Александър Градинаров
Архетип (34)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

33
Нощна самоанализа

Зина притвори вратата на спалнята си, седна в креслото и изпъна крака под масичката за игра на карти. Оттатък в кревата хъркаше Кочев. През процепа на вратата тя следеше повдигането на лъскавия му корем, под който розовите тестиси на ченгето шаваха като космати охлюви.

Психоложката извади колода марсилско таро и занарежда Големите аркани на масата. Сексът й отваряше апетит за работа. Ако трябваше да анализира авантюрата си с Кочев, най-силно я възбуждаше предчувствието за скорошната кончина на този нерез. Иначе той й досаждаше с манталитета си на ченге. Не понасяше безинтересни мъже, реши тя и това откритие я уплаши. Винаги бе схващала мъжете като банкова сметка, необходимо зло, нещо като сандвичи за път, като хапчета за сън, като дамски превръзки. И сега, като бръкна по-надълбоко в мозъка си, тя установи, че нормалните мъже бяха като безвкусна, нискокалорична храна, докато шантавелниците — дело на майстор готвач. И най-вече Кач.

Картите не й харесаха.

Мобилният й телефон иззвъня. Затвори вратата към спалнята, където Кочев хъркаше като свиня. От другия край на линията гласът на доктор Хама прозвуча напрегнато. Кръв беше ударил в клиниката! Офанзивата започваше по всички фронтове още тази нощ. Трябваше да открият болничното досие на този психопат и да го задържат с помощта на властите. Психоложката поиска спешен сеанс с малкия Наумов, извини се с главоболие и затвори.

Тя бързо угаси лампата и отиде до прозореца. Долу не се забелязваше нищо подозрително! Кръв беше ударил доктор Хама. Следващата в списъка беше тя. Страхът се застича като гъст сироп от върха на главата й и залепна по тялото й. Тя беше лишена от основното си оръжие срещу този вампир. Съществуваше и друг начин да го елиминира. Тя се запита колко надежден би се оказал Кочев в случай на нужда. Кръв щеше да се опита да вербува Давид, защото се нуждае от психопомп, за да се свърже с Архетипа. Трябва да му попречи.

Тя запали отново лампата, върна се при масата за бридж и впери очи в ярките цветове на тарото.

Шутът в комбинация с Папесата предвещава душевна мъка за стария Крал… Влюбеният се венчаваше с Дявола с посредничеството на Смъртта. По дяволите!

Мафията беше ударила! Зина мислеше напрегнато. Кочев се сдуши с Кръв по нейно внушение, но не я предупреди за опасността. Лъжа или незнание? Спомена й, че полковникът трепери от своите задгранични колеги. От главорезите на Раков? Дори убийците се страхуват от собствените си убийци. Провалът срещу доктор Хама го принуждава да вземе по-енергични мерки, ако не иска да го очистят. Ще се опита да я обработи. Тя трябва да го удари там, където най-много го боли. Нещо й нашепваше, че този извратен тип ще подходи по определен начин. Точно защото беше сбъркан, поведението му се подчиняваше на определена сбъркана логика. Ами ако тя наистина го познава отпреди? Дали Папа нямаше право да я разпитва за Дани… Но бившият й мъж беше мъртъв отдавна. Тогава кой?

Споменът блесна като светкавица в мозъка й. Бившият й мъж имаше един подчинен, който я зяпаше като невидял. Раков беше прибрал от улицата този малоумен сирак — верен като куче и жесток като свиня, за да го направи палач на режима. Империята Раков е зад гърба му, беше казал Кочев. Сега Раков беше мафиотски кръстник във Виена, откъдето дърпаше конците. Но тогава той натресе младия дихател за ординарец на Дани, който стана негов кумир. Тази тъпа идилия я дразнеше и тя я разруши. Възможно ли е? Психоложката потръпна при мисълта, че този шантав експеримент даваше отровни плодове 25 години по-късно. Истинска бомба със закъснител. Възможно ли е малкият ординарец да се е превърнал в това, в което Железният Дани би метаморфозирал, ако беше жив. Възможно ли е този малък селяндур да се е превърнал в полковник Кръв? Тя си спомни как го съблазни тогава. Беше извънредно забавно да наблюдава недодяланият адютант да имитира рафинирания полковник. Но в кревата се представи като герой. Мъжът й ги свари по средата на акта, когато тя викаше най-яко. Класическа развръзка с изневяра на братя по оръжие. Те се биха пред нея като зверове. Биха се не само за нея, но и за правото да бъдат една и съща личност. Точно това е било. Архетипът на героя в действие. Архетипична развръзка на антична драма. После Дани умря в Германия, а ето че сега малкият селяндур се появява четвърт век по-късно, напъхан в кожата му, сякаш се завръща от оня свят.

 

 

И все пак ключът беше Давид. Доктор Хама ще се опита да го подкове, да използва свещената си женска същност, за да го предпази. Но психиатърът не предполагаше, че го тласка по пътя, който тя желае. Защото женската същност на мъжа имаше две страни. Положителна и отрицателна Анима. Бяла и черна Дева. Добра фея и зла орисница. Стига някой да му помогнеше да визуализира тъмната й страна, с картите таро например! Шокът от това прозрение ще го изхвърли от житейския сценарий, програмиран от бащата, за да го запокити в антисценарий, контролиран от негативна Анима. Медуза вместо Атина. Трябваше да е Персей, за да се измъкне от капана. Но дори това не би го спасило. Защото за целта му бяха необходими крилати сандали, огледален щит, каска невидимка и двуостър меч, с който да обезглави чудовището! А един тринадесетгодишен хлапак не разполага с този реквизит.