Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (43)

43

Стоун излезе навън и завари Анабел седнала на стъпалата пред пансиона.

— Какво искаш от мен? — мрачно попита тя.

— Нищо. А ти какво искаш от себе си?

— Не ми се прави на психоаналитик!

— В момента, в който майка ти е била убита, баща ти се е намирал в ареста.

— Но тя е била убита заради него.

— Добре, съгласен съм. Но нима е толкова лошо да го оставиш да си вярва, че не е имал намерение да я изложи на опасност?

— Да, няма нищо лошо — горчиво отвърна тя. — Особено ако отчетем факта, че баща ми е проклет лъжец, който винаги е мислил само за себе си!

— Това означава ли, че се е отнасял зле с нея? Пребивал я е от бой, държал я е гладна и жадна?

— Не си прави майтап с тези неща!

— Само се опитвам да си изясня ситуацията.

— Не, никога не се е отнасял зле с нея.

— Което означава, че я е обичал.

— Защо правиш всичко това? Защо си на негова страна?

— Не съм на ничия страна, Анабел. Този човек умира. Беше на гроба на майка ти, за да й отдаде своята почит. Ти си убедена, че е хвърлил горката жена на вълците, но той не го е направил. — Стоун замълча за момент и разпери ръце. — Не искам нищо от теб, но се надявам да преосмислиш ситуацията. Животът е кратък, близките ни не са вечни. Никой не знае това по-добре от мен.

Анабел се облегна на колата, кръстоса ръце и пъхна длани под мишниците си.

— Две години планирах удара срещу Багър — прошепна тя. — Две заблуждаващи операции преди голямата. Вложих в тях всичко, до последния си цент. Поех рискове, които никога не бях поемала. Една малка грешка пред Джери щеше да ми коства живота. Но изпитвах дълбока наслада. И знаеш ли защо?

— Не — поклати глава Стоун. — Кажи ми.

— Защото най-сетне щях да прецакам мръсника, който уби майка ми. След всичките тези години той щеше да си плати. И аз успях, Оливър. Победих го! Измъкнах му толкова пари, колкото никой играч в казиното. И го накарах да побеснее!

— А после?

— После започнах да проумявам, че всичко е било напразно. Убивайки майка ми, Джери просто се е показал такъв, какъвто е. Отмъстил си е, както повеляват законите на улицата. Не ме разбирай погрешно: аз никога няма да престана да мразя този звяр. Но баща ми го мразех повече!

— До днес, когато разбра, че той няма вина за смъртта й — кротко отбеляза Стоун.

— Но има вина за това — отвърна тя и посочи белега под окото си. — Причини ми го, след като се издъних в едно казино. Тогава бях още тийнейджърка, но той каза, че само по този начин мога да се науча. После стана причина за смъртта на мама и какво? Нищо. Никакво възмездие. Изплъзваше се от всичко, насочено срещу него. Продължаваше да живее така, сякаш онзи куршум в главата й изобщо не беше изстрелян!

— Аз не виждам нещата по този начин, Анабел — поклати глава Стоун. — Животът, изглежда, не е бил благосклонен към него. Заварихме го на гроба на майка ти. Не приличаше на човек, който се е измъкнал невредим.

— Никога няма да забравя какво причини на мама, Оливър — прошепна тя. — Никога!

— Не те карам да забравиш. Просто се опитай да му простиш. Много хора вършат лоши неща през живота си, но това невинаги означава, че са лоши.

— Какво искаш да направя? — вдигна глава тя. — Да му увисна на врата?

— Сама ще решиш. Но трябва да побързаш, иначе ще се съсипеш. Дори да заковем Багър, ти пак няма да бъдеш доволна, защото омразата към Пади ще продължава да те яде отвътре. Ако наистина искаш да се върнеш към нормалния живот, задължително трябва да решиш този проблем.

Анабел бръкна в джоба си и извади ключовете за колата.

— Знаеш ли какво ще ти кажа? — стрелна го с поглед тя. — Не искам да го направя!

Колата рязко потегли, вдигайки ситни камъчета от асфалта.

Телефонът на Стоун звънна в момента, в който Анабел се изгуби от погледа му.

Беше Рубън, който разказа накратко какво им се е случило в Атлантик Сити, включително за печалбата на Милтън в казиното и нападението от хората на Багър. Стоун му каза да не връща Милтън в дома му, а до го подслони при себе си.

— Той осребри чиповете под чуждо име, Оливър — обясни Рубън.

— Няма значение. Не искам да рискуваме. Ти се премести съвсем наскоро и не си се регистрирал на този адрес. Багър няма да те открие лесно.

— Какво става със Сюзан?

— Всичко е наред — лаконично отвърна Стоун, изключи апарата и отново погледна към пътя, по който беше изчезнала Анабел.

Семейни истории. Няма нищо по-сложно от недоразуменията с близките.