Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Клуб „Кемъл“ (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stone Cold, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Разпознаване и корекция
Cecinka (2014)

Издание:

Дейвид Балдачи. Хладнокръвният Стоун

Американска. Първо издание

Издателство „Обсидиан“, София, 2007

Редактор: Димитрина Кондева

ISBN: 978-954-769-163-6

История

  1. — Добавяне

86

Роджър Симпсън седеше зад бюрото си в Харт Билдинг. Компютърният екран внезапно се опразни, след което върху него бавно изплува снимката на Рейфилд Соломон.

Не може да бъде — смаяно зяпна той.

В следващия момент под снимката се появи текст.

„Дано не си забравил стария си приятел!“

— Какво става? — попита Симпсън и неволно се огледа. — Какво е това, по дяволите?

— Какво е това, по дяволите? — повтори мъжки глас и Симпсън за малко да падне от стола. Гласът идваше от безжичното устройство, което Фин беше монтирал при тайната си визита в кабинета.

— Кой си ти? — извика сенаторът. — Къде си?

— Няма значение. Важното е друго: в компютъра ти е заредена бомба.

— Какво?! — изкрещя Симпсън и се надигна от стола.

— Ако направиш опит да напуснеш кабинета си, бомбата ще избухне! — предупреди гласът.

Симпсън моментално се отпусна обратно.

— Но нали редовно проверяват за взривни устройства? — безпомощно попита той.

— Развий задния капак на компютъра. Използвай отвертката, която оставих в чекмеджето на бюрото ти.

— Но аз…

— Направи го!

С треперещи ръце сенаторът извади отвертката, свали капака и се втренчи във взривното устройство пред себе си.

— Изработено е така, че да използва химическите и електронните компоненти на процесора — поясни гласът. — Ще се предизвика верижна реакция и ще последва едно голямо „бум“. Между другото, виждам всичко и ще те взривя в момента, в който се опиташ да неутрализираш бомбата. Ясно ли ти е?

Симпсън кимна.

— Не кимай, а отговори на глас! Ясно ли ти е?

— Да, ясно ми е, за бога! — нервно преглътна сенаторът.

— След малко при теб ще дойде един човек. Ще го последваш без никаква съпротива. Ако направиш опит да вдигнеш тревога, кабинетът ти ще хвръкне във въздуха! А ако навън се опиташ да влезеш в контакт с някого, жена ти ще умре. Ясно ли ти е?

— Държите Дона?

— За момента бившата Мис Алабама се чувства добре. Но това състояние зависи изцяло от степента на твоето сътрудничество. Разбираш ли?

— Да — съкрушено отвърна Симпсън.

— Много добре. А сега се вземи в ръце и чакай появата на мъжа, за когото ти споменах. През цялото време ще те наблюдавам. Той ще обясни, че трябва да те отведе на спешно съвещание в Лангли. Възникнала е ситуация, която изисква присъствието на председателя на Комисията по разузнаването. Ти ще потвърдиш думите му пред сътрудниците си, ясно?

— Да.

Няколко минути по-късно на вратата се почука. После бледият, но, общо взето, сдържан сенатор пое към асансьорите в компанията на Стоун, който бе облечен в черен костюм и носеше тъмни очила. Едва когато колата, шофирана от Рубън, потегли, Стоун свали очилата и се извърна към пленника си.

— Здрасти, Роджър, отдавна не сме се виждали.

— Познаваме ли се? — каза Симпсън, после изведнъж хлъцна и се сви пред пронизващия му поглед.

— Предполагам, че не съм чак толкова променен — подхвърли Стоун. — Остарях още докато работех за теб и за Грей.

— Джон, повярвай ми! — изведнъж се отприщи Симпсън. — Аз нямам нищо общо с това, което сполетя теб и жена ти! Ние много добре се грижихме за Джаки!

— Дъщеря ми се казваше Елизабет, а не Джаки! — каза Стоун и го блъсна с лакът.

— Грей ни предложи да я осиновим! Не ни каза, че е твоя дъщеря! Съвсем наскоро научих истината.

— Кой заповяда да ме убият?

— Над мен стоят други хора.

— Грей ли?

— Възможно е — бавно отвърна Симпсън. — От него научих, че си пожелал да напуснеш „Три шестици“. А това никак не му харесваше.

— Вероятно и на много други. Но ти заповяда отстраняването на Андропов и Черненко, нали?

— Кой ти каза!? — почти се задави Симпсън.

— Ти ли издаде заповедта?

— Това принадлежи на миналото, Джон. Не казвам, че съм го направил, но подобна заповед задължително трябва да бъде одобрена от най-високо място.

— Сигурен съм, че добре си прикрил задника си. Аз успях да поговоря с Макс Химърлинг, преди да умре.

По лявата скула на Симпсън пробяга нервен тик.

— Химърлинг?

— Да. Предполагам, че Грей го е убил в момента, в който е научил за нашия разговор. Старият Макс знаеше всички срамни тайни.

— Какво ти каза той? — нервно преглътна Симпсън.

— Всичко, което исках да знам — кротко отвърна Стоун. — Най-вече, че ти или Грей сте заповядали удара срещу мен.

— Ще ме убиеш ли? — едва чуто попита Симпсън.

— Зависи единствено от теб — отвърна Стоун, облегна се назад и си сложи тъмните очила. Помълча известно време, после добави: — И от това доколко Грей цени твоето приятелство. Ако не захапе въдицата, ти нямаш никаква стойност за мен.

— Имам всички шансове да бъда следващият президент на тази страна! — извика Симпсън.

— Малко ме интересува — каза с хладен глас Стоун.