Александър Градинаров
Архетип (5) (Другият ключ за Да Винчи код)

4
Баща и син

С баща си Давид имаше привилегировани отношения. Някои ще кажат, че е било просто силна обич, обожание и други такива, но момчето беше убедено, че изпитва към баща си чувства много по-велики от каквито и да било обяснения.

Когато баща му се връщаше след работа, Давид се промъкваше в кабинета му, който се помещаваше в старата кухня. Тя бе затрупана с книги до тавана. Приличаше на музеен склад, скулптурно ателие и алхимична лаборатория. В свободното си време археологът Иван Наумов правеше скулптури на голи жени и мъже от сива глина. Ваеше статуи на чудовища с уродливи лица и красиви, мускулести тела. После ги изписваше с бои като живи и слагаше торсовете им да съхнат в отвора на камината.

Давид отваряше внимателно вратата на Старата кухня и виждаше баща си да седи във високия стол зад отрупаната с ръкописи маса. Цигарата му димеше в светлинния сноп на настолната лампа. След работа археологът се лекуваше с водка и четеше пресата. Няколко мига свобода, докато Тереза, майката на Давид, и Гергана Михайлова приготвяха вечерята. Двете жени нямаха право да влизат в кабинета на археолога, нито да го подреждат, нито да го чистят, нито дори да изхвърлят угарките от пепелника. Всяко тяхно несръчно движение рискуваше да наруши свещения хаос, в който баща му царуваше — единствен Бог.

Докато момчето напредваше между купчините с книги, баща му не сваляше поглед от четивото си. Чак когато наближеше, той вдигаше очи и се усмихваше.

— Какво ново в училище? — попита той.

— Направих по рисуване статуята на Прометей, разпънат на скалата, с онази орлица, дето му кълве дроба, а пък Петрова каза, че нямам право да вая голи хора.

Археологът изръмжа недоволно. Момчето обясни, че орлицата била сирена с доста големи цици. Нали Прометей го разпънали на Елбрус, а пък в Кавказките приказки често се появяват тези полудемони, полужени.

— Е, и?

— Ти ми каза, че можем да правим каквото си искаме, щом се касае до изкуство!

Археологът кимна.

— Обаче Петрова твърди, че това било порнография!

Баща му хвърли вестника и присви очи.

— Писна ми от тези плебеи! — извика той. — Писна ми от тази държава, управлявана от курви и от гладиатори!

— Хвана се на Прометей за фалоса, представи си. Бях го оформил също както в митологията, която ти ми подари… и после сирената с големите цици. Нали разбираш?

Бащата поиска да види шедьовъра на сина си. Давид му обясни, че Петрова извикала Цено Ракията, който натрошил скулптурата пред всички! Крещял му, че бил малък развратник и разни от сорта… Иван Наумов избухна, че вече не знае какво да прави с тези колоси на глупостта. Дори след сто хиляди години пак ще си останат в каменната ера!

Той стана и закрачи из стаята.

— Обясних им — продължи Давид, — че в изкуството имаме право да изразяваме нашите чувства и мисли.

— Какво искат сега?

— Да се явиш утре в училище!

Изведнъж баща му се ядоса и започна да ругае проклетите хтонични божества. Тези „титани на мрака“, които въпреки „бунта на светлината“ не искаха да изпуснат властта над душите на хората.

— Както виждаш, не всичко, което ти казвам, върши работа — добави археологът. — Ще трябва да разчиташ на собствената си интуиция!

Давид го попита какво е това интуиция, но обяснението на Иван Наумов звучеше твърде заплетено и той не го разбра. Запомни само, че е нещо като богиня, която те съветва в труден момент. Атина Палада, да речем, която нашепва на Ахил, за да смири гнева му.

— Хайде да вечеряме! — добави археологът. — Гергана Михайлова вече вдига пара!

Давид поиска да знае кога баща му ще го посвети за рицар и Иван Наумов му обеща това да стане, щом се върнат от пътешествието по реката.

Археологът разказваше на сина си древни истории. Давид обожаваше да слуша за подвизите на героите, борбата им с богове и митични чудовища. Тези легенди омайваха момчето. Вярваше, че действително са се случили някога. Особено го впечатли историята за Персей, който отрязал главата на Медуза. Струваше му се дяволски трудно да приближиш спящата Горгона и да я обезглавиш, докато следиш отражението на главата й в огледалния си щит. Той се упражняваше в стаята си с една голяма сребърна тава и сабята на дядо си.

Давид си втълпи, че трябва да подражава на тези древни герои. Науми си, както често правят някои твърдоглави момчета, че за да стане истински мъж, трябва да извърши една камара подвизи. Да обезглави чудовище, да съсече огнедишащ дракон или да размаже гадна вещица! Всички тези героични подвизи са все още възможни. Искаше да се озове там, където истинските мъже извършват предопределеното им от съдбата.