Александър Градинаров
Архетип (50) (Другият ключ за Да Винчи код)

49
Сам в нощта

Давид напусна телефонната кабина и тръгна напосоки със свито сърце. Кръв му заповяда да проникне у Зина и да свали веригата от входната врата, без тя да забележи. Вампирът твърдеше, че в лудницата се правят експерименти с хора! Доктор Хама излизаше по-зловещ от Анибал Лектър, а Зина — негов зъл гений. Давид нямаше доверие вече в никого.

Момчето побягна към реката. От време на време поемаше дъх в сянката на някое дърво и пак продължаваше. Никой не го преследваше. Той стигна до къщата на доктор Хама. Трябваше да го види, преди да предприеме акцията у Зина.

Прозорците на психиатъра не светеха. Давид се покатери по един от кестените до статуята на „Поборника“ и яхна чепат клон. Нещо изшумоля. Човешка сянка се плъзна под кестените. Давид се вкопчи в клона. Сянката вдигна глава. На лицето си имаше мъртвешка маска.

В същия миг зад ъгъла изскочи бай Илия. Свиркаше си „Розамунде“, направил главата. Давид му извика да внимава, но загуби равновесие и падна от клона. Падна право в лапите на озъбената маска и загуби съзнание.

Съвзе се от леки шамарчета. Лежеше на дивана в кухнята, засенчен от огромното лице на Перлата. Главата й, увенчана с ролки за коса, му напомни главата на Медуза.

— Непрокопсаник! — измуча тя, щом го видя да отваря очи. — Изкара ми ангелите!

Перлата опря двуцевка на стената и завъртя търсещо очи из стаята. Беше по пеньоар и колосалната й гръд висеше наполовина отвънка, пухтяща като розов мях. Тя сграбчи от лавицата пакет цигари и запали една.

— Какви бяха тия гонки? — попита тя.

Давид обясни, че някакъв луд дебнел бай Илия.

— Слушай, малък обесник! — ревна тя. — Този луд, нищо чудно да е луд, но аз се питам кого искаше да очисти?

Давид й каза, че се качил на дървото, за да позяпа в стаята на Мария отсреща, а пък в това време онзи се нахвърлил върху Карата.

— Халюцинираш! Но преди всичко си изпечен лъжец! Мария е плоска като дъска.

— На мен ми харесва! — възрази момчето.

Тя го заразпитва строго какви каши са забъркали с Ото. Давид мълчеше. Опита да се изправи, но Перлата го бутна с мечата си лапа обратно в леглото.

— Снощи Панайот се върна в зори — каза тя. — Днес открих едни мазни сажди в казанчето на парното.

Давид се плъзна под ръката й и се изправи.

— Трябва да вървя — обяви той.

— Нещо не е наред в тази лудница — разсъждаваше на глас Перлата. — Нещо се мъти там! И в дъното е тази змия Зумпалова.

Вратата към стълбището изскърца, Перлата светкавично сграбчи чифтето и го насочи натам. Карата проникна в другия край на кухнята, въоръжен с бутилка и обилно капеща по пода свещ.

— Бай Илия, изкара ми чивия! Какво само слухтиш по ъглите… Я ела да кажеш каква е твоята версия за атентата!

Тя не го изпускаше от очи, докато той шляпаше с чехлите си из кухнята. Давид усети, че тя иска да разбере дали старият кук беше дочул разговора им.

— А така, чаши вземи… — окуражи го Перлата. — Седни де, седни…

Карата намигна на Давид. Той наля алкохола в чашите. Перлата вдигна тост за избавлението им.

— Луд ги гонил! — възкликна тя. — В тоя град лудите станаха повече от бездомните кучета. Панайот ли не си гледа работата, що ли?!

Перлата се усмихна широко и поднесе празната си чаша към бай Илия.

— Много е хубава тая ракия!

— Ром! — отбеляза той.

— Ромът какво е? Захарнотръстикова ракия! Нали така, Давид? И той ми е един пират Илия. Луд го гонил. Гонила го е някоя пристанищна сирена.

По заядливия й глас личеше, че знае за нощните му похождения. Карата заяви, че му дошло до гуша от подозрения. Да стягал Папи парахода, да хващат отново морето. Тук щяло да му изгние сърцето.

Давид стана да си върви. Перлата го изпрати до портата.

— Кажи ми бързо какъв беше тоя преследвач? Братът на онзи в печката ли?

Давид опита да отрече, но се притесни, че лъжите му личат като петна кръв по ръцете.

Перлата го гледаше втренчено.

— Отваряй си очите на четири! — отсече тя. — Аз ще се обадя на Панайот да видя тази работа.

Известно време Давид остана прав до входната врата. Нямаше повече сили за каквото и да е. От алкохола главата му се въртеше. Единствено желание пулсираше в мозъка му, да се прибере вкъщи и да се наспи. Но лицето на Харпо Маркс му нареждаше друго и той почувства прилив на сили.