Александър Градинаров
Архетип (10) (Другият ключ за Да Винчи код)

9
Шокова терапия

Докато майор Кочев се отдаваше на сладострастни мечти за среднощна езда, двамата едри санитари натикаха задържания в болничната камионетка. Нахлузиха му усмирителна риза, въпреки че пациентът буйстваше, бълваше мръсотии и налиташе. Накрая единият от санитарите, с бръсната глава и дебел врат, го удари силно с лакът в тила, след което двамата дружно го засилиха по голия под на камионетката и захлопнаха вратата.

— Ама че гадно копеле! — каза бръснатата глава.

Другият, който имаше дебели черни вежди, изсумтя и избърса разкървавените си устни. На две крачки от тях стоеше дежурната психоложка и ги наблюдаваше.

— Готово, доктор Зумпалова — рече бръснатата глава. — Птичката е в кафеза. Да знаете, ще берем ядове.

— Защо, Мечо Пух?

За Зина Зумпалова мъжете се деляха на потенциални мечоци и потенциални пухльовци. Зависи как ги дресираш. Тя впи в санитаря зелените си очи.

— Защо бе, Пух, не разбрах? — попита властно тя.

— Лудницата пак ще стане тясна за всички.

— Заключете го в изолатора при буйните. Утре ще излезе по-мек от памук.

— Сякаш не знаете как стават тия работи, продължи да мрънка бръснатата глава. — Утре доктор Хамамов ще го пусне…

Тя го отряза, че не са тук, за да обсъждат терапията на пациентите. Да пали и да потегля! Санитарите отвориха вратите на камионетката. Бръснатата глава се настани зад волана. Другият, с мъхнатите вежди, предложи на Зумпалова да седне между двамата, но тя отказа под предлог за клаустрофобия.

Потегляха, когато Качамаков даде първия тласък, придружен с рев, който ги стресна. Беше стар негов номер да се блъска като див звяр в клетка. Доставяше му удоволствие да бие глава в тапицираните стени на линейката. Ето пак! Камионетката чак занасяше от мощните му бичи тласъци. Каросерията дрънчеше, сякаш старата бракма всеки миг ще се разпадне по шевовете.

— Газ! — изсъска Зумпалова. — Аз ще му дам да се разбере!

Бръснатата глава се подчини неохотно. Санитарите имаха усещането, че Качамаков ще разбие преградата, която ги разделя, ще нахлуе в кабината и ще ги размаже. Прекалено много американски филми за невменяеми бяха зяпали.

— Газ ти казах, Гологлавко! — изрева Зумпалова.

Камионетката се понесе като ръждив снаряд из тъмните улици на града.

— Ако строши ключалката, ще си изпатим, доктор Зумпалова — изплака бръсната глава.

Но тя му изсъска да си затваря миризливата уста.

Те летяха като във филм на ужасите. Психиатърката им извика да се държат, дръпна ремъка в преградната стена и настъпи спирачката. Гумите изпищяха. Автомобилът се завъртя. Едрото тяло на Кач се блъсна тежко в преградата. Голата глава овладя волана и линейката спря насред платното.

Зумпалова отвори вратичката и скочи на асфалта.

— Гологлавов — извика тя на шофьора. — Качвам се отзад, ти карай право в лудницата. Ясно?

Тя затръшна вратата, заобиколи и се качи отзад при невменяемия. Двамата санитари размениха кисели усмивки. Бръснатата глава почука с пръст слепоочието си.

— Газ! — изкрещя Зумпалова и удари с юмрук по преградката.

Амбулаторната кола се понесе в нощта. Психиатърката откри неподвижното тяло на Кач, опаковано в усмирителна риза като голям вързоп. Беше загубил съзнание от удара в преградната стена, чиято тапицерия отдавна бе свалена и на нейно място бяха пригодили шаячно одеяло, което се вдигаше с ремък. Психиатърката лично внедри тази рационализация за усмиряване на „буйните младежи“, които при внезапно спиране забиваха глава в ръждивата ламарина на каросерията.

Главата на Кач лепнеше от кръв. Ако си беше разбил проклетия неандерталски череп, още по-добре, реши тя. Но дори мъртъв, Зина знаеше, че определена част от тялото на Родолфо Кач ще живее вечно. Истинска жива легенда в спомените на съвременничките му. Онези нещастни щастливки, които доброволно или доброзорно бяха легнали под безпощадния кол на изнасилвача. Но сега изнасиленият ще бъде той. Този похотлив мизерник, който третираше нежния пол като пъдар на едър рогат добитък. Щеше да й плати, кучият му син!

Зина бръкна под усмирителната риза и напипа онова, за което се носеха легенди. Размерите му, големият диаметър, спонтанното раздвижване на този твърд, но иначе гъвкав и космат накрайник я накараха да задиша учестено и замъглиха разума й. Изведнъж тя престана да е доктор Зумпалова, зам.-директор на местната лудница и се превърна в Зина Нимфоманката, жадна за оргазми самка.

Линейката летеше в мрака, тялото на Кач лежеше като мумия върху голите дюшемета с надървен жезъл. Зина го прекрачи и го яхна като бик на родео. Още по-бързо и още по-бясно! И всеки път, когато той се свестяваше, за да изругае, тя забиваше юмрук в ченето му.

— На ти, гадно копеле! На ти!

И с всеки юмрук тя отмъщаваше на всички подли изнасилвачи по света, на всички гадни, похотливи мачо, които само търсеха как да го вкарат на бедните безпомощни жени, за да задоволяват долните си инстинкти.