Александър Градинаров
Архетип (28)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

27
Женските дрехи на героя

Когато се прибра на тавана, от дрехите му още се стичаше вода. Тракаше зъби и зъзнеше като болен от малария. Главата му кънтеше от угризения, а топките му бяха кристализирали от студа.

Той запали електрическата печка и червената светлина на реотана обля свърталището му. Извади бутилка водка изпод кревата и я надигна. Чувстваше се малък, нищожен глупак. Изобщо не трябваше да се бърка. Или да се държи като мъж докрай. Наля си водка в алуминиево канче и я изпи на един дъх. Свлече се на пода до печката и запали цигара от реотана. Дрехите му изпускаха пара. Наля си още водка и я пресуши като сироп за кашлица. Алкохолът го загря и отпусна. Сега всичко му се стори лоша шега. Обхвана го странна възбуда.

Отново видя сцената с изнасилването в търбуха на кораба. Разтворените бедра на Мария. Писъците й за помощ. Беше се държал като негодник. Истински подъл глупак. Трябваше да очисти и тримата, да ги изтрие от лицето на земята. По дяволите, защо не се върне, за да го направи още сега?

Електрическата печка грееше като пощръкляла. Давид свали мокрите си дрехи и ги струпа на купчина. Главата му пламтеше. Съблече се съвсем гол и започна да се суши. Реши да потърси вехти дрехи в някой от старите куфари из тавана. Довлече един кожен, обкован с месингови шини куфар до печката и го огледа. Той беше заключен с малки оксидирани катинари. Червени восъчни печати удостоверяваха непокътнатото съдържание. Момчето съобрази, че куфарът е принадлежал на чичо му, офицера. След тайнствената му смърт в Германия властите бяха изпратили вещите му на Гергана Михайлова, която до ден-днешен не го бе отворила.

Давид строши катинарите с отвертка, но капакът на куфара заяде и той го задърпа, за да го отвори. По кожата му изби пот. Печката грееше като ненормална, през процепите на покрива нахлуваше леден вятър. При всяко движение валма прах лепнеха като черна пудра по тялото му. Той успя да вдигне капака и застина. Полупрозрачна, пърхаща тъкан се надигна отвътре като жива, ухание на парфюм го удари в носа. Той сграбчи черните дантели и скочи на крака.

Умопомрачителна бална рокля се разгърна пред очите му. Под роклята дамското бельо с дантели му подейства възбуждащо. Забеляза алени женски коси и ги нахлупи на главата си. Две дебели рижи плитки с червени панделки увиснаха на гърдите му. Уханието на жена се засили и проникна в кожата му. Давид си представи собственицата на тези вълшебни аксесоари. Тя имаше зелени очи и червени устни. Пишката му стърчеше и той я сграбчи в ръка. Пред очите си виждаше златното лице на Харпо Маркс, който хлипаше с гласа на Мария.

Изведнъж желанието да се преоблече като жена го обзе целия. Ледени повеи на вятър го пронизваха в горещината. Черният триъгълник на бикините едва прикри надървения му член. Закопча сутиен и се гмурна в роклята като във въртоп от коприна. Лепнеше му като специално ушита и това го възбуди още повече. Мрежестите чорапи закопча с жартиери на бедрата. Обувките с остри токове се оказаха изпитание и той пристъпи върху тях предпазливо. Не изпитваше никакъв срам от този потаен маскарад. Напротив, чувстваше се изпълнен със сила.

Завъртя се пред голямото пукнато огледало. Малката рижа мръсница отсреща му се изкикоти. И тогава, кой знае защо, той се помоли на Ребис да му даде сили. Златната статуетка виреше към небето десен показалец, а патешката усмивка на Харпо Маркс сякаш казваше: виж каква голяма патка стискам в лявата!

Момчето задигна поли и онанира спонтанно пред огледалото. Червенокосата отсреща хлипаше като ненормална и се мастурбираше между напрегнатите бедра. Бяла течност изригна по прашното огледало, удоволствие подкоси краката му. През избистрения му мозък мина мисълта, че е докоснал страшна тайна. Тайна, която ще му помогне да се справи с враговете си.