Александър Градинаров
Архетип (27)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

26
Изкупителна жертва

Планът на Кастрака беше прост, но криеше опасности. Циганите искаха 1000 лева, за да прехвърлят Кач през Дунава и да го натоварят на ТИР, който да го закара до Будапеща. Оттам нататък той ще си чупи сам главата. Цената за тази услуга не беше висока, но Кастрака нямаше тези пари. Открадна от портмонето на Мара 300 лева и капарира сделката. После спазари с двамата смугли братя да получат една трета от парите си в натура. Обеща им нещо „крехко“ за разтуха, без нищо конкретно на ум. Последната третина от сумата двамата прехвъргачи щяха да вземат от Кач, след като го стоварят на румънския бряг. Циганите се съгласиха.

Ето как щяха да се развият нещата. Докато Кастрака и Давид отвличат вниманието на Кантор, Кач ще се измъкне от лудницата и прекоси реката в лодката на циганите. Изглежда просто като играчка. Но за проклетия, ромите поискаха веднага обещаното в натура и това затрудни Кастрака. Той им предложи една от „колежките“ на Аврора, за която знаеше, че е способна да изклати цяла рота, но циганите се заинатиха. Заплашиха го, че ако им пробутва разни стари чанти, ще анулират сделката и ще му конфискуват капарото. Настояха за нещо свежо. Притиснат, Кастрака изведнъж измисли как хем да ги задоволи, хем да спести триста лева, с които без друго не разполагаше. От седмица полицията беше на бойна нога и това също усложняваше бягството. Кръв беше впрегнал репресивната машина за постигане на целта си. Из града шареха полицейски патрули, бързоходни катери кръстосваха реката.

Същата привечер Кастрака пресрещна Давид в глуха уличка до училището. Предложи му „трева“ и пъхна запалена цигара в устата му.

— Ще го направим тази нощ — обяви той. — Но никакво плямпане!

Давид се закашля от дима. Кастрака изтръгна джойнта от ръцете му и се огледа.

— Дяволородица иска женска кръв — продължи той шепнешком. — Не забравяй, че се закле!

Давид си въобразяваше, че Кастрака ще го заведе при някоя от разголените приятелки на Петолевката, но нещо в гласа му го накара да настръхне.

— Извикай онази малка рижа пикла — зашушна Кастрака на ухото му.

Мария? Давид опита да възрази. Кастрака му нареди да побърза. Стигало да завърти една шайба на Кантор за трупа, който гниел в мазата им. Той го увери, че ще използват малката като примамка на по-тлъста плячка, нямало от какво да се бои.

Докато вървеше към училището, Давид се уплаши, че се забърква в ужасна каша. Представи си как Мария пищи, докато Кастрака разкъсва малките й розови гащички. А той самият зяпа като пън отстрани, неспособен да реагира. Почувства ужаса на момичето, сякаш самия него бяха надупили.

От вътрешността на училището отекна звънец. Кастрака запрати фаса на земята. Давид застана срещу главния вход на сградата, през който учениците вече напускаха. Мария беше толкова смахната, че като нищо щеше да се съгласи да ги последва само за да се изфука после пред приятелките си. Драскаше се за адски печена, обаче щом Давид опиташе да й свали гащичките, започваше да пищи. Пикла! Той реши, че няма да е зле да я стресне наистина. Изгаряше от любопитство да я види как ще реагира, когато Кастрака я сграбчи в лапите си. Ако играта загрубее, винаги може да я отърве.

Той я пресрещна в улицата и небрежно й предложи да направят един тур по кея. Кастрака ги приближи. Мария се заоправдава с домашни, но той я нарече „зубрачка“ и тя се съгласи. Тримата поеха към кея. Давид се досещаше какви мисли се въртят в главата на Кастрака, но не виждаше начин да препятства събитията. А може би просто искаше да види какво ще се случи.

Избраха обичайния път покрай складовете. Откъм Дунава пълзеше мъгла, която се кълцаше по обтегнатите стоманени въжета на шлеповете. Здрачаваше се. От чуждестранните кораби долиташе музика. Двигателите им бумтяха. Каютите светеха. По бордовете сновяха жени и подноси с бутилки. Един моряк изхвърли кофа с портокалови кори във водата. Чайки се разлетяха с дрезгави крясъци. От ресторанта на речната гара изскочиха пияни моряци и се облекчиха шумно върху релсите на железопътната линия.

Кастрака шушнеше на ухото на Мария, която се кикотеше. Ако знаеше какво я чака, едва ли щеше да й е до смях, помисли си ревниво Давид. Сигурно си въобразява, че той ще я защити като рицар дамата си. По принцип трябваше да минат през трупа му, за да й свалят розовите гащички. Обаче Давид се закле на Дяволската Богородица да стане мъж, за да отмъсти за родителите си, и Кастрака го държеше в ръцете си. Той се почувства раздвоен, направо не знаеше как да постъпи, ако ножът опре о кокала.

Тримата стигнаха до аркадите на кръчмата „Касапска среща“, наречена така по името на онзи вертеп от „Парижките потайности“. Дежурни пияндета, моряци и местни утайки вече смучеха вън по масите. Някои пиеха на крак до перилата, които разделяха маркизата от железопътната линия. Понякога товарните влакове спираха, машинистите слизаха и обръщаха по една. Друг път влаковите композиции профучаваха с трясък и тогава направилите глава крещяха като отвързани. Под масата до кенефа един пиян лежеше върху голите, оплискани с вино плочи. Прескачаха го и в двете посоки, но никой не си правеше труда да го вдигне от земята.

Когато двете момчета и момичето се изравниха с пробитите обуща на пияндето, от кръчмата изскочи майката на Кастрака, хванала някакъв мъж под ръка. Бяха вързали кънките и едва не ги връхлетяха.

— Краси, къде бе, мама? — възкликна непринудено Мара Петолевката.

Тя беше сексапилна мадама с месести гърди и изпъкнал задник. Беше облякла нова рокля и по гримираното й лице личеше, че основната й грижа за момента е как да й остане вътре цяла нощ. Умираше за такъв разкош!

Кастрака й изсъска да разкара този педал. Той говореше през зъби и изглеждаше страшно пребледнял.

— Ама че си грубиян — учуди се курвата. — Ми че това е Пешо, мой съученик!

— Разкарай тоя педал оттука, преди да съм му набил тупаник в черепа! — повтори Кастрака.

Кавалерът се развика, че не бил свикнал да му държат такъв език. От околните маси се надигна кикот. Пияни моряци ги наобиколиха. Отнякъде се появиха двама румънски цигани, които мъкнеха бутилка ракия и набримчен до дупка касетофон. Двамата си приличаха като близнаци и носеха еднакви зелени футболни потници с цифри. Те намигнаха на Кастрака, започнаха да се бутат и да създават бъркотия. Имаха дебели вратове, изпъкнали бицепси и малки уши върху ъгловатите си, покрити с черна четина глави.

— Краси, искам да се извиниш — викаше Мара Петолевката.

Внезапно Кастрака я дръпна назад и ритна ухажора й в слабините. Онзи се присви. Мургавите близнаци се нахвърлиха отгоре му и го повалиха с юмруци на земята. Пияниците ги окуражаваха. Проститутката пищеше като заклана.

В мрака се чу вой на полицейска сирена. Хулиганите зарязаха жертвата си и побягнаха. Давид и Мария ги последваха, замаяни от насилието. „Дръжте ги, тяхната мама!“, крещяха подире им. Момчето и момичето тичаха, без да се обръщат, между складовете към пристанището. Зад гърба им полицейски свирки цепеха нощната тишина. Те излязоха на пустия кей и се огледаха.

Кастрака изскочи от мрака и ги повлече към „Поборник“. Той издърпа и двамата нагоре по гредата, която съединяваше кея с кърмата на парахода. Давид направи последен опит да вразуми Мария, но тя не реагира. Кастрака им изръмжа да побързат.

Те прехвърлиха леерите и се скриха зад кърмата. Двамата смугли братя ги чакаха в сянката. Долу по кея отекнаха полицейски свирки. Кастрака зашушна, че сега ще се повеселят напук на ченгетата и намигна на циганите. Ромите гледаха Мария по начин, от който кожата на Давид настръхна. Намираха се в капан, от който не виждаше как ще се измъкнат.

Единият от двамата братя попита с дрезгавия си глас на колко години е момичето. Тя ги излъга, че е на петнайсет. Кастрака заяви, че малката е супер печена и им направи знак да го последват. Петимата се отправиха към носа. Ромите се държаха като орангутани, пръхтяха, ръгаха се в ребрата и се кискаха сподавено.

И тогава Мария пожела да види къде е извършено убийството. Кастрака възрази, но по-едрият близнак също прояви любопитство. Другият настоя, че искали да видят цицестото човече с пишка, дето изпълнявало желания като златната рибка. Двамата се изкикотиха и занадигаха бутилката с ракия. Кастрака се съгласи да им покаже мястото. Спуснаха се един по един по трапа в тъмната вътрешност на кораба. Ромите изтласкаха Давид и обградиха Мария. Тя изписка да не я опипват, гласът й прозвуча удивително отчетливо в тапицирания мрак.

Атмосферата на парахода ги обгърна и проникна в тях. Те крачеха един след друг по коридора. Кастрака вървеше начело. Те преминаха покрай мястото, където преди време Мъртвешката маска беше преследвала двете момчета. Кастрака отвори вратата в дъното на коридора. Влязоха.

Помещението представляваше нощен бар. През процепите на завесите нахлуваше мигащата светлина на фара на пристанището. До стената стърчаха големи кожени кресла с малки масички. Табуретките приличаха на клекнали да пикаят дебели деца. Хромираната ламарина на бар плот сияеше в полумрака като бронирания нос на кръстосвач.

Изведнъж братята се разкрещяха като побъркани, започнаха да свирят пронизително с уста и да се шляпат по врата. Сякаш подводната тишина в утробата на запустелия кораб не им понасяше и те се мъчеха да я нарушат. Кастрака им изръмжа, че на кораба не се свири с уста.

— Я млъквай! — озъби се по-темерутестият от братята.

За миг се възцари предишната мъртва тишина. Давид стоеше в мрака като упоен от миризмата на лакирано дърво, на прашна кожа и окислена бронзова дограма. До рамото си чувстваше учестеното плитко дишане на Мария.

Кастракът им каза, че в това помещение се разиграла драмата, и гласът му отекна нереално. Той запали свещ, която някой беше залепил върху хромираната обшивка на бар плота. Пламъкът освети помещението. Изглеждаше като претърпяло морска буря. Хаосът от мебели излъчваше страшна притегателна сила.

Ромите се разположиха в креслата, запалиха цигари и задърпаха лакомо от ракията. Касетофонът отново загърмя първобитната си чалга. Кастрака продължи разказа за убийството. Но ромите се развикаха, че тази история не ги интересува. Искаха да знаят как функционира човечето с цици и златна пишка. Защото ако такова значи, нямало проблем да се комплектуват още тука. И единият започна да си разкопчава дюкяна. Кастрака ги предупреди да не дрънкат простотии и за да отклони темата, започна да обяснява как пияницата нападнал безпричинно брат му.

— Аз пък мислех, че са се били за майката на Давид — подхвърли разочаровано Мария.

И тя изчурулика, че Тереза била в дъното на тази интрига със статуетките. Защото този, който се любел с такава хубавица, получавал власт над Андрогина. Затова всеки искал да я има. Мангалите зяпнаха. Давид онемя откъде й хрумват подобни щуротии. Мария го изгледа втренчено, дръпна бутилката от ръцете на ромите и я надигна предизвикателно.

— Аз мога да ви кажа как е станало — продължи подмолно малката сплетница. — Тереза седяла на бара и флиртувала с мъжете. Един пиян я хванал за циците и тогава Родолфо, за да я защити, го наръгал с ножа. Нарязал го на парчета и го изял.

— Работи й фантазията на малката! — изцепи се по-темерутестият близнак и я шляпна по задника.

Другият подхвърли, че тая Тереза сигурно е била голяма свирка. Давид му изкрещя да млъква, но онзи извади автоматичен нож и го размаха под носа му. Кастрака се намеси. Мангалът сгъна ножа и се обърна с ръмжене. Мария надигна пак бутилката. Тогава темерутът предложи бас, че има по-големи цици от тази малка пикла. Той съблече зелената си фланелка и изду гърди. Черните кръгове със зърната настръхнаха, досущ като женски. Мария погали гладката кожа, под която мускулите шаваха като змии. Давид изтръпна: по някакъв примитивен начин ромите предизвикваха Андрогина. Той почувства, че ще се случи нещо ужасно.

И тогава Кастрака измъкна отнякъде една статуетка. В първия миг Давид чак не повярва на очите си. Блестящият идол ги очарова. Сякаш за част от секундата неподозирана енергия се развихри в полутъмното помещение. Мангалите се разкрещяха като луди и скочиха да сграбчат статуетката. Кастрака им извика да се разкарат, но единият от братята я докопа и тя се пръсна в ръцете му. Давид изпита ужас, примесен с облекчение. Беше пострадало отново едно от гипсовите копия, но самото разчленяване на Андрогина го накара да изпита болка. Кастрака хвърли остатъка от отломките на земята. Двамата цигани смачкаха гипсовите остатъци от статуетката на пода. Но злото беше вече сторено.

По-симпатичният брат покани момичето да танцуват и наду до дупка касетофона. Той я обви сластно в прегръдките си и двамата заиграха рокоподобна ламбада. Давид си помисли, че близнакът танцува обиграно.

Всичко се разви невероятно бързо. Партньорът на Мария я дръпна на канапето. Другият брат скочи, за да му помага. Вместо да се съпротивлява, момичето използва тласъка, прескочи облегалката на канапето и хукна като планинска коза между масите към вратата.

Преди Давид да успее да реагира, Кастрака я пресрещна и я замляска по устата. Тя се разплака. Двамата братя я събориха на земята. Кастрака късаше дрехите на момичето, а близнаците я държаха за краката. Давид се нахвърли отгоре им, но получи юмрук в зъбите и падна на земята. Главата му издрънча в дюшемето. Докато се изправяше отново, видя как тримата раздърпваха момичето като парцалена кукла.

Той запокити една табуретка отгоре им и побягна към вратата. Изреваха му да спре. Някой се втурна подире му. Момчето блъсна свещта и потъна в мрака, но пламъкът близна завесите, които пламнаха като факли. В коридора нечии обуща изтрополиха зад гърба му.

Изскочи на палубата и се хвърли в Дунава. Заплува бързо към входа на лимана, полузадушен от страх и от студената баня. Обратното течение го подхвана и го изхвърли към фарватера. Вече не можеха да го забележат от кораба. Той чуваше виковете им да отлитат в нощта. Водата миришеше на масло и на тиня. Върху тъмния корпус на парахода се мярнаха пламъци. Люковете на бара просветваха зловещо и Давид разбра, че пожарът се разпространява на борда. Течението го носеше надолу към плажовете. Той почувства облекчение. Плачеше му се от яд и унижение.