропагандира злото, може би това ще принесе добро на хората. Кач поиска да е рицар на доброто и затова реши да прави злини. Доктор Хама му беше обяснил, че злите, които се правят на добри, печелят винаги. Първо, защото никой не е сигурен, че са зли, тъй като се представят за добри. Второ, колкото повече фалшиво настояват, че са добри, толкова повече подсилват злото си его. Добряците, които се правят на зли, за да ги разобличат, бързо се превръщат в техни жертви. Първо, защото всички ги сочат с пръст като зли, второ, защото отслабват доброто в себе си поради липса на възвръщане на положителна енергия. Кач си избра този трънлив път. Привличаше го да бъде зъл. Още като дете се възхищаваше тайно на отрицателните герои във филмите, онези мъже, които рано или късно свършват зле. Той тайно се надяваше да се измъкне.