Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (66)

66

Проникването беше нетрадиционно, тъй като Фин взе със себе си двама колеги, които обикновено седяха на бюро и анализираха постъпващите от оперативните агенти данни. Но този път желанието на клиента беше да се използват служители с ниска квалификация, ръководени от някой, който знае за какво става въпрос. Тоест от Фин. Ставаше въпрос за малка фирма, произвеждаща ваксини срещу няколко изкуствено създадени вируси, която не бе третирана като евентуален обект за терористични атаки. Но нейното ръководство искаше да провери състоянието на нещата и затова бе потърсило услугите на Фин и компания.

Нямаха проблеми с прехвърлянето си през неохраняваната ограда, ако не се брояха трудностите, които изпита Сам — един младеж с доста наднормено тегло. В крайна сметка той успя да се справи, подпомогнат от Фин.

Проникнаха в работните помещения през отключената задна врата. Достъпът до сграда, в която се произвеждат и съхраняват ваксини, трябваше да е невъзможен, но това се случваше всеки ден, навсякъде по света.

Веднъж озовали се вътре, тримата се пръснаха, разчитайки на предварително изработените версии за присъствието си там. Фин облече бяла престилка, която извади от малката си раница. На шията му висеше автентичен на вид пропуск, а в ръцете си държеше електронен бележник. Пременен по този начин, той спокойно се насочи към входното фоайе и подхвърли на пазача името на един от учените, които работеха в сградата. Беше го открил в интернет и знаеше, че сега е в отпуск. Узна това сравнително лесно — една вечер прегледа торбичката с боклук на този „гений“, който услужливо беше изхвърлил в нея подробния маршрут на ваканционното пътуване на семейството си. Когато пазачът му каза, че го няма, той възкликна:

— Вярно, Бил спомена, че ще води семейството си във Флорида.

После спомена и още едно име, свалено от сайта на фирмата. Стори го както за повече достоверност, така и за да накара пазачът да се отпусне. Тези неща се получаваха най-вече чрез личен контакт със съответния обект.

— Ще отскоча да го видя за няколко минути — подхвърли той на човека с униформа на частна охранителна фирма. — Не се безпокой, знам пътя. Трябва да видя резултатите от тестовете на няколко нови вируса, които бяха направени миналата седмица. Предполагам, че си вътре в нещата…

Пазачът беше съвсем младо момче, някъде около двайсет, което гордо се пъчеше с новия пистолет на колана си.

— Не съм вътре — каза с пренебрежение той и насочи вниманието си към чашата с кафе и екрана на компютъра, върху който се бяха изписали последните оферти за онлайн запознанства.

Фин влезе в асансьора и търпеливо зачака появата на някой от служителите.

— Проклетата карта пак блокира! — каза той, когато в кабината влезе някакъв мъж. Имаше предвид смарткартата за достъп, чието подобие предвидливо стискаше между пръстите си. — За трети път този месец, а уж обещаха да я оправят!

— Знам, много е неприятно — кимна мъжът, вкара своята карта в процепа и вратите се затвориха. — За кой етаж сте?

— За петия — отвърна Фин и пъхна в джоба си пластмасовия пропуск за библиотеката на сина си.

Няколко секунди по-късно излезе от кабината и установи, че вратата, която му трябваше, се намира непосредствено до асансьорите. Тя също се нуждаеше от смарткарта за достъп. Хлътна в тоалетната насреща и намокри крачола на панталоните си, после се изправи до вратата и зачака звънчето на пристигащия асансьор. От него слезе млада жена с карта в ръка, която с бърза крачка се насочи към същата врата. Фин приглади с длани влажната си коса и застана зад нея.

— Май ви изпреварих, а? — погледна го с усмивка жената.

— Днес не ми върви — въздъхна Фин и прибра пропуска на сина си в джоба. — Още сутринта успях да се залея с кафе!

Жената погледна мокрия му панталон и усмивката й се разшири.

— Бас държа, че ви е помогнало да се събудите.

— И още как — унило кимна Фин, докато я следваше към вътрешността на помещението.

— Кого конкретно търсите?

— Никого не търся — отвърна той и й показа автентична на вид служебна карта на служител от Министерството на вътрешната сигурност. — Рутинна проверка. Федералното правителство се интересува как харчите парите на данъкоплатците.

— Това му е работата — кимна жената. — Приятен ден.

Фин започна обиколката на лабораторията, включил в действие миниатюрната камера на ревера си. Кимаше на хората и се правеше, че нанася отметки в електронния си бележник. Остана изумен колко лесен е достъпът тук. Успееш ли да се преструваш на зает с нещо, никой не те пита какво търсиш вътре и с какво точно се занимаваш. Част от служителите дори му предложиха допълнителни сведения за разработваните ваксини. Не след дълго приключи обиколката и слезе във фоайето, възползвайки се от картата на поредния самарянин. Но когато се озова там, изведнъж застина.

Сам, дебеличкият чиновник от службата му, беше залепен за стената с вдигнати ръце, а младият охранител го претърсваше за оръжие по един очевидно непрофесионален начин. Всеки, който имаше елементарна представа за този вид операция, лесно би могъл да го обезоръжи.

— Хей, какво става тук? — извика Фин и се втурна напред.

— Шпионин! — изръмжа младежът. — Пипнах го на местопрестъплението и мисля да извикам полиция!

Лишен от избор, Фин беше принуден да му покаже възложителното писмо и да се свърже с представителя на фирмата, който отговаряше за проверката. Никак не му се щеше да проведе този разговор, но понякога ставаше и така, особено когато в операцията участваха новаци. Слава богу, че самият той беше успял да проникне където трябва. И ако не беше поредната глупава постъпка на Сам, нещата щяха да приключат дотук. Но колегата му, паникьосан от насочения пистолет, изведнъж блъсна пазача и хукна да бяга.

— Стой! — изкрещя младият охранител и насочи оръжието си в гърба му.

— Недей! — извика Фин и се втурна към него. Но миг преди да връхлети отгоре му, се чу изстрел. Фин светкавично му отне пистолета и тикна възложителното писмо под носа му. — Обади се на шефа си Джон Ривърс, той знае за…

Изведнъж млъкна и се втренчи в тялото на Сам, сгърчено насред коридора. От раната на гърба му бликаше кръв.

— Копеле нещастно! — изкрещя той и се втурна към Сам.