Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (71)

71

Багър вдигна на второто позвъняване.

— Дано вече си проумял, че имам право — любезно започна Пади.

— Знаеш ли колко пъти те убивах наум след разговора ни? — дрезгаво изръмжа Багър.

— Приятно ми е, че съм станал толкова популярен. Но искам да чуя отговора ти.

— Как мислиш да го направиш? — директно попита Багър.

— Преди да чуя отговора ти, няма да направя абсолютно нищо! — отсече Пади.

— Защо не отскочиш до хотела ми, за да го чуеш лично?

— Преди или след като ми пуснеш куршум в главата? — усмихна се Пади. — Няма да стане, Джери. Освен това избягвам да посещавам подозрителни места, контролирани от твоите горили, най-вече около казиното ти.

— Тъй ли? Мога да те уверя, че в казиното аз печеля за един ден толкова, колкото ти за цял живот не си спечелил!

— Парите не са всичко, Джери. Те не могат да ти купят класа. Все ми е тая, дори да си отседнал в Белия дом, макар да се съмнявам, че там ще пуснат такива като теб.

— Парите са всичко, приятел — изръмжа Багър. — Особено когато човек иска гледката към Белия дом, на която се наслаждавам в момента. Струва обаче хилядарка на вечер.

Пади се усмихна и хвърли поглед към Анабел, която знаменателно вдигна палец.

— Ще ми дадеш ли думата си, или да затварям? — попита той. — Имай предвид, че това е последното ми обаждане.

Багър изруга под носа си, после се овладя и отчетливо рече:

— Ако ми предадеш Анабел, обещавам, че никога повече няма да те преследвам.

— И твоите хора никога няма да ме докоснат с пръст?

— Да.

— Искам да го кажеш, Джери.

— Защо?

— Защото ще бъда в безопасност само когато чуя тези думи от собствената ти уста.

— Добре, обещавам, че нито аз, нито моите хора ще те докоснат с пръст. Давам ти думата си.

Последните думи излязоха от устата на Багър с огромни усилия, а юмрукът му неволно се стовари върху масата.

— Благодаря ти.

— Още не си ми обяснил как ще ми я предадеш.

— Тя ще ти дойде на крака, Джери. Аз ще имам грижата.

Пади прекъсна линията и се обърна към Анабел. Лицето му бавно разцъфна в усмивка.

— Хилядарка на вечер за гледка към Белия дом — подхвърли той. — В този град едва ли има много такива хотели.

— Прав си — съгласи се Анабел.