Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (32)

32

По-късно, докато пийваха в един бар, Рубън здраво нахока Милтън.

— По дяволите! Отначало блекджек, а сега и зарове! Казах ти да се слееш с тълпата, а не да правиш панаири! След като вече се превърна в акулата на казиното, работата ни става почти невъзможна!

— Прав си, Рубън, съжалявам — печално кимна Милтън. — Май се поувлякох, но това няма да се повтори.

— Я ми кажи как възнамеряваш да си прибереш парите, без да разкриеш самоличността си? Всеки, който спечели някаква по-едра сума, трябва да попълни данъчна декларация с трите си имена, адреса и номера на социалната си осигуровка! Май изгаряш от желание Багър да разполага с личните ти данни, а?

— Знам за правилото, Рубън. Ще използвам фалшива лична карта, която е по-добра от истинските.

— А ако я пуснат за проверка в някоя база данни?

— В нея пише, че съм гражданин на Великобритания, следователно не плащам данъци на американска земя — успокои го Милтън. — Силно се съмнявам, че казиното има връзка с британските данъчни служби.

До голяма степен успокоен от обясненията на приятеля си, Рубън му разказа какво е успял да измъкне от Анджи.

— Значи Сюзан ще бъде волна птичка, ако успеем да лепнем тези престъпления на Багър — кимна Милтън.

— Лесно е да се каже — въздъхна Рубън. — Но човек като Багър със сигурност умее да замита следите.

— Значи е време да се заема с тези следи — тръсна глава Милтън.

— Как?

— Оливър ни разказа за онзи Антъни Уолас, нали? Багър е успял да го открие и почти го е ликвидирал. Въпросът е как е успял да го издири.

— Не знам.

— Мисля, че въпреки късния час трябва да се обадим на Оливър и Сюзан. Ще я помолим да ни предаде всичко, което знае за Уолас. Къде е бил отседнал, с какво се е занимавал…

Рубън проведе разговора и се обърна към приятеля си.

— Оливър я събуди, за да я разпита. Уолас бил отседнал в някакъв хотел точно срещу „Помпей“. Регистрирал се е под името Роби Томас от Мичиган. Метър и седемдесет и няколко, слаб и тъмнокос, симпатичен на вид. От прозореца на стаята му се виждал целият кабинет на Багър.

— Това ми е достатъчно — кимна Милтън и се надигна.

— Къде отиваш?

— Отсреща. Имам всички основания да вярвам, че Багър е надушил, че го шпионира. И най-вероятно го е проверил. Сега и аз ще направя същото.

— Как?

— Спокойно. Напоследък се навъртах около Сюзан и научих някои неща.

 

 

Пъргавият ум на Милтън оформи детайлите още докато пресичаха улицата.

— Търся човек на име Робърт Томас, казват му Роби — изправи се на рецепцията той. — Трябва да е отседнал във вашия хотел, бихте ли звъннали в стаята му?

Служителят зад гишето направи бърза справка с компютъра и поклати глава.

— Нямаме гост с такова име.

— Странно — направи озадачена физиономия Милтън. Той и синът ми заминаха заедно за Мичиган, а тази вечер се канехме да вечеряме заедно.

— Съжалявам, сър.

— Възможно ли е да съм объркал датите? Срещите ми ги урежда секретарката, която често прави гафове. Ще се почувствам ужасно, ако съм го заблудил.

Човекът натисна няколко клавиша и вдигна глава.

— При нас наистина е отсядал човек на име Робърт Томас, но е било доста отдавна.

— О, господи! Ще я уволня тази жена, писна ми от нея! През цялото време се чудех защо не ми се обажда Роби!

— Кой му е предал за срещата?

— Секретарката ми, разбира се! — изръмжа Милтън. Каква патка! Не стига, че е объркала датите, но и му е дала друг телефонен номер! Ако изобщо го е направила!

Служителят го изгледа съчувствено.

— Надявам се, че си е прекарал добре — съкрушено въздъхна Милтън.

— Тук пише, че си е правил масаж — отново погледна към екрана човекът. — Вашият Роби може и да е пропуснал вечерята ви, но със сигурност е бил освежен.

— Масаж ли? — изсмя се Милтън. — Самият аз от години не съм си правил масаж!

— Тук разполагаме с отлични специалисти.

— Но те вероятно работят само с гости на хотела, нали?

— О, не. Ако желаете, веднага ще ви уредя час.

— Добре — кимна Милтън. — Ето какво ще направим: искам да използвам масажистката, която е обслужила Роби. Сигурен съм, че го е запомнила, защото той разказва много интересни истории.

— Няма проблеми, сър — усмихна се администраторът. — Ей сега ще го уредим.

Набра номера на спа центъра, изрече няколко думи в слушалката и лицето му потъмня.

— О, нямах представа, че става въпрос за нея. Добре, ще ви звънна след малко.

Прекъсна линията и вдигна глава към Милтън.

— Съжалявам, сър, но тази масажистка не може да ви обслужи.

— Защо? Вече не работи тук?

— Не е това — поклати глава човекът, огледа се и сниши глас: — Всъщност тя не е между живите.

— О, боже! Катастрофа?

— Не мога да ви кажа, сър.

— Разбирам — кимна Милтън. — Млада ли беше?

— О, да. Синди беше млада и изключително симпатична.

— Много тъжно.

— Искате ли друга масажистка? Ще ви приемат веднага.

— О, да, с удоволствие. Младата дама се е казвала Синди, така ли?

— Точно така. Синди Джонсън.

— Трябва да кажа на Роби.

Един час по-късно Милтън получи енергичен масаж от дама на име Хелън. Млада и жизнерадостна, тя бързо помръкна при споменаването на Синди.

— Беше ужасно! В един момент беше сред нас, а на другия ден вече я нямаше.

— Било е катастрофа, доколкото разбрах — подхвърли Милтън, облечен в бял халат и с чаша минерална вода в ръка.

— Ами, катастрофа! — презрително изсумтя Хелън.

— Мислиш, че е било нещо друго?

— Нищо не мисля. И не е моя работа. Но майка й направо рухна!

— Бедната жена! Сигурно е пристигнала да идентифицира тялото.

— Какво? Не, не, Долорес си живее тук. Работи като крупие в „Помпей“.

— Господи, аз току-що бях там!

— Светът е малък — сви рамене Хелън.

— Горката мисис Джонсън! Да изгуби единствената си дъщеря!

— Е, такъв е животът. Само че не е мисис Джонсън, а мисис Раднър. Неотдавна се омъжи повторно. Синди много харесваше втория си баща.

Милтън допи водата си и стана.

— Много благодаря за хубавия масаж. Чувствам се като нов.

— Пак заповядайте, сър.