Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (59)

59

Макар и да се използваше за работно убежище, резиденцията в Кемп Дейвид беше и място, където президентът на САЩ се оттегляше, за да прогони стреса от най-тежката работа на света. Според официалното съобщение на пресцентъра на Белия дом президентът възнамеряваше да отдели целия уикенд на семейството си. Това беше лъжа, или поне изопачена истина — като доста официални съобщения, излизащи от президентския пресцентър. Всъщност държавният глава имаше гост. Един много специален гост, чиято визита трябваше да остане в тайна.

— Благодаря, че ме приехте толкова бързо, господин президент — каза Картър Грей, когато седна срещу него в работния му кабинет. Той ценеше високо удобствата на подземния си бункер, но понякога все пак се налагаше да се появява и на повърхността.

— Радвам се, че сте добре — любезно отвърна президентът. — Разминали сте се на косъм, доколкото разбрах.

— Не бих казал, че ми е за пръв път, но силно се надявам да е за последен. Между другото, искам да ви благодаря за подкрепата, която, макар и неофициална, ми позволява да работя на спокойствие.

— От телефонния ни разговор разбрах, че положението е сериозно, но все пак бих искал да узная повече подробности.

— Разбира се — кимна Грей и сбито разказа за Леся, предателството на Рейфилд Соломон и неотдавнашната серия от убийства на ветерани от специалния отряд, наречен „Три шестици“. — А сега идва ред на Джон Кар, последния член на този отряд.

— Онзи, чийто ковчег беше изкопан от „Арлингтън“? — вдигна вежди президентът. — Току-що ме информираха.

— Да. Но в този ковчег не са погребани тленните останки на Джон Кар.

— А чии?

— Без значение, сър. Важното е, че преди трийсет години Джон Кар успя да избяга.

— Да избяга ли? Нима е бил затворник?

— Не, беше предател. Работеше за нас, но поради естеството на някои негови действия ние се принудихме да прекратим отношенията му с ЦРУ.

— Какво означава „да прекратите“? Защо не го предадохте на съда?

— Съществуваха смекчаващи вината му обстоятелства, сър. Страната нямаше интерес от публичен процес срещу него. По тази причина поехме нещата в свои ръце, разбира се, със съответното разрешение на вашия предшественик.

Президентът заопипва чашата с чай.

— Предполагам, че времената са били други — въздъхна той. — С купища мръсна работа.

— Точно така, сър — побърза да се съгласи Грей. — Днес такива неща вече не се допускат. Но опитът да бъде ликвидиран се оказа неуспешен и призракът му отново ни заплашва.

— По какъв начин?

— По всичко личи, че тримата бивши агенти на ЦРУ са били убити от Джон Кар.

— Защо мислите така?

— Те го предадоха, а бяха негови колеги и приятели. И сега той си отмъщава.

— Но защо е чакал цели трийсет години?

— Мога само да предполагам, сър, но не бих искал да ви губя времето. При всички случаи на света има само един човек, който е хранел неприязън към тримата агенти, и той е Джон Кар.

— А защо се е опитал да убие и вас?

— Аз командвах отряда му. И фактически бях този, който повдигна вътрешните обвинения срещу него.

— Тоест заповядахте да бъде ликвидиран?

— Вече споменах, че тази заповед беше издадена от моите началници след съответното съгласуване от най-високо място.

Грей изрече тази лъжа съвсем спокойно, сякаш самият той вече си беше повярвал.

— А тези началници още ли са живи? — леко сви вежди президентът.

— За съжаление не. Всички са мъртви. Включително и вашият предшественик, както знаете.

— А каква е връзката на Кар със Соломон и въпросната Леся?

— Ето и причината за решението да ликвидираме Кар — ние бяхме убедени, че Соломон и Леся са го вербували да работи за руснаците.

— Но според доклада Соломон се е самоубил.

— Така е, но Леся остана жива. Доколкото си спомням, тя доста се сближи с Кар. Напълно възможно е двамата да работят заедно.

— Но по каква причина Леся би помагала на Кар за ликвидирането на останалите от „Три шестици“?

Грей скрито въздъхна. Този президент не беше толкова глупав, колкото някои други, на които беше служил.

— Ще го кажа по друг начин, сър. Официално Рейфилд Соломон се е самоубил. Такова е становището на правителството. Но е напълно възможно някой да му е помогнал.

— Кой е този някой? Ние ли?

— Той беше предател, сър. Много американци изгубиха живота си заради него. При всички случаи щеше да бъде екзекутиран. Името му фигурира на Стената на срама в Лангли, редом с това на Олдридж Еймс и други шпиони. Щетите, които е нанесъл на страната ни, са неизброими. Едва ли има по-вреден предател от него.

Изрече тези думи с цената на доста усилия, защото бяха тежки дори за неговата закоравяла съвест. Но макар и негов близък приятел, Соломон все пак беше мъртъв. А Грей искаше да остане жив.

— Значи сме ликвидирали и него, така ли?

— Тогава времената бяха други, както сам споменахте. В личен план аз приветствам по-откритото лице на ЦРУ и на правителството, което имаме днес. Но в онези години се борехме за спасяването на света.

— Добре, допускаме, че Кар и Леся са живи. Кой друг е в списъка им за ликвидиране?

— Само един човек, сър. Роджър Симпсън.

— О, да, в онези години Роджър е работил в разузнаването. Означава ли това, че има пръст в тази работа?

— Индиректно, сър. Ние взехме всички мерки за безопасността му.

— Дано да е така. Нашето мнозинство в Сената е съвсем крехко, всеки глас има значение.

Грей остана с безизразно лице, но светкавично отчете по-голямата загриженост на президента за мнозинството в Сената, отколкото за живота на сенатора.

— Разбира се — кимна той. — Отлично ви разбирам.

— Човешкият живот е по-важен, естествено — побърза да добави президентът.

— Никога не съм се съмнявал в това — отвърна Грей и изведнъж се запита дали изявлението на главнокомандващия не се прави заради записващото устройство, скрито някъде в този кабинет.

— Искам да разбера какво предлагате — каза президентът. — Името на Джон Кар влезе в новините и той положително вече е предупреден. На ваше място не бих постъпил по този начин, Картър. Бих действал на тъмно, докато го открия.

Президентът нямаше представа, че Грей знае не само точния адрес на Кар, но и новото му име — Оливър Стоун. Разбира се, Стоун вече бе научил за разкопания гроб и за разбудената тайна. И най-вероятно бе минал в нелегалност. Беше изключително съобразителен, със сигурност беше решил ребуса и вече знаеше, че Грей е жив и операцията с ковчега е негова идея. Знаеше и друго: всичко би могло да се извърши без медийна шумотевица. Просто идват на гробището и го арестуват. Или направо го ликвидират. Но Грей не можеше да си го позволи, тъй като Стоун разполагаше с компрометиращи материали срещу него. Сега обаче дойде време за сделка: животът на Кар срещу уликите, ето какво възнамеряваше да му предложи. Междувременно щеше да го остави да бяга, но хората му нямаше да го изпускат от очи. Само по този начин можеше да се надява на преговори.

— На пръв поглед това наистина е най-добрата стратегия — рече на глас той. — Но не бива да забравяме, че цялата тази бъркотия около Соломон, Леся и останалите ще събуди призрака на Студената война. В момента отношенията ни с Русия са деликатни и в никакъв случай не трябва да се връщаме към старата политика и конспирациите. Ако бъдем откровени, сър, ще си признаем, че и двете страни играеха мръсно. Но днес това би било крайно неуместно, тъй като ще възбуди духовете — както тук, така и в Русия. Вече направихме някои предварителни сондажи и мога да ви уверя, че руснаците много добре разбират ситуацията. Нещо повече, дори предложиха помощта си за отстраняването на този проблем.

— Ясно — кимна президентът. — Можете да разчитате на пълната ми подкрепа, Грей. Радвам се, че отново възседнахте коня. Всъщност така и не разбрах защо изобщо си подадохте оставката.

— Май и аз — въздъхна Грей, а мислено добави: И през ум нямаше да ми мине, ако не беше Джон Кар.

Няколко минути по-късно вече беше в хеликоптера, който се носеше над равнините на Мериланд и скоро щеше да го върне в бункера. Там някъде долу бягаше Кар, следван по петите от хората му. А синът на Леся вероятно планираше следващото си убийство: на същия този Джон Кар. Именно такава беше целта на Картър Грей — разчуеше ли се за празния гроб, Кар щеше да стане мишена.

Сега предстоеше последната част от операцията: да се добере пръв до Кар и да му предложи сделка — животът му срещу доказателствата. След което щеше да го остави на сина на Леся, за когото по-късно също щяха да се погрижат. Това беше единственият начин да се сложи край на цялата история, веднъж и завинаги. Що се отнасяше до Роджър Симпсън, Грей не се интересуваше дали ще оцелее.

Планът несъмнено беше сложен и труден за изпълнение, но нищо в света на Картър Грей не беше просто и лесно.