Александър Градинаров
Архетип (4) (Другият ключ за Да Винчи код)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2018)

Издание:

Автор: Александър Градинаров

Заглавие: Архетип

Издание: второ

Издател: Издателство „Сатир“

Година на издаване: 2005

Печатница: „Изток-Запад“

Излязла от печат: септември 2005

Редактор: Савка Чолакова

Коректор: Мария Вачева-Щърбанова

ISBN: 954-90007-3-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6806

История

  1. — Добавяне

3
Раздялата

— Каквото и да се случи, дръж се мъжки — каза баща му на заминаване.

Иван Наумов гледаше сина си в очите. Имаше втренчен син поглед, способен да изрита мумия от гроба. Кой знае защо, Давид си помисли, че ги грози опасност. Баща му никога не му говореше по този начин. Момчето поиска да го прегърне. Археологът притисна главата на сина си до своята. Давид почувства как го обля гореща вълна. Искаше да извика, че ще се справи като истински древен войн, но майка му на свой ред го грабна в прегръдките си. Ухаеше прелестно и момчето се притисна към нея, за да скрие вълнението си. Тя го целуна. Давид никога нямаше да забрави тази целувка, защото никой повече нямаше да го целуне така.

Покрай тях мина силно гримирана жена, която живееше на ъгъла. Викаха й Мара Петолевката, квартална курва и майка на Кастрака. Синчето й беше истинска напаст, страшилище в уличните побоища. Проститутката размени няколко думи с Иван Наумов, който я шляпна по задника. Мара смигна на Тереза, размаха лакирани нокти и се отдалечи, като клатеше бедра.

Денят беше пролетен, а смяната на сезона главозамайваща. Давид запази спомен за цвят, зеленина, а топлият вятър го караше да крещи от възбуда. Едно раздрънкано такси спря отпред, за да ги откара. Баща му носеше широкопола шапка, а майка му приличаше на кинозвезда. Изглеждаха красиви и Давид се пръскаше от гордост, че неговите родители са най-големите сладури на света. Майка му едва сдържаше сълзите си, опитваше се да бъде храбра. Баща му му намигна окуражаващо.

Давид беше само тринайсетгодишен, но знаеше, че от всичко най-важно е да бъде мъж. Стоеше на тротоара и зяпаше подир отдалечаващото се такси. От къщата се появи Гергана Михайлова и понечи да го утеши, но той й обърна гръб. Не понасяше да го успокояват. Гергана Михайлова беше майка на баща му и негова баба. Старата го дразнеше ужасно, но Давид бе така погълнат от думите на баща си, че забрави да я прати по дяволите.

Какво означава това драматично прощаване? — питаше се момчето. Родителите му заминават за две седмици до Виена, а не на пътешествие отвъд полярния кръг. Защо майка му плачеше?