Александър Градинаров
Архетип (45)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

44
Карнавалът на умопобърканите

На другия ден Давид съобщи по телефона на Кантор за провала на двамата братя да се измъкнат по реката. Кръв му заповяда да подхвърли на Кастрака, че полицията е открила скривалището на статуетката и се кани да го залови. Давид се похвали, че отива на карнавала, и затвори. Нещо в гласа на вампира му изправи косите. Двама души стояха пред телефонната кабина и му ръкомахаха да побърза. Давид тръгна към кея.

Очевидно Кастрака е скрил статуетката извън лудницата. Отмъкна я през онази нощ от кораба, но къде би могъл да я потули?

Момчето стигна до старата топола над пристанището, която им служеше за пощенска кутия. Покатери се и пъхна бележка за среща на другия ден. Долу, на понтона, заби камбана. Погледът му попадна на часовника на речната гара, който показваше шест часа. Със Зина имаха среща в седем пред входа на театъра и Давид се уплаши, че закъснява. Сърцето му заби. Върна се бързо вкъщи и започна трескаво да се преоблича.

Като се изключат няколко излизания на кино с Мария, Давид не разполагаше с друг любовен опит. Но да натискаш съученичка в тъмното, не е да сваляш жена, която може да ти бъде майка. Той се запита дали Зина наистина е хермафродит? В главата му се въртяха предупрежденията на Перлата, че психоложката е луда. Той скоро забрави тези въображаеми опасности. Реши да се маскира като гангстер. След това преговори всичко, което знаеше от Кастрака за свалката на стари мръсници.

Зина го чакаше пред театъра. Психоложката носеше вечерна рокля с цепка до бедрата и изглеждаше красива като вещица. Тя го измери от глава до пети. Той се изчерви, плувнал в пот, и измърмори в отговор на целувката й. Наоколо гъмжеше от маскирани, които ги зяпаха. Давид забеляза Кантор да върви към тях през колонадата на театъра. Причерня му. Полковникът бе маскиран като граф Дракула с тъмна мантия, а бутафорните му зъби бяха оплескани с кръв. С него припкаше дебелият Кочев като голямо двукрако прасе. Зина видя вампира, грабна момчето за ръка и го поведе към входа. Допирът с нея го развълнува. Тя надяна маска на мъртвешка глава с редки сиви коси и се преобрази в Смъртта. Кантор се изпречи до входа. Зина се блъсна отгоре му с напомпаните си цици.

— Аз съм Смъртта, Кръв! — изписка мъртвешката маска.

Всички се обърнаха. Зина се втурна напред. Кантор замахна с нож, който не беше бутафорен. Но рицарят в майор Кочев задейства напук на свинската му същност. Той блъсна ръката и ножът се заби в касата на вратата. Тежкия юмрук на Кръв повали майора като талпа. Хората закрещяха. Тълпата се скупчи пред входа и попречи на убиеца да последва жертвите си.

Зина и Давид изтичаха по мраморното стълбище, прекосиха балната зала и през кулисите хукнаха към гримьорните. Изхвръкнаха от служебния вход на театъра и скочиха в първото попаднало такси.

Когато слязоха от автомобила, Давид се почувства като бит с тояги. Огледа се, никой не ги преследваше. Те потънаха в сянката на дърветата на градския парк, без да разговарят. Алеите бяха пусти и влажни. Миришеше на мокър асфалт, на зеленина, на свеж въздух.

— Щеше да ни очисти — каза момчето.

Зина го попита дали Кръв не го е принудил да подпише договор. Момчето кимна. Психоложката му каза, че й трябват подробности, за да го измъкне от кашата. Викаше му „детенце“ и „слънце мое“, с което страшно го учуди, защото не беше свикнал с подобни обръщения. Той й разказа за кашата, в която се бе забъркал. С порив на пубертет искаше да впечатли вряла и кипяла жена. Тази полувещица, полуфея го привличаше невероятно. Давид й разду за Кастрака, за клетвата им пред Дяволородица. Хулиганът бе изнасилил Мария пред очите му и плюл на приятелството им.

Психоложката се извърна и го сграбчи за раменете. Вкопчи пръсти в ръката му и му изсъска, че този негодник трябва да плати. Тя го разтърси. Дава ли си сметка какво е извършил? Кръвта на момичето крещи разплата. Този изверг Кастрака трябва да плати! Той и жестокият му брат са виновни за смъртта на родителите на Давид. Какво още чака? Готов ли е да го направи? Нали това иска — да бъде мъж на всяка цена! И тя му каза, че договорът му с Кантор е невалиден, тъй като единствена власт над човешките съдби има Архетипът. Да елиминира Кастрака и да заграби статуетката. Тя ще му помогне.

Навлязоха дълбоко в парка, с шумовете на нощта. Кестенови цветове образуваха големи светли килими около черните стволове на дърветата. Лунната светлина струеше през преплетените клони. Дъхът на нощта се смесваше с парфюмираната плът на жената. Спряха да се полюбуват на гледката. Давид се сгуши в обятията на Зина като дете. Това, което последва, го уплаши ужасно, но нищо не го мотивираше по-силно от подобен страх. Тя го целуна. Той помисли, че ще колабира, когато езикът й проникна в устата му заедно с топлата й слюнка. Главата му забуча. Какво не би дал, за да продължи вечно тази целувка… Порази го силата й, възбудата й нарасна спонтанно и го отрезви. Както казваше Кастрака, който имаше готова формула за всичко, и най-надутата курва вдига крака, когато я дръпнеш за циците. Гърдите й му се сториха гигантски и тогава се сети за думите на Старата. Той плъзна ръка през цепката на роклята й, когато силен тласък го запрати по гръб в тревата.

— Хлапе! — изсъска Зина.

Тя му подаде ръка през смях и му помогна да се изправи. Каза му, че не е възпитано да посяга така на жена от първия път. Той й призна, че всеки път удря на камък, щом опитва да си пъхне пръста на онова място. Давид попита дали е чувала за жени с мъжки полови органи. Не знаела ли? Невероятно! Гледаш я с хубави гърди, а като я пипнеш отдолу, щръква дългата опашка. Жената на чичо му била такава, двуполова. Баба му, Гергана Михайлова, го гарантира. Зина го нарече отракан малък хитрец. Наистина подобна физиологична аномалия съществува. Попита го може ли да пази тайна и той й отвърна, че е готов на всичко.

Затичаха се през гората, обляна от лунна светлина. Пред тях изникна висока стена. Зина го повлече покрай зида. Стигнаха до скрита порта, която психоложката отключи припряно. В тъмното телата им се притиснаха. Тя блъсна вратата с рамо.

— Ще закъснеем! — тя пусна резето.

Препуснаха край дебели дървета и момчето се уплаши, че ще забият глава в някой ствол. Около тях в мрака кучета ръмжаха възбудено. Зина ги отпъждаше и Давид разбра, че се намират в „Шейсетте кораба“.

Пред очите им изникна ловен павилион, малък фенер осветяваше входа. Приличаше на къщичка на Баба Яга. В преддверието лежаха разхвърляни театрални костюми, карнавални облекла и маски. Дебели свещи цвърчаха пред овални огледала.

— Побързай — шепнеше задъхано психиатърката, — облечи онази рокля и не ми задавай въпроси!

Тя се разсъблече светкавично, без всякакъв свян. Тялото й, едва прикрито от черното й дантелено бельо, се стори на момчето пищно и привлекателно. Разголената й плът потъна в гигантски кринолин, преди той да успее да разгледа подробности. Зина нахлупи сребриста перука с букли и го накара да й закопчее роклята. Когато той закачи последната кукичка и промърмори „Готово!“, тя се завъртя усмихната.

— Е, мила, още ли си с дрехите?!

Хвърли червена рокля с бели дантели върху раменете му. Сребриста перука с червени пера и маска на Луна от комедия дел арте довършиха костюма му. Зина прикри лицето си със златно изображение на слънце и го поведе по осветен коридор. Започваше опасен експеримент, нямаше търпение да види края му.

Маскирането беше древна инициатична техника за достигане на двойния Архетип. В Древния Рим един от боговете на карнавала беше Двуликият Янус. За да го маскира, на свой ред Църквата го беше разделила на двама едноименни светци, Йоан Евангелист и Йоан Кръстител. И двамата бяха свързани с травестирането не само поради хомосексуалните си подвизи, но и поради факта че празниците им ознаменуваха сезонна промяна в природата. Всъщност Карнавалът беше една стара като света психотехника за експлоатиране на енергията на Сянката, на алтер-егото, на Анима. Затова той винаги бе жестоко преследван от Църквата и от Партията. Опасността да поставиш под съмнение общоприетото беше несъвместима с която и да е тоталитарна доктрина. Изкушението да прегърнеш скритата си същност под въздействие на маската може да се окаже непреодолимо. Духовният срив от подобна трансформация бе пагубен за непосветения. Затова в античността преобличали момчетата като момичета, за да ги предпазят от педофилия. Митологията беше запечатала тези инициатични актове за най-великите герои.

Клопката на Зина се криеше във вулгаризацията на посвещаването. Ако чрез хипноза се внушаха определени тъмни символи на неофита, женските дрехи можеха да го изкушат до такава степен, че той спонтанно да се превърне в жена. Отрицателната му женска същност вземаше превес и той обръщаше полярността на сексуалността си. Всичко зависи от душевната стабилност на индивида. Едно момче в пубертета би се оказало идеалната жертва.

Залата, в която се промушиха, бе полутъмна, душна и изпълнена с маскирани. Върху осветена от дебели свещи естрада имаше клетка, зад чиито пречки се чекнеше библейски пророк. От космато лице с черни рошави коси светеха канибалски очи. Под въшливия козяк на Йоан Кръстител Давид разпозна Родолфо Кач и едва не извика от учудване. Зина го държеше за ръка. Гласът на побъркания Кач изгърмя в ушите им, като приближаващ влак в тунел.

— Кои сте вие, роби на единоподобието, слуги в царството на геронтократите и безплътните сенки! Имате ли душа?

За миг въпросът увисна като замахната сабя във въздуха. Множеството изрева в хор. Смахнатият Кач заби пръст напосоки в залата, закриви го като ченгел, с който сякаш започна да тегли един маскиран персонаж към естрадата. Онзи напредваше под писъците на сборището, кланяше им се, стискаше им ръце и се кривеше. Беше трътлест нехранимайко, въоръжен с брадва и червена гугла на палач скриваше лицето му. Той се изкатери сръчно на подиума и направи реверанс върху късите си космати нозе.

— Погледнете този екземпляр на превъплъщението — измуча пророкът Йоан-Качамаков.

Протегна ръка през решетките и шляпна зад врата злокобното джудже.

— Какъв е той в реалния свят? Един най-обикновен държавен служител, отрепка с мания за величие! Може ли той да реализира поривите си, да изложи на показ съкровените си мечти. Тия гнусни желания, които ни карат да настръхваме, може ли да им даде плът?

— Невъзможно, ваша светлост! — отвърна прегракнало онзи, но пък имал инструмент и ги режел всякакви.

Мускулестият дребосък завъртя брадвата във въздуха, за да покаже на какво е способен. „Режа ги всякакви! Режа ги всякакви!“

Върху подиума се качи девойка, докарана като Саломе, и заяви, че й писнало да я навикват защо влиза в тоалетната, когато слугинята бърше пода с мокър парцал. Оставяла кафяви следи по влажните плочки и върху лайняния им паркет! Ако продължи така, тя ще отиде при царя, за да му поиска разрешително да кенза по улиците като каруцарски кон.

— Сладка си като бонбон — изръмжа палачът, като й показа позлатени клещи и трион, част от аксесоарите му за мъчение.

Родолфо надяна голяма картонена глава и закрещя, че е крайно време да тръгнат да покоряват нови земи. Именно с шантавото, което кипи в тях, защото то е тяхната душа, с която ще привличат нови верующи, тези с пластмасовите сърца на така наречени нормални хора. Ето, чака Жълтият параход! Корабът на лудите, готов за поход. Да тръгнат от град на град и да разнасят истинската вяра на новото хилядолетие. Защото всички знаят, че лудостта е заразна. Милиони хора ще ги последват и тогава ще дойде Второто пришествие, новият Потоп, Новият двуполов Месия ще обяви Страшния съд, братя! А ние ще бъдем новите капитани в „Ноевия ковчег“, новите прокурори в този Съд Божи!

Отвърнаха му бурни възгласи. Палачът замахна и косматата картонена глава на Йоан падна в краката му. Пророкът я грабна и хукна из клетката като обезглавена кокошка. Започнаха да бият тъпани, писнаха гайди, в залата се извиха диви, примитивни танци. Зина и Давид се промъкнаха през тълпата. Маскираните ги милваха, душеха ги под мишниците. Давид забеляза доктор Хама да пуши дълъг чибук, в дрехи на султан. Той им направи знак да приближат и продължи разговора си с приятна, пълничка жена с пищно деколте и розови гърди а ла мадам де Помпадур.

Отнякъде се появи лектика, носена от четирима полуголи атлети, чиито мускули играеха на светлината на свещите. Преди да си дадат сметка какво точно става, те се озоваха вътре и четиримата. Давид, Зина, доктор Хама и разбира се, пълничката дама с големите розови цици. Някой дръпна завеските. Мундщук на запален чибук попадна между зъбите на Давид. Равновесието се наруши, лектиката се заклати като пияна и се понесе из залата сред изблици на кикот и нежни закани. Момчето си мислеше, че Зина е хубава като Снежната царица. Тя го целуваше в мрака и му шепнеше. Ако иска да стане мъж, трябва да й донесе статуетката на Ребис. Ухиленото лице на Харпо му напомни Кастрака. Какво означава отрязаната глава като на Йоан Кръстител? Димът от чибука ухаеше вълшебно. Главата на Давид се замая. Всичко се размаза, а един глас му повтаряше, че трябва да намери Ребис, за да стане мъж и да отмъсти за родителите си.

* * *

Началникът на градската полиция извика агент Канторджиев и му обяви, че сътрудничеството между тях е приключило. Заповед отгоре. Предупреди го, че при първия сигнал за саморазправа ще го третира като престъпник. Даде му два дни да напусне града. Малко по-късно Кръв получи присъдата си лично от Раков. Кукловодът му се обади по телефона и му нареди да забрави за статуетката. Има промяна в постановката. Кантор се опита да му докладва, че знае скривалището и ще има Андрогина до часове. Вампирът се бореше за живота си. Но Раков го прекъсна, че следата е фалшива. Статуетката не била това, което мислели. И двамата знаеха, че се лъжат взаимно. Когато Раков затвори, Кръв получи внезапно откровение. Подсъзнателният страх от смъртта отключи в главата му тайни ключалки.

Намираше се в град, копие на града на Девата. В града на Андрогина търсеше ключ към загадката. Къде се съхранява образът на Хермафродитната Дева в Париж? В Лувъра. Лувърът беше бившият дворец на френските крале! Трябваше да открие тук цитаделата! Искаха да го ликвидират. Дебелият сигурно пътува насам.

Изведнъж Кръв изпита облекчение. Концентрирано усещане за свобода го зашемети. Смъртната присъда му връщаше свободата. В броените часове, които му оставаха, можеше да разполага с живота си както намери за добре. Той имаше едни гърди преднина пред Дебелия и смяташе да я оползотвори. Досега се беше съобразявал с условията на мисията си, отсега започва да действа за своя сметка. Съществува малка вероятност да се добере до Андрогина, но тя все пак съществува. Ако загадката на Девата се разрешава с нейния Андрогинен син, загадката на Андрогина се разрешава с Девата! Трябва да отреже главата на Зина, останалото ще се подреди от само себе си. При нея ще го заведе нейният син. Творбата на неговата собствена утроба, неговият син — Давид!