Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (22)

22

Следващата сутрин беше натоварена не само за Рубън и Милтън, които потеглиха с пикапа за Атлантик Сити, но и за Хари Фин. Заедно с двама свои колеги той инспектираше един парцел в близост до столицата на Съединените щати. Бяха облечени в безупречни униформи, разполагаха със съответното оборудване. Но най-важното беше, че излъчваха авторитета и самоувереността на хора, които имат пълното право да бъдат там и да извършват проверката. Фин спокойно извади от джоба си писмена заповед и я подаде на двамата полицаи, които се появиха да разберат какво става.

— Ходим там, където ни пращат, момчета — извинително каза той. — Няма да се бавим дълго. Тук сме във връзка със строящия се Център за посетители.

— Имаш предвид бездънната яма, в която потъват парите на данъкоплатците — избоботи единият от полицаите. Въпросният строеж от години беше болна тема за жителите на столицата.

Фин кимна.

— Знаете как е в този град: всеки прехвърля топката и никой не желае да поеме отговорността. По тази причина ние правим по десет пъти едно и също нещо с единствената цел да сменим памперса на някой насран политик.

— Не ми говори — направи гримаса другият полицай. — Гледайте да свършите по най-бързия начин.

— Нямаш грижа — отвърна Фин и продължи работата си.

Използваха измервателен уред, който всъщност беше видеокамера, заснемаща два от входовете на Капитолия и ротацията на екипите, които ги охраняваха. Целта беше да се открие пролука за проникване в сградата. Преди известно време някакъв тип беше успял да го направи, което предизвика острата реакцията на куп високопоставени държавни служители. Ето защо на компанията на Фин бе възложена поръчка. Тя трябваше да провери дали въведените „допълнителни“ мерки за сигурност имат ефект. От това, което Фин беше открил до момента, подобен ефект изобщо нямаше.

Когато се прибра в службата, в продължение на два часа той се занимава с „телефонната въртележка“ — едно сложно упражнение, имащо за цел да измъкне максимална информация от различни държавни служители. Неотдавна, прибягвайки до този метод, беше успял да се добере до склада за ваксината срещу опасен вирус, създаден за целите на биотероризма. Постигна го, представяйки се за студент по маркетинг с курсова работа на тема „Дистрибуторски техники“. В хода на „въртележката“ разговаря с осем души, последният от които беше вицепрезидент на компанията производител на ваксината. Задавайки му серия от несвързани помежду си въпроси, той успя да научи точното местоположение на склада, в който се съхраняваше тя.

Днес Фин събираше информация за два предстоящи проекта: удар срещу Капитолия и далеч по-сложна операция за проникване в Пентагона. Печално известен беше фактът, че един граждански самолет е в състояние да нанесе тежки поражения на централата на американските военни, но съществуваха и други, по-изтънчени начини да се пробие нейната сигурност и да се стигне до още по-трагични последици от онези, които й причини обреченият джъмбо джет. Сценариите бяха различни — от миниране на командно-контролната система на Министерството на отбраната, през саботаж на системата за пречистване на въздуха, който би убил или разболял десетки хиляди държавни служители на ключови постове, до взривяване на целия огромен комплекс, и то отвътре.

Докато работеше, Фин хвърляше по някой поглед и на новинарските сайтове в интернет за подробности около смъртта на Картър Грей. Както можеше да се очаква, властите бяха наложили пълно затъмнение по темата. Репортерски находки нямаше, а информацията се изчерпваше с преповтаряне на славните моменти в кариерата на доблестния държавен служител Картър Робърт Грей. В един момент на Фин му дойде до гуша и той излезе да поеме глътка чист въздух.

След което, подчинявайки се на внезапен импулс, реши да посети майка си. Щеше да вземе късния нощен полет, веднага след като децата заспят, за да може да се върне на другата вечер. След операцията във Военноморския флот настъпи период на принудително бездействие. Това се случваше често, защото работното му време не беше от девет до пет. В момента течеше предварителната подготовка на няколко операции — най-подходящото време за кратко пътуване.

Фин и обичаше, и мразеше да ходи при майка си. Тези посещения се подчиняваха на желязна рутина, която никога не се променяше. И нямаше как да се промени. Въпреки това той се чувстваше длъжен да се връща към този отдавна установен ритуал. Нямаше чувството, че го прави по задължение, но всъщност беше точно така.

Купи си билет по интернет и звънна на Манди да я предупреди. После напусна службата, закара по-малките деца на плуване и тренировка по бейзбол, след което мина да ги прибере. Вечерта прекара с тях, сложи ги да си легнат и се отправи към летището. Предстоеше му кратък полет към един от най-дългите дни в живота му.