Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (72)

72

— Можеш ли да намериш списък на вашингтонските хотели с гледка към Белия дом, където едно нощувка струва хиляда долара? — попита Анабел.

Бяха се срещнали в същото кафене, в което проведоха предишния си разговор.

— Защо? — попита Алекс Форд.

— Това е част от подробностите, за които вече говорихме.

— Добре, ще го имаш. С какво друго мога да ти помогна?

Анабел понечи да каже нищо, после изведнъж вдигна глава.

— Как си с краката?

— Моля?

— Можеш ли да тичаш бързо?

— Аз съм агент от Сикрет Сървис и това е част от задълженията ми.

— В такъв случай може би ще имам нужда от помощта ти.

По-късно през деня Анабел влезе във втория хотел от списъка на Алекс. Приближи се към мъжа на рецепцията и дискретно му показа фалшивата карта на ФБР.

— За какво става въпрос? — нервно преглътна човекът.

— За доста големи неприятности, които със сигурност ще ви сполетят, ако не ми съдействате. Пред хотела има ударен отряд, който чака сигнал за действие.

Смаяният служител инстинктивно надникна зад рамото й.

— Няма да ги видите — небрежно подхвърли Анабел. — Но бъдете сигурен, че са там.

— Трябва да се обадя на шефа.

— Не, Уилям — спокойно отвърна Анабел, хвърлила бърз поглед към табелката на ревера му. — Ще си стоиш на мястото и ще отговаряш на въпросите ми.

— Какви въпроси?

— Отседнал ли е при вас човек на име Джери Багър?

— Не мога да ви дам информация, защото тези сведения са конфиденциални.

— В такъв случай ще минем на по-грубия вариант — въздъхна Анабел и извади от чантичката си малка любителска радиостанция, току-що закупена от близкия магазин за спортни стоки. — „Браво-1“ вика ударния отряд. Готови ли сте за проникване? Да, абсолютно. Да се стреля само в краен случай! Пазете обзавеждането във фоайето, което ми се струва доста скъпо.

— Ама вие какво, шеги ли си правите? — нервно я погледна мъжът на рецепцията.

Уловил беглия поглед на Анабел, агент Алекс Форд напусна позицията си в дъното на фоайето и се приближи към объркания служител.

— Какъв е проблемът? — изръмжа той и тикна служебната си карта под носа му. Якето му леко се разтвори и под него блеснаха пистолетът и значката на Сикрет Сървис.

— Тя казва, че е от ФБР и се готви да атакува хотела с някакви хора — нервно отвърна човекът.

— Не са някакви хора, а специален ударен отряд — наведе се над гишето Алекс. — Който е под моите преки заповеди. Става въпрос за съвместна антитерористична операция. Отвън чакат двайсет и пет човека с бронежилетки и автомати, които са готови да атакуват мястото, където според нашите сведения е отседнал издирван от службите за сигурност терорист. В списъка ни той е непосредствено след Осама, а лично аз съм по петите му вече втора година. Вероятно вече ти е ясно, че дребен плъх като теб няма да ме спре, нали? Предлагам да си пъхнеш муцуната в компютъра и да ни кажеш дали е тук. Предупреждавам те, че ако продължаваш да се опъваш, моментално ще те арестувам!

— Боже господи! — поруменя администраторът. — Нима наистина ще го направите?

— С най-голямо удоволствие! — изръмжа Алекс, обърна се към Анабел и заповяда: — Действай, агент Хънтър!

— Имам заповед за арест на мистър Багър и сътрудниците му — каза Анабел, извади някакъв лист от джоба си и напрегнато добави: — Не искаме да пострадат невинни хора, Уилям. Но този Багър е замесен в убийства, наркотици и трафик на оръжие. Ако все пак решиш да ни сътрудничиш, бихме могли да го подмамим извън хотела и да го арестуваме там. Сигурна съм, че твоите началници ще одобрят подобно поведение.

Уилям й хвърли объркан поглед, след което започна да трака по клавиатурата.

— Сред нашите гости няма човек на име Багър — обяви с треперещ глас той.

— Би било наивно да се регистрира под истинското си име — кимна Анабел и сбито му описа външността на Багър. — Винаги се движи с голяма охрана.

— Сигурен съм, че такъв човек би ви направил впечатление — добави Алекс.

— Имаме такъв гост, но се е регистрирал под името Франк Уолтърс — каза Уилям. — Държи най-хубавия апартамент в хотела, с прекрасна гледка към Белия дом.

— Че как иначе? — усмихна се Алекс. — Е, благодаря за помощта, Уилям. Не си ни виждал, не си разговарял с нас, ясно?

— Напълно — прошепна обърканият човечец. — Желая ви успех.

Алекс кимна, шляпна го по рамото и се насочи към изхода, следван от Анабел.

Навън извади радиостанцията и повика екипа си. От този момент нататък Багър щеше да си има неотстъпна сянка.

— Наистина си бърз в краката — одобрително отбеляза Анабел, след като се качиха в колата му. — Справи се много добре.

— От твоята уста звучи като голям комплимент — усмихна се агентът. — А сега какво ще правим?

— Ще натиснем спусъка, какво друго.