Александър Градинаров
Архетип (53)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

52
В мишеловката

Между мишеловката на агента и клопката на психиатъра съществуваше пролука, в която Давид смяташе да се вклини. Кантор му обясни, че Зина е уплашена и ще се напие, а това означаваше, че ще се отпусне поне за час във ваната. Щом влезе в банята, Давид ще свали веригата от вратата. Но момчето имаше други неща на ум. Той се обади на психоложката, че знае къде е статуетката. Тя обяви, че го чака, да бърза.

* * *

Докато пресичаше градската градина, Мария изникна отпреде му като самодива. Очите й блестяха в мрака, а малките й гърди стърчаха под бялата фланелка.

— Мокър, с незакопчан дюкян. Среща? — попита тя иронично.

Той я отряза, че бърза. Тя го следваше по петите.

— Търся те от дни — нареждаше момичето. — Къде изчезна? Чакай де, няма да ти избяга!

Давид спря. Вбесяваше го, а беше толкова сладка. Стоеше насреща му хубава като ангел. Той почти съжали, че не може да остане, за да я нацелува и да сложи веднъж завинаги черта на миналото. Някой ден щеше да й признае, че я обича. Но сега направи отегчена физиономия.

— Говори! — каза той сприхаво.

— Върви на шибаната си среща — каза тя възбудено, — но ме изслушай. Важно е!

В гласа й пробиваше отчаяние и той спря отново.

— Бременна съм — прошепна тя. — Не зная какво да правя, мили. През онази нощ на кораба е станало.

Разплака се. Хълцаше, че обича само него и искала да носи неговото бебе, а не на онези. Давид почувства, че ще умре. Побърза да я успокои, даде й дума, че утре ще й се обади. Но сега адски бърза, закъснява, по дяволите, изобщо не е това, което тя си въобразява, а друго, много по-страшно… Друг път ще й обясни. Целуна я, изскубна се от прегръдките й и побягна.

* * *

Минаваше десет вечерта, когато Зина му отвори вратата. Тя впери очи зад гърба му, свали веригата. Страхуваше се. Давид веднага подуши, че е пияна. Нарязана до козирката, за да заглуши страха. Тя дръпна момчето вътре и го притисна, докато слагаше веригата обратно. Носеше зелен пеньоар и отдолу подскачаха големите й обли гърди. Тя му напълни чаша пунш и го помоли да я извини. Отиваше в банята? Давид си каза, че трябва да внимава с алкохола, но взе чашата и я надигна.

Приближи до прозореца и погледна. Тези мишеловки винаги бяха нож с две остриета. Според Доктор Хама Кач стоеше на топло в лудницата, но Давид го видя с очите си как заколи Мара. Убиецът можеше да проникне в апартамента всеки миг. Кантор го предупреди да не се бави, щом Зина отиде в банята, да свали веригата и да изчезва. Но Давид имаше свой план за развитието на събитията. Не можеше да пропусне такъв случай.

Психоложката се върна и се изтегна на канапето. Каза, че й е омръзнало от панаири в лудницата. Давид се опита да я успокои, но тя му отвърна, че всичките й усилия са напразни. Пиеше жълт коктейл с ром, приготвен в голяма кана. Сипваше си големи порции като портокалов сок на болно от рахит дете. Прозрачният пеньоар оставяше на показ коравите й гърди. Изглеждаше отпусната, пияна и податлива. Давид потръпна при мисълта, че може да му се отдаде просто ей така, на шега. Да му покаже фалоса си! Той седна на канапето и опита да я целуне. Тя му отвърна вяло. Сочната й уста ухаеше на алкохол и цигари. Давид си повтаряше като молитва, че трябва да внимава в картинката.

— Цигара? — измърка Зина.

Тя запали син Ротманс, дръпна дълбоко и изхвърли шумно дима, сякаш пушеше последната цигара в живота си. Тя го попита дали има новини от Кръв. Давид й отвърна, че го търсил напразно, мъчеше се да изобрази самата невинност. Това като че ли я успокои. Може би дебелият телохранител на Раков и Кочев го бяха ликвидирали. Ако Кръв беше мъртъв, нещата се опростяваха, но мафията оставаше. Освен ако…

— В лудницата стават страшни неща, слънчице — започна тя. — Крайно време е да се прекрати тази истерия, иначе те ще се изпотрепят… Папа ще го отнесе още тази нощ! Помни ми думата.

Давид се учуди, мислеше, че лудите боготворят директора. Нали подготвят кораба за пътешествие, попита я той. В отговор Зина се засмя прегракнало.

— Пътешествието с Narrenschiff са ялови мечти, слънчице. Светът се промени, а лудите не искат да го разберат.

Тя му обясни, че тези световни организации, които някога били склонни да финансират подобни пътешествия като акт на неподчинение срещу старата тоталитарна система, днес отпускали пари за съвсем друг род експерименти. Всичко било въпрос на контекст, на фондове, субсидиращи изследователската работа. Ако преди се търсел ефект с експорт на невменяеми, сега експериментът трябвало да се продължи на място. Един бог знае кой ги решава тези неща, допълни тя лукаво.

— Но защо тогава лудите настояват?

— Защото не са с всичкия си! Гордеят се с щуротиите си, начело с доктор Ото Хама!

Давид се почувства разочарован. Тя му обясни, че психоболните бездруго пътешестват в техните блестящи, изпъстрени с фантазии и бездънни пропасти светове, откъдето няма връщане! Безумни моряци, водени от вманиачени капитани на кораби фантоми. Такава е съдбата им! Лудите се състезават, напрягат сили, правят се на мъже във вихъра на бурите, а някъде в топли стаи охранени шопари им гледат сеира, забавляват се по свински и броят пари.

— Но доктор Хама ми каза, че…

— Че дал дума на невменяемите да ги изведе от този омагьосан кръг. Но старата влъхва непростимо закъсня и пациентелата вече не му вярва. Освен това Кач предлага авантюра, героичен сблъсък!… Ото си направи сметката без кръчмаря и сега ще плаща.

— Но нали Кач… — той без малко не се издаде глупаво, но се усети и млъкна.

— Къде е статуетката, детенце? — Зина го помилва по бузата.

Тя се интересуваше единствено от Хермафродита. Беше смешно да си въобразява, че изпитва някакви чувства към него. Отвърна й, че е на сигурно място. Зумпалова повдигна въпросително вежди. Той каза, че ще й даде Андрогина, но при едно условие. Наведе се за нова целувка.

— О, не миличък — тя го отблъсна. — Първо ми докажи, че си мъж!

Устата на Давид пресъхна. Тя се изсмя предизвикателно, очите й заблестяха. Вън мракът изглеждаше непрогледен. Времето летеше с крила. Трябваше да бърза. Попита я какво иска от него?

— Да ми се подчиняваш. Аз ще те направя мъж, аз мога де те превърна в свиня. Трябва ми статуетката!

Статуетката! Себична кучка — чу в мозъка си дрезгавия глас на Кастрака! Заради тази пачавра беше нарязал другаря си на парчета. Сега виждаше ясно. Зина го подтикна да извърши престъплението. Той отново видя лицето на андрогинния ангел с вдигнат към небето десен показалец и го помоли да изпълни желанието му. Харпо Маркс се хилеше с голямата си уста.

— Ще си вървя — смотолеви момчето.

Изправи се отривисто. Жената се опита да го спре. Време беше да задейства плана. Той обяви, че отива до тоалетната, после изчезва. Зина изгледа любопитно надутите му отпред джинси и кимна снизходително.

— Не се бави… — извика тя подире му. — И напълни ваната, чуваш ли?

Докато ваната се пълнеше, Давид извади отвертката и разви двата винта на райбера на вратата. Охлаби ги така, че лесно да ги изкърти, с един удар. Оставаше да подмени ключа. Горещата вода прииждаше на тласъци и запълваше банята с пара. Момчето се спусна да регулира водата, но само си изпопари пръстите на големите месингови въртоци. По тялото му плъзна пот. Той издърпа припряно ключа от бравата, но докато слагаше изпиления, го изтърва. Изпиленият ключ звънна в мозайката и изчезна под ваната в салона. Давид угаси бързо лампата и отвори предпазливо вратата на банята.

В другия край на салона Зина лежеше на дивана и голите й бедра отразяваха приглушената светлина на настолната лампа. Изглеждаше заета с мечти или дремеше… Давид затърси на четири крака ключа по паркета. Той го напипа и се върна обратно в банята. Пъхна фалшивия ключ в бравата, спря водата и запали лампата.

— Защо се забави? — попита дрезгаво тя, когато той се върна в салона.

Пеньоарът откриваше бедрата й. Имаше стегната плът и лъскава като на балерина кожа.

— Пипаш се в тъмното, така ли?

— Банята е готова — отвърна Давид.

Трябваше да се размърда, по дяволите!

Тя му предложи глезено да й изтърка гърба и пъхна език в празната си чаша, за да изрови парче лед, което схруска.

— Трябва да си вървя — настоя упорито той.

Изведнъж погледът й помътня и той си помисли, че се е възбудила и ей сега ще отвори крака. Психоложката го привлече до себе си на дивана. Зашепна му, че ако я слуша, ще му разкрие тайна, която ще го убеди, че няма нужда да си навива разни пътешествия на пръста. Те просто не знаели какво ги чака!

— Какво? — попита той.

Тя продължи да шушне в ухото му.

— Този кораб е фрахтуван за Ада. Дай ми статуетката и ще бъдем щастливи! Ще бъдеш моето момче, обещавам ти!

Тя се разсмя с пиянско въодушевление. Някаква идиотска радост я обзе, започна да го прегръща… През главата на Давид хвърчаха мисли с криле на хищни птици. Костите му пращяха под ласките й. Тялото й смърдеше на пот и парфюм. От главата му не излизаха думите на Гергана Михайлова. Той плъзна ръка между голите й бедра. Губеше съзнание от възбуда, но жената го отблъсна силно и го повали на пода.

— Сбъркал си адреса, миличък! — извика тя. — Статуетката, после ще видим!

Тя го прескочи и изтича към банята. Затръшна вратата зад гърба си и превъртя ключа. Всичко се развиваше по плана. Давид се изправи. Първо трябва да се успокои, заповяда си той. Да спре треперенето, да укроти разбеснелия пулс. В банята изтрещя счупено стъкло, психоложката извика с нечовешки глас за помощ.

Той се засили, блъсна вратата с цяло тяло. В банята Зина стоеше окървавена до ваната, с ужасно размътени очи. Прозорецът на отдушника зееше разбит. Момчето връхлетя жената и двамата се стовариха в топлата вода на ваната. Настолната лампа падна и угасна. Тялото на Зина затисна Давид във ваната. Едва не се удави. Отблъсна я, извади глава и пое въздух. Психоложката лежеше неподвижно. Той напипа гърдите й, които стърчаха над водата. Бяха твърди и топли. Лицето й беше окървавено. В главата й, отпусната на ръба на ваната, зееше малка дупка. Бяха я застреляли през прозореца! Само преди миг си представяше как ще я размекне с ласки, а сега стискаше изстиващ труп в прегръдките си. Обзе го страх. Гадно малодушие скова крайниците му.

В същия миг тежки удари отекнаха на входната врата. В главата на Давид всичко се разбърка. На оскъдната светлина водата във ваната му се стори червена, а той — оплескан с кръв до уши. Всичките му фантазии се разлетяха като прилепи от ярка светлина. Зина беше мъртва. Кантор се опитваше да влезе през вратата, тъй като отдушникът беше малък. Трябваше да изчезва.

Изскочи от ваната и се втурна към входното антре. Кървави струи шурнаха от дрехите му по пода. Той префуча през антрето и надникна през шпионката на входната врата. Група санитари блъскаха по вратата. Капанът на доктор Хама беше задействал напразно. Стълбищното осветление угасна с пращене. Давид им извика да търсят убиеца в двора и избяга през сервизната врата. Измъкна се на улицата. Линейката за буйни луди мигаше с аварийни светлини. Побягна в обратна посока.