Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (30)

30

Рубън плати за питиетата и вечерята повече от сто долара, но остана доволен от инвестицията, защото Анджи му разказа някои интересни неща. Двамата служители на казиното, които бяха попаднали в болницата, очевидно бяха разгневили шефа си Джери Багър, същото важеше и за третия — онзи, който беше изчезнал безследно. Анджи не беше много сигурна, но явно ставало въпрос за пари. За съжаление тя нямаше представа какво е накарало Багър да замине за Вашингтон. Но станало внезапно.

Бас държа, че е така, помисли си Рубън.

На третия коктейл „Бурен мрак“ — една смесица от ром и бира, от която той без малко не повърна, Анджи стана значително по-откровена.

— Напоследък тук стават странни неща — каза тя. — Един приятел работи във финансовия ни отдел. Той ми каза, че имали заповед да забавят максимално рутинната ревизия на Контролната комисия по хазарта в Ню Джързи.

— Вашият Багър има парични проблеми?

— Едва ли — поклати глава тя. — „Помпей“ е като монетния двор. Истинска златна мина. А мистър Багър е един от най-добрите съдържатели на казина в града. Държи сметка за всеки цент и знае как да печели.

— Значи нещо се е случило — предположи Рубън. — Може би онези в болницата и изчезналият им колега са злоупотребили с пари на казиното, а Багър ги е надушил и гилотината е паднала.

— Той не е глупак. В днешно време никой не троши крайници. Достатъчно е да предадеш измамниците на ченгетата и съда. За да се намеси лично, трябва да е било нещо голямо.

— Води ли се следствие?

— Мистър Багър знае коя лапа да намаже — погледна го с пренебрежение Анджи. — А знаеш ли какви данъци плаща на щата?

— Права си — замислено кимна Рубън. — Сигурно е затворил устата на онези в болницата, а другият няма как да пропее.

— Мъртвите не пеят — кимна Анджи и се премести по-близо до него в малкото сепаре. Потупа го по коляното и остави ръката си там. — Стига служебни клюки, разкажи ми нещо за себе си. Като те гледам какъв си голям, сигурно си играл професионален футбол. — Пръстите й леко стиснаха крака му, тялото й се притисна в неговото.

— Играх в колежа, после направих един-два тура във Виетнам. Спечелих няколко медала, плюс някой и друг шрапнел.

— Тук ли? — игриво попита тя и заби пръст в гърдите му.

— Достатъчно е да кажа, че вече не мога да правя деца — отвърна мрачно той, безкрайно учуден от факта, че ръси лъжи пред жена, която очевидно иска да го вкара в леглото си. Но в момента имаше по-важна работа.

Челюстта на Анджи увисна толкова рязко, че замалко не се удари в масата.

— Сметката, моля — подвикна Рубън на минаващия покрай тях келнер.