Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (75)

75

Напуснал за пореден път бетонния си бункер, Картър Грей си зададе въпроса дали любимото му Управление е станало толкова слабо и некомпетентно, че да трябва той лично да застреля Леся и нейния син. След дългото и безплодно издирване из цялата страна ЦРУ получи златен шанс да приключи случая, и то направо под носа си, в някакъв санаториум в северната част на щата Ню Йорк, но оплеска нещата. Стаята на майката се оказала празна, от двамата нямало и следа. Според очевидци били в компанията на непознат мъж. Нещо му нашепваше, че Джон Кар отново се е изпречил на пътя му броени часове след като се беше изплъзнал от хората му и бе успял да се добере до Химърлинг. Всичко това накара Грей бързо да промени плановете си с надеждата да пипне и тримата наведнъж.

Описанието на старицата от санаториума го убеди, че става въпрос за Леся Соломон. Разбира се, тя вече нямаше нищо общо с някогашната красива и прелъстителна съветска шпионка. Но Картър Грей беше абсолютно сигурен, че е Леся.

Какво обаче бе накарало Джон Кар да се свърже с хората, които искаха да го убият? Дали се беше представил с фалшива самоличност? Дали ги беше отвлякъл, или ги беше убедил да действат съвместно? Последното наистина ще улесни задачата ми.

Погледна през прозореца на хеликоптера, който прекосяваше Вирджиния на път към Лангли. В джоба му беше личната заповед на президента, която му даваше право да оглави издирването. Не очакваше въпроси от никого, но мисията изискваше предпазливост, безупречна маскировка и — когато мишената бъдеше открита и фиксирана безпощадна демонстрация на сила. Картър Грей беше твърдо решен да покаже на военните какво на практика означава „шок и ужас“.

Внимателно оглеждаше релефа на земята отдолу. Някъде там се намираха Кар, Леся и нейният син. Трима души, които бяха единствените му врагове в момента. И сред които беше жена над седемдесет. А той разполагаше с огромна жива сила, техника и пари. Залавянето им беше само въпрос на време, защото синът на Давид М. Иедидия вече се издирваше от цялата разузнавателна империя на Америка. Разбира се, Картър Грей не пропусна да съзре шансовете за ускоряване на операцията и се концентрира върху тях в момента, в който хеликоптерът се приземи на територията на ЦРУ.

* * *

Привечер навлязоха в Мериланд. Фин беше зад кормилото, а Леся седеше отзад, уморена и уплашена. На няколко пъти Стоун я чу да мърмори на руски: „Ще ни избият, всичките ще ни избият!“

Погледна към Фин, който беше насочил вниманието си към пътя, но от време на време надзърташе в огледалото за обратно виждане.

— Имаш ли семейство?

Фин се поколеба за миг, после поклати глава.

— Нека се концентрираме върху това, което ни предстои.

— А какво е то? — Леся побутна Стоун. — Ти кажи върху какво трябва да се концентрираме.

— Да останем живи — отвърна той. — Нещо, което няма да е лесно, щом Картър Грей е по петите ни.

— Разкопаха гроба ти — подхвърли Фин.

— Това е работа на Грей, с цел да ме изкара на светло.

— Знаел е, че си жив?

— Да. Имахме споразумение. Той не ме закача и аз го оставям на мира.

— Ето, сам го каза! — обвинително го посочи с пръст Леся. — Те са съюзници, сине! Те работят заедно! А ние сме попаднали в ръцете на врага!

Стоун се обърна и я погледна.

— Леся, ти си една от най-добрите шпионки, с които някога е разполагал Съветският съюз. Хората от нашите среди продължават да са убедени, че никой не е вербувал повече чужди агенти от теб.

— Аз съм рускиня и работех за родината си — кимна Леся. — Също както и ти, Джон Кар. А за останалото си прав: наистина бях най-добрата.

Стоун замълча деликатно, забелязал как чертите на изпитото й лице се смекчават от чувството за гордост. След малко той отсече хладно:

— В такъв случай се дръж като най-добрата! Престани с истеричните си глупави забележки, защото, ако искаме да оцелеем, със сигурност ще се нуждаем от цялата помощ, на която си способна. Нима ще си седиш отзад и ще гледаш как синът ти умира?

Леся го погледна хладно, присвила очи от гняв. Но изведнъж погледът й се проясни.

— Абсолютно си прав — неочаквано каза тя и бавно се облегна назад. — Поведението ми е глупаво. Трябва да обмислим какво ще правим, тъй като Картър Грей разполага с неограничени ресурси. Единственото ни предимство в този момент е, че огромните ресурси са трудно подвижни, докато ние не сме. Мисля, че можем да им приложим един-два изпитани номера.

Фин изненадано погледна в огледалото. Никога досега не беше чувал този глас, никога не я беше виждал толкова спокойна и самоуверена. Руският акцент на майка му изведнъж изчезна и тя изглеждаше така, сякаш се беше подмладила с трийсет години. Дори раменете й бяха изправени!

— Може би все още не знаят за участието на сина ми продължи с равен глас Леся. — Но скоро ще научат.

— Как? — попита Фин.

— Ще засекат всички днешни полети, а после ще проверят кои са пътниците. Летището е малко и ще свършат още днес.

— Летях под чуждо име и имах фалшива лична карта.

— Тя има предвид видеонаблюдението — намеси се Стоун. — Ще сравнят лицето ти с някаква база данни, където няма начин да не фигурираш.

Фин бавно кимна.

— А това означава опасност и за семейството ти — тихо добави Стоун.

— Обади им се веднага! — заповяда Леся.

Фин грабна телефона си с видимо притеснение.

— Мила, моля те да ме изслушаш внимателно, без да задаваш въпроси — започна с пресекнал глас той. — Веднага вземи децата и идете в някой мотел. В чекмеджето на бюрото ми има един джиесем, по който ще ми се обадиш. Никой не може да го проследи. Изтегли пари от някой банкомат. В мотела се регистрирай под чуждо име и не използвай кредитната си карта. Останете там и чакайте. Никакво училище, никакъв бейзбол, футбол или плуване. Не казвай на никого, моля те! По-късно ще ти обясня всичко.

Стоун и Леся чуваха тревожния глас на жената.

По челото на Фин избиха капчици пот. Гласът му стана още по-тих, а съпругата му най-сетне започна да се успокоява.

— Обичам те, скъпа. Всичко ще се оправи, обещавам ти.

Изключи телефона и притисна гръб към облегалката. Леся протегна ръка и съчувствено докосна рамото му.

— Съжалявам, Хари. Мъчно ми е, че ти причинявам всичко това. Аз…

В следващия миг тя се извърна към Стоун.

— Значи Грей знае, че си жив, така ли? Разкопал ти е гроба! Въпросът е има ли човек, с чиято помощ може да стигне до теб. Все някой ни е видял, докато напускахме санаториума. Значи той вече разполага с описанието ти и знае, че сме заедно. И е съобразил, че чрез теб най-лесно ще се добере и до нас. Затова искам да чуя дали има такъв човек.

— Действително може да използва няколко души, за да стигне до мен — кимна Стоун. — Но аз ги предупредих още преди да тръгна за санаториума.

— Ако не се действа умело, предупрежденията не вършат работа — поклати глава тя. — Искам да знам дали твоите приятели могат да се погрижат за себе си и да изпълняват заповеди. — Очите й се вторачиха в лицето му. — Недей да смекчаваш истината. В момента трябва да знаем точното състояние на нещата.

— За един от тях съм абсолютно сигурен, той ще се погрижи и за още един. Но има и трети…

Стоун замълча и поклати глава. Заклевам те да не вършиш глупости, Кейлъб!

— Ето го слабото звено, което ще използва Грей — отсече Леся. — Много ли държиш на този приятел?

— Изключително много!

— В такъв случай жалко за него, а и за теб.

Стоун се облегна назад със свито сърце. Думите на тази жена никак не му харесваха, но за съжаление тя беше абсолютно права.

Леся помълча известно време, после попита:

— А би ли ни предал, за да спасиш приятеля си?

Стоун се обърна и се взря в очите й. Никога в живота си не беше виждал по-пронизващ поглед. Всъщност не, беше виждал. В очите на Рейфилд Соломон преди смъртта му.

— Не — поклати глава той.

— В такъв случай нека помислим как да не се стига дотам, Джон Кар. Може би се открива шанс да изкупиш вината си за убийството на съпруга ми. — Главата й бавно се извърна към страничното стъкло. — Аз действително бях най-добрата съветска агентка, но Рейфилд беше още по-добър.

— Защо?

— Защото се влюбих в него и той ме привлече на своя страна.

— Какво?! — зяпна Стоун.

— Не знаеше ли? Когато го убихте, аз вече работех за американците.