Александър Градинаров
Архетип (15)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

14
Бой с юмруци

Когато в голямото междучасие Давид излезе на двора, той още не бе дошъл на себе си от саморазправата в кабинета на директора. В главата му се въртяха мисли за разплата. Вървеше като замаян, неспособен да си събере ума.

Дворът представляваше бетонен плац, който гъмжеше от крещящи ученици. Единственото спокойно място се намираше в дъното, под акациите, където големите ученици пушеха цигари. Там се разпореждаше Кастрака, тартор в рекета, в чиито лапи никой не желаеше да попада. Давид вървеше право към празното място под акациите. Движеше се като замаян между групите от ученици, които го зяпаха сякаш е прокажен или болен от СПИН.

Отнякъде изскочи Мария.

— За бога, Дейвид — извика тя, — изглеждаш адски зле! Да не са те били?

Тя пак си пъхаше носа там, където не трябва. Това го раздразни. Давид вървеше, без да й обръща внимание.

— Не отивай в пушалнята! — предупреди го момичето. — Кастрака каза, че ще ти строши главата, задето ни баламосваше с пътешествия цяла седмица!

Мони Плъха, един натегач от горните класове, им препречи пътя. Мони доносничеше на даскалите и слугуваше на Кастрака. Като видя подутата от шамари буза на Давид, Плъха се разписка, че ей сега ще му издуе и другата за симетрия.

Около тях кръгът от ученици започна да се затваря. Зяпачите насъскваха Мони да строши главата на това лъжливо еврейско лайно. Двамата противници вече се обикаляха и Плъха блъскаше по-малкото момче, настъпваше го и го заплашваше. Давид го предупреди, че ще си изпати, но онзи ставаше все по-нагъл.

Внезапно го нападна. Давид му светна един юмрук в брадата и с още един го повали на земята. Плъха запищя, а от носа му кръвта шурна като от разбита чешма. Давид го предизвика да се изправи, ако е мъж, не беше на себе си от кръвта.

Силен удар изневиделица го светна в ухото и го отхвърли настрана. Огнени кръгове се завъртяха пред очите му. Кастрака налетя и го удари още веднъж в челюстта. Давид блокира удара колкото можа и направи крачка назад. Мария се приближи и започна да бърше с кърпичка кръвта от лицето му.

— Изчезвай! — изсъска през зъби Кастрака. — Ти и малката ти пръдла.

Около тях сеирджиите ревяха. В другия край на двора Ракията крачеше с дълга пръчка в ръка. Въртеше глава като перископ на подводница, за да разбере откъде идва патърдията. Давид вдигна юмруци, за да приеме боя. Кастрака го изгледа, сякаш преценяваше дали да му строши главата, или тая работа може да почака. Двамата се сблъскаха. Наоколо тълпата полудя. Кастрака се готвеше да го смели, когато Мария извика да се спасяват. В следващия миг Ракията се втурна в кръга от ученици с голяма сопа в ръка и двете момчета офейкаха.