Александър Градинаров
Архетип (42)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

41
Съветите на Перлата

— Какво те омагьосва оная вещица? — попита Перлата, когато след тарото Давид слезе в кухнята да вечеря.

Той измърмори нещо и се паркира в свободния край на масата. Главата му още бучеше от чутия разговор. Картите таро вещаеха метаморфоза.

Перлата стоеше до излъсканата като оръдие печка, пушеше цигара и му щракаше рентгенови снимки с очи. Беше докарана като армейски генерал за проверка от генералния щаб и стискаше черпака като маршалски жезъл. Тя блъвна дим, присви гримираните си клепачи и отдръпна с пинсети фаса от устата си.

— Не ми изглеждаш във форма! — обяви тя.

Давид сви рамене и побутна чинията. Две неща го смущаваха у Перлата: гласът и ръцете й. Ръцете изглеждаха твърде млади, нежни и привлекателни и не се връзваха с огромното туловище на дебелата Ребека. Пред тази самоходна планина от месо дори кърмата на „Поборник“ приличаше на детско корабче.

— Мислиш ме за проклета дърта вещица, нали така? — измърка тя със сладостния си карамелизиран глас.

Извади огромна почерняла тава от фурната и добави:

— Има гювеч! Ще ядеш ли?

Момчето се приближи, дебеланата му сипа обилно, като продължаваше да го изучава с очи. Миришеше силно на одеколон и той си помисли, че сигурно чака визита от бай Илия. Тя му се усмихна и го помилва по бузата. От димящата манджа му се зави свят. Беше прегладнял.

Перлата се заклати към двора. Когато се върна, Давид омиташе чинията. Перлата тръсна на масата прясно набран магданоз и придърпа един стол.

— Да ти сипя още? — попита с груба нежност.

Гласът й звучеше подкупващо, сякаш можеше да му завърти главата с чиния гювеч. Най-смешното бе, че Давид наистина се почувства благодарен и направо задължен да отговаря на шибаните й въпроси.

— Знаеш, че те обичам като родно дете — шепнеше тя. — Нещо повече… ти си моят малък любовник! Помниш ли като беше хлапе как се завираше под полата ми?

Перлата изпусна дим към тавана. Момчето се ухили. Беше му приятно, че тя разговаря с него като с възрастен.

— Кажи ми какво ти бъбри онази Зина! — настоя тя.

Нейното любопитство го смути и момчето й отвърна, че не е нейна работа.

— Слушай, ангелче — изпуши дебелата жена, — въобразяваш си, че си навирам носа там, дето не ми е работа? Отдавна съм ампутирана от този сорт детинщини.

Тя го потупа фамилиарно по брадичката и приближи още стола, така че гърдите й опряха в рамото му. Без да знае защо, Давид я целуна по напудрената буза. Стана му топло и приятно. Перлата се разнежи.

— Какво ти каза оная мръсница? Покани те у тях, нали?

Давид кимна. Старата жена поиска да знае какво възнамерява да прави. Такова чудо не било за изпускане. Обаче да внимава! Зина е чудовище! Ако бил по-голям, нямало да се тревожи, обаче бил зелен.

Момчето направи гримаса.

— Знам какво си мислиш, че съм една изкуфяла бъчва с лой, която нищо не разбира от секс, както му викате сега, обаче има нещо друго. Не знам дали имам право да ти го споменавам.

Момчето я изгледа с недоверие. Дебелата жена ядосано запали нова цигара.

— Зина беше първата жена на чичо ти, офицера, — каза тя. — Тази кучка му взе здравето, внимавай!

Давид замръзна, защото направи връзка с налудничавите истории на Гергана Михайлова. „Тези нито мъже, нито жени!…“ Синът й бил женен за Зина! Той поиска да попита Перлата дали Зина наистина има пишка, но тя продължи да го наставлява! Психоложката била луда за връзване. Цялата й фамилия била откачена, баща й, дивият полковник, майка й, смахнатата. Да пита Ото, той щял да му разкаже тяхната инцестна епопея!

На вратата откъм градината се почука и Перлата се обърна рязко. В кухнята влезе с бодра стъпка бай Илия-Карата и отдаде чест.

— О, бай Илия, изкара ми чивия! — изписка дебеланата закачливо. — Да те вземат мътните! Пу-пу-пу!

Перлата духна театрално в пазвата си, за да прогони злите сили. Бай Илия стоеше като паметник на загиналия бакар. Давид се изправи.

Перлата го стрелна под око и както си вееше с ръка, измърмори:

— Целуни ме за лека нощ, малък обесник, и помни какво ти казах! Умната!