Александър Градинаров
Архетип (40)

(Другият ключ за Да Винчи код)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

Трета част
Превъплъщение

Когато Христос те потиска, кажи му: ние ти принадлежим. Не, не му изповядвай сърцето си и недей отрича гласа на твоя господар Кралят на Светлината, за лъжливия Месия тайната не е разкрита.

Гинза

Давид изтича и прав върху филистимлянина, взе му меча, изтегли го от канията, уби го и му отряза главата.

Самуил 16, 14–17, 20, Стар Завет

Но от всички тези романтични или сатирични кораби, корабът на лудите, Narrenschiff, е единственият, който е съществувал реално, тъй като те са съществували тези кораби, които от град на град са пренасяли своя безумен товар.

Мишел Фуко, „История на лудостта“

39
Смъртна присъда

Раков стоеше на балкона на най-скъпия хотелски апартамент в Париж и се любуваше на гледката. Кралският апартамент на хотел Крийон гледаше към площад „Конкорд“, монументален форум в гръко-римски стил, на който някога се бяха издигали гилотините. Сега в центъра се намираше обелискът на Рамзес II. Каменен египетски фалос с позлатена пирамида на върха. Още една от многобройните кражби на французите, реши Раков. Целият Париж беше един голям музей с крадени произведения на изкуството от близки и далечни страни. Днес французите четяха морал на други народи, които едва от няколко години бяха поели по техния път на международни обирджии. Няма край човешкото лицемерие.

Раков беше неспокоен. Не обичаше да пътува. Беше дошъл в Париж, за да се срещне с дясната си ръка Пейчинов, но ето че този тумбак закъснява. Раков не обичаше Париж. Цялата красота и блясък го потискаха. Ню Йорк и Москва бяха неговите любими градове. И горещата като фурна уста на Петя. Тя му беше по-любима от всичко друго. Бившият генерал от българските тайни служби изпита раздразнение от забавянето на партньора си. Този глупак сигурно е попаднал в задръстване. Раков имаше лошо предчувствие. Чичо Вася го предупреди да не напуска Виена до началото на Новата Луна, но това, разбира се, бяха глупости. Колкото и да се допитваше до руския алхимик, генерал Раков си оставаше твърд материалист. А това означава, че се доверява единствено на изстреляния от упор куршум в главата.

Долу, на площада, потокът от коли не отслабваше. Автомобилите препускаха като бесни. Фучаха надясно към Елисейските полета, завиваха наляво към Лувъра. Мравките се мислеха за велики! Какво не би дал отново да види тук гилотините. Да ги чуе как скърцат тези машини, докато главите падат. Раков се почувства самотен. Огромна бездна го разделяше от целия свят. Бездна, която може да запълни само смъртта.

Той изпита желание да си тръгне. Липсваше му огромния като киноекран прозорец във виенския му офис, откъдето наблюдаваше тълпата по „Кертнер щрасе“. С часове можеше да се любува на тези мравки. Бившият генерал от българските тайни служби не си даваше зор в работата. Под него жужеше и бучеше кулата на неговата империя, пълна с пчелички. Те работеха. Според Раков мъж, който залага живота си в играта на живота, не трябва да работи. Да разполагаш с човешкия живот беше тежък труд, който изисква пълно отдаване. Той се опита да си представи бъдещето.

Много неща щяха да се променят в живота на мравките. След няколко дни статуетката ще кацне на бюрото му. Удивително съвпадение я насочваше право в ръцете му. Стара негова връзка бе задействала автоматично в тила на врага, за да му достави идола! Раков се изкиска вътрешно. Стар законспириран агент се бе намесил в играта. Този ангел с копита щеше да му осигури свещената статуетка. При това положение Кръв ще бъде отзован. Новият агент искаше отстраняването му. Екзекуторът ставаше излишен. Даже вреден, компрометиращ фактор. На вратата се почука.

Раков изрева в отговор и на прага се появи Дебелият. Нещо в изражението му на самодоволна свиня не се хареса на шефа му. Какво таи този мехур? Той му направи знак да влиза и се завъртя обратно към прозореца, като предложи гърба и задните си части на очите на новодошлия.

— Какво ново, Дебел? — попита Раков, докато гледаше летящите автомобили.

— Лоши новини — отвърна тихо.

Нещо в интонацията му подсказа, че е по-скоро доволен. Това раздразни и заинтригува Раков.

— Докладвай!

— Пейчинов е бил задържан вчера в Париж от френските тайни служби и ЦРУ. Обвинен е в шпионаж, рекет, политически убийства.

— Глупости! Нищо не могат да докажат!

Пейчинов беше собственик на идентична на неговата компания във Франция. Там открай време му правеха въртели в бизнеса.

— Бил е предаден — каза Дебелият.

— От кого? — изкрещя Раков.

— Кръв.

Генералът се олюля като ранен звяр.

Една от основните причини за слабостта на Раков към Кръв бе абсолютното доверие, което хранеше към екзекутора. Кантор не можеше да предаде, по-скоро би пукнал на място. Нещо в невъзмутимостта на телохранителя накара Раков да се наежи. Обичаше да му треперят.

— Едно е да те мъчат с нажежено желязо — започна горилата мазно, — друго е да си изпееш майчиното мляко под мъжки ласки.

Раков изръмжа зловещо и въгленообразните му очи се втренчиха. Ненавиждаше черните, педерасите и евреите. Обвинението в хомосексуализъм към Кантор беше толкова тежко, колкото ако разбереше, че Петя е повярвала в Яхве.

Дебелият изложи невъзмутимо фактите. Френската полиция бе открила трупа на известен парижки психиатър. Трупът е содомизиран и изпразнен до последна капка кръв, като от голяма пиявица. Има няколко такива случаи в Париж през последните 20 години, но полицията никога не бе успяла да свърже перверзните вампирски убийства с шпионска мисия. Вестниците говореха за сериен убиец. Вампирът от Монмартр подхрани известно време ужаса, после затихна. Нямаше ясен мотив, нямаше и следи.

В случая с парижкия психиатър обаче нещата стояха по-иначе. Защото доктор Зилберщайн бе оставил записки на своя адвокат, който при новината за смъртта му ги е предал на полицията. Записките описваха клиничния случай на някой си Кръв, вампир и шпионин в оставка, който се е изповядал от А до Я на своя лекуващ лекар. Дебелият наблегна на последното и Раков почувства, че му призлява. Кантор бе живата памет на всички чистки, извършени в Западна Европа от българските тайни служби в тясно сътрудничество с КГБ чак до края на 80-те. На съвестта му лежаха писателят Марков, но и една далеч по-страшна мисия. Раков чак не искаше да помисли какво ще се случи, ако от Интерпол научат, че вампирът е човекът, който трябваше да очисти Папата. Агджа бе просто камуфлаж, Кантор трябваше да влезе в играта. А веднага след това в болницата да изсмуче кръвта на католическата църковна глава през перфузионната система, а после да му я впръска обратно във вените. Нямаше как да се установи причината за смъртта. Но тогава световната общественост надигна голям вой и се отказаха от играта. Сега ако го пипнат, нишката неминуемо ще стигне до самия Раков, който тогава координираше операцията. Според информацията Кръв бе дал показания за всичките си нелегални контакти. За бившите комунистически водачи, законспирирани на Запад, които перяха мръсните пари на партията, за цялата грижливо изградена мрежа. Интерпол бе по следите им. Първият арестуван в списъка е Пейчинов. Но един бог знае докъде се е раздрънкал Кръв.

Шокът от разкритията накара Раков да се вкамени. Не можеше да повярва, че Кръв се е въргалял в постелята с евреин. Ето как Западът ги развращава. Ето защо трябва да се сдобие със статуетката и да възстанови равновесието. Чичо Вася се беше оказал прав. Трябваше да ликвидират Кантор. Веднага! Трябваше да заличат всички следи, които водят към него.

Раков нареди да приготвят колата. Нищо повече не го задържаше в този град. Точно обратното, трябваше да се спасява. Той се обърна към Дебелия и кимна. Онзи само притвори очи и завъртя масивното си туловище към вратата. Присъдата беше произнесена. Оставаше да се екзекутира виновният. По най-бързия начин!