Александър Градинаров
Архетип (24) (Другият ключ за Да Винчи код)

23
Комплотът на малоумните

Залата за тайни заседания в Изолатора представляваше помещение с варосани стени и голяма черна маса със столове. По стените висяха произведения от пациенти, изобразяващи митологични сцени. Големите ярки картини третираха митичната проблематика с откровеност, от която самите герои биха се изчервили под загара. Но за разюзданите духове, които ги бяха сътворили, натурализмът представляваше само мила закачка с античността.

Около масата седяха петима: Дон Алончо, чичо Кла-Кла, пиратът Чарли, Сладкият Бо и Мими Боздугана. Британският Лъв, като дама, лежеше на земята. Тя се смяташе за митичния звяр от герба на Империята и затова се движеше винаги гола, прикрита единствено с разкошната си руса коса. Прозорците към Дунава бяха отворени. Петимата пиеха мастика и разискваха.

— Днес се навършват 190 години, седем месеца и пет дни от битката при Аустерлиц — започна тържествено дон Алончо.

Дон Алончо се смяташе за Дон Кихот и Санчо Панса едновременно. Беше архитект по професия, но пролетарската революция го бе принудила да си изкарва хляба като изкопчия заради буржоазен произход. Един ден той надупчи с кирка бригадира си, който му вадеше душата с нормата, и тръгна в срещен бой срещу червените мелници на злото. Живееше от 30 години зад стените на Изолатора и се смяташе за нещо като доайен между психопатите.

— 190 години от великата победа на Императора — повтори той и вдигна чашата си. — Да пием за най-добрата армия в света! За френската армия!

Всички се чукнаха и отпиха. Тогава Кла-Кла взе думата и каза, че ако трябва да пият за някоя армия, на първо място в списъка е римската армия, а после за всички останали. Чичо Кла-Кла се смяташе за превъплъщение на император Клавдий. Имаше четвъртита глава с щръкнали уши, заекваше и имаше тик. Бяха го окошарили за слабостта му към малки момиченца, чиито крака обичаше да целува. Тук се намеси Сладкият Бо и заяви, че ако ще се пие за армия, което е глупост, трябва първо да пият за българската армия, дето една битка не е загубила. Но не за армия трябва да вдигнат тост сега, а за нова война. Свещена война срещу посредствеността.

— Отнеха войните на мъжете — обади се злъчно пиратът Чарли — и докъде ни докараха? Шибан матриархат!

Пиратът Чарли бе професор по физика и горещ привърженик на публичните екзекуции. Гърмеше, че докато не избесят тази лакома паплач по реите, нищо няма да се оправи. Чичо Кла-Кла, който бе завършил право, го подкрепи. Той им обясни, че премахването на смъртното наказание, съвсем не е от хуманни съображения, а от желание да смачкат духа на индивида. Защото смъртта на ешафода носи свобода и вдъхновява други храбреци да сложат главата си на дръвника в името на нови идеи. Но кой иска да го ликвидират в тъмно мазе, нечут и невидян от никого. И той цитира предсмъртните думи на Дантон: „Дързост, повече дързост, братя!“ Ето това била заветната му мечта, да покажат отрязаната му глава на тълпата.

Петимата мъже седяха около черната маса и вдигаха наздравици. От време на време подхвърляха мръвки на Британския Лъв, която се въргаляше на мърляв дюшек до вратата. Голата луда улавяше мръвките във въздуха, огромните й челюсти щракаха безпогрешно и тя дъвчеше пастърмата с доволно ръмжене.

Петимата мъже обсъждаха кой е най-достойният начин да се принесат в жертва. Те разсъждаваха според някакви архаични представи за чест и мъжко достойнство, в които твърдо вярваха с болните си мозъци. Бяха се слели със своите смахнати персонажи и живееха в техните измислени светове. Всички единодушно бяха стигнали до извода, че нищо не обезценява по-силно живота от безсмисленото съществуване. Една добре промоцирана смърт го преосмисля и му придава нова стойност. И сега те искаха да се докоснат до вечността, а чрез смъртта си да станат безсмъртни.

Те знаеха за статуетката на Ребис и за трансформиращата способност на Архетипа. Затова крояха планове как безумното им начинание ще се превърне в разумна акция в реалността. Според тях саможертвата беше инвестиция за лудите, които щяха да останат след тях. Може би те, невменяемите, отново щяха да получат проблясъци на разум след превъплъщението? Струваше си да опитат.

Петимата седяха около черната маса и пиеха. Според правилника на Изолатора те нямаха право на тази тайна сбирка. Затова имитираха разпивка. Британският Лъв лежеше до вратата, готова да захапе всеки натрапник за крака. Дон Алончо, накичен с доспехите на Хидалгото, председателстваше асамблеята. Срещу него седеше пиратът Чарли, с черна превръзка на окото и червена кърпа на глава. Отляво и отдясно се мъдреха Сладкият Бо в черен редингот и чичо Кла-Кла с избеляла, лекьосана с вино тога. Мими Боздугана, истински великан от приказките, стоеше на пост до прозореца в случай на заплаха отвън.

— Нищо не можем да предприемем без свещената статуетка — каза дон Алончо.

— Бог е в нашите сърца — обяви Сладкият Бо.

— Аз съм Бог! — извика пиратът Чарли и скочи на крака. — Завържете ме гол на носа на „Поборник“ и аз ще ви поведа по вълните по-страшен от Крилатата Нике.

— Да, завържете Чарли за бедрата на богинята — съгласи се чичо Кла-Кла и премига с кривогледите си очи. — Виждал съм я в Лувъра тази кучка, има страхотни цици.

Сладкият Бо им припомни, че символът на новата епоха не е нито мъж, нито жена. Той извади от джоба кривата си лула и започна да я тъпче с тютюн. Ако не побързат, напомни им той, скоро животът им няма да струва пукната пара. Британският Лъв изръмжа и разтърси русата си сплъстена коса. Останалите се съгласиха, че експедицията с кораба „Поборник“ трябва да започне преди лятото. Но доктор Хама отказваше да фиксира деня на заминаването и те се питаха дали това бавене не крие някаква игра. Зина Зумпалова беше техен враг, знаеха го. Тя отдавна се противопоставяше на проекта „Златно руно“, но не бе достатъчно силна, за да ги спре.

Мими Боздугана, който по принцип говореше малко и се изразяваше метафорично, ги призова да не подценяват властта на Зина, чието влияние сред младите рецидивисти граничеше с култ към малоазийска богиня. Тя ги държала в капана на вулвата си като млади прасета — поясни им той. Ако тази Цирцея продължава да превръща техните сподвижници в чифтокопитни, чакал ги бунт в лудницата.

— Никой друг, освен Кач не може да я спре.

Конфликт между Кач и доктор Хама назряваше заради статуетката. Петимата трябваше да вземат решение на чия страна да застанат. И тогава Бо ги попита дали вярват в силата на Архетипа. В могъществото на Двуполовия. В звездата на Давид! Те всички бяха горди, че богът на превъплъщението беше избрал техния град. Градът с тринадесет улици от централния площад, който умни глави бяха създали, за да оставят тайно послание на поколенията. Да, бяха готови да продължат мисията.

Отвън изсвириха, за да ги предупредят за посещение. Мими Боздугана надникна през прозореца.

— Кач — обяви той и седна отново на мястото си.

След няколко минути водачът на заговорниците влезе в стаята. Британският Лъв, като домашна котка, започна да търка глава в косматите му прасци. Възрастните мъже около масата го гледаха с одобрение. Родолфо излъчваше сила на древен войн. Ще успее ли той да ги поведе към отвъдното? Те размениха поздрави и Кач се настани от дясната страна на дон Алончо, който му стисна ръка.

— Ето го нашият Язон — каза хибридът между Хидалго и паисанос.

Кач им разказа, че доктор Хама го изнудва за статуята на божеството. Двамата със Зина го заплашили да го предадат на полицаите. Но това, което е написано от съдбата, трябва да се случи. Те били моряците на Апокалипсиса. На тях било съдено да започнат нова война в името на Нов Бог. Богът на Звездата!

— Говори ни за твоя план, Кач — настоя пиратът Чарли.

Родолфо измъкна един разкапан череп от торбата си и го хвърли на масата. Мъртвешката глава се разпадна на парчета. Беше я изровил от гробището и сега ги накара да се закълнат в костите на мъртвия. Само след няколко години те нямаше да се различават по хубост от този нещастник. Тленна прах. Но ако искат да оставят нещо след себе си, ако искат да гравират със златни букви имената си в колективната памет на себеподобните, те трябва да дадат живота си.

— Корабът е готов да отплува — каза Кач. — След три дни започва карнавалът, бъркотията ще отслаби бдителността на санитарите. Това ще ни позволи да подготвим заминаването. Ще тръгнем в последния ден от карнавала.

Идеята да действат зад гърба на директора и Зумпалова хареса на всички. Поискаха само да знаят кога ще видят двуполовата статуетка и Кач ги увери, че ще я получат в деня на тръгването си. Те започнаха да фантазират как ще пътуват от град на град, ще спират по пристанищата и ще канят млади госпожици да танцуват по палубата до зори. Пиратът Чарли отбеляза, че си струва, дори да ги потопят накрая. В момента, в който ги вземат на абордаж, ще взривят „Поборник“. Двеста души, които ще експлодират на борда, ще са достатъчно внушителна цифра, за да накарат световната общественост да се облещи.

— Ще минем по вечерните новини на СиЕнЕн — рече гордо Кач. — Корабът се взривява насред реката, фойерверк от разкъсани вътрешности и полицейски фуражки закриват обектива. Милиони човешки същества ще видят, че подвигът все още е възможен в този свят на безмозъчни хибриди.

— Корабът на лудите, братя! — извика пиратът Чарли. — Балкански суициден тероризъм. Хекатомба. Разбрахте ли за какво става дума, говеда от кол и въже?

Отвън се чу двойно предупредително изсвирване, но духовете вътре така силно се бяха нажежили, че не му обърнаха внимание.

— Тост! — викаха всички и вдигаха чаши. — За нашата кончина! За златното руно! За новия Месия!

В тоя миг вратата се отвори с трясък и в стаята нахлуха десетина санитари, въоръжени с бухалки. Мими Боздугана и Британският Лъв скочиха да им препречат пътя. Мими развъртя боздугана, а Лъвът впи зъби в крака на един от по-дребните санитари. Дон Алончо, пиратът Чарли и останалите обърнаха масата, извадиха сабите си и се приготвиха за отбрана. Единствен невъоръжен, Кач сграбчи двама санитари за гърлата и започна да им бие главите една в друга, но получи удар с бухалка в тила и падна като голям гардероб.

— По килиите! — изрева Силвий. — Заповед на директора! Внимавай, Дон Алончо!

Санитарите извлякоха туловището на Кач за краката и затвориха вратата.