Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (76)

76

Телефонът в апартамента на Джери Багър прегря. След разговора си с Пади Конрой той мисли дълго и в крайна сметка успя да стигне до твърдо решение. При обикновена конфронтация Багър реагираше като всеки друг — размяна на удари, докато единият от противниците падне. Но в случая се довери на инстинкта си, който му нашепваше друго. Разбира се, за това имаше много причини, главната от които беше споменът за Анабел в действие. Той прекрасно знаеше колко убедителна може да е тя. И нещо го предупреждаваше, че става въпрос за серия от финтове, имащи за цел маскирането на сразяващо ляво кроше. Естествено, Джери Багър нямаше никакво намерение да бъде нокаутиран.

Но въпреки всичко не успя да откаже сделката. Изкушението да пипне Анабел — в случай че Пади действително играеше честно — беше твърде голямо. Той просто не можеше да пропусне шанса, който му се предлагаше. Разбира се, наличието на помощен план беше задължително, защото първоначалните планове почти никога не се осъществяваха напълно. А понякога нещата се объркваха дотолкова, че човек не знаеше дали ще се събуди на следващия ден. В това отношение Анабел му беше дала добър урок. Непредвидимостта наистина бе могъщо оръжие.

Първият телефонен разговор беше с финансиста му, който получи заповед да прехвърли цял тон пари в брой на една офшорна компания, достъп до която имаше единствено Багър. После изпрати частния си самолет до Атлантик Сити, откъдето му трябваха някои лични вещи, между които и задграничният паспорт. След изпълнението на тази задача екипажът получи заповед да чака на едно частно летище в Мериланд.

Следващият разговор беше с един негов партньор и приятел, който притежаваше уникалния талант да взривява всичко. Изслушал искането на Багър, той обеща да изпълни поръчката за два часа и да я достави на място. В отговор Багър прибави пет хиляди долара над цената, която никога не подлежеше на дискусия.

— Май ти пари под краката — отбеляза приятелят му.

Вярно беше. Багър действително се нуждаеше от едно хубаво бум-бум. Тези машинки почти винаги убиваха хора, много хора. Но в случая по ирония на съдбата те щяха да спасят живота на един-единствен човек.

Неговият живот.

 

 

— Е, да тръгваме към пикапа — каза Анабел на Алекс и баща си.

— Боя се, че няма да стане така, Ани — поклати глава Пади.

— Какво?! — рязко се завъртя тя и стрелна с очи Алекс, който изглеждаше не по-малко изненадан от нея.

— В този пикап ще бъда аз, а не ти — кротко рече старецът.

— Това не влиза в плана. Нали Джери иска мен?

— Ще му кажа, че си ме надхитрила. Той ще ми повярва, защото прекрасно знае колко си умна.

— Няма да ти позволя, Пади. Изобщо не си въобразявай, че ще те пусна при него.

— Животът е пред теб, Ани. А аз нямам какво да губя, дори и нещата да се объркат.

— Защо чак сега ми казваш?

— Защото знаех, че няма да се съгласиш. А сега вече е късно за отстъпление.

— Алекс, моля те, поговори с него!

— В предложението му има логика, Анабел — въздъхна агентът.

— Ще ме пъхнете в пикапа, а аз ще се опитам да спечеля малко време, обяснявайки на Джери как си ме изиграла. След което ще го уверя, че ако ми даде още един шанс, непременно ще те пипна.

— Той ще те убие в мига, в който те зърне — поклати глава Анабел.

— Познавам го много по-отдавна от теб и знам как да го манипулирам — държеше на своето Пади. — Просто трябва да ми се довериш.

— Няма да ти позволя нищо, което…

— Трябва да го направя, Ани — прекъсна я с твърд глас Пади. — По много причини.

Тя отправи безпомощен поглед към Алекс.

— А ако нещо се обърка?

— Значи се е объркало, и толкоз — отсече баща й. — Хайде да започваме шоуто, защото няма да стана по-млад. — Обърна се към Алекс и заби пръст в гърдите му. — От теб искам само едно: никаква кавалерия, преди мръсникът да признае, че е убил Тами!

 

 

Адресът беше продиктуван в единайсет вечерта, а в полунощ хората на Багър откриха белия пикап точно там, където трябваше да бъде — на второто ниво на изоставения паркинг. Вътре действително имаше човешка фигура, плътно увита в килим.

— Мамка му! — изруга Майк Мансън, когато освети лицето с фенерчето си. — Това е някакъв шибан дядка!

Развиха килима и пред очите им се появи кльощавата фигура на Пади Конрой. Беше толкова изтощен, че се наложи да му помогнат да се изправи.

— Какво правиш тук, да те вземат мътните? — изръмжа Мансън и опря пистолета си в носа му. — Кой си ти?

— Стана тя каквото стана — изпъшка Пади. — Проклетата ми дъщеря пак успя да ме насади!

— Значи ти си Пади Конрой, а? — злобно се усмихна Майк.

— Не, тъпако. Аз съм кралят на Ирландия!

Мансън го блъсна с такава сила, че тялото му отхвръкна на няколко крачки и се удари в пикапа. Горилата измъкна телефона си и съобщи новината на шефа си.

Багър остана доволен, че старият враг най-после му е паднал в ръцете, но не хареса промяната в ситуацията. Анабел отново беше успяла да се измъкне.

— Доведи го! — заповяда той.

Мансън изключи телефона.

— Сега ще се повозим малко — сухо съобщи той. — Но преди това…

Двама от хората му майсторски претърсиха дрехите на Пади за скрити устройства за запис или наблюдение.

След минута белият пикап с грохот напусна гаража, зави наляво и пое по тясната асфалтирана алея. След остър завой надясно закова до три лъскави черни автомобила, паркирани един зад друг.

Пади беше набутан в средния. Напускайки алеята, те се разделиха — един надясно, втори наляво, а този с пленника продължи направо.

Планът на Багър стана ясен в момента, в който излязоха на главния път. По него се движеха множество подобни черни автомобили. Те превозваха участниците в конференцията на Световната банка от едно на друго събитие. Колите на Багър бързо се смесиха с тези на финансовите светила.

В десет и половина същата вечер Багър напусна хотела, заобиколен от личната си охрана. Автомобилът му потегли към един изоставен склад в индустриалната зона на Вирджиния, открит и одобрен от него още по светло. Не след дълго в огромното хале се появи черният автомобил с Пади Конрой и Майк Мансън.

В момента, в който старецът слезе, Багър направи крачка напред и стовари юмрук в зъбите му. Пади залитна, успя да се задържи на крака и се втурна напред, но хората на Багър го задържаха.

— Това беше за десетте бона, които ми открадна! — изръмжа Багър. — Отдавна чакам да ми паднеш в лапите!

— Най-сладките десет бона в живота ми! — жлъчно отвърна Пади и изплю кръвта в устата си.

— След малко ще видим какво още имаш да кажеш по въпроса. Нямаш представа колко ти се радвам. Анабел я няма, значи нашият договор с теб може да се смята за нищожен, както казват шибаните адвокати!

Огледа изпитото лице на Пади и парцаливите му дрехи.

— Май не си в цветущо състояние, а? Болен ли си? Беден? Или и двете заедно?

— Какво те засяга?

Багър седна на някакъв празен сандък, без да отделя поглед от лицето на Пади.

— Значи Анабел те надхитри, а? — каза той. — Как по-точно го направи?

— Вече споменах, че се оказа отлична ученичка.

— Сигурен ли си?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами например, че баща и дъщеря са се наговорили да ме прецакат. Какво смяташ за подобна теория?

— Тя не може да ме понася.

— Ти го твърдиш.

— Защото знам, че е така. А ти защо се нави на сделката, след като мислиш така?

— Знаеш защо. За съжаление ти си тук, но Анабел я няма. Къде е тя, Пади?

— Нямам представа, Джери.

— Този отговор не ме устройва — бавно се надигна Багър. — И ние с теб ще си поговорим.

— Не съм в настроение за разговори.

Багър извади назъбен нож от вътрешния джоб на сакото си и спокойно нахлузи тънка гумена ръкавица.

— Няма проблеми — каза той. — Нали знаеш, че мога да бъда страшно убедителен.

Едва забележимо кимане накара хората му да се раздвижат. Минута по-късно панталоните и бельото на Пади се смъкнаха до глезените му, а Багър направи крачка напред с поглед в слабините му.

— Тая техника я приложих в Португалия на един малък мръсник на име Тони Уолас, след като си побъбрих с хората, които беше наел да му пазят къщата с моите пари. И трябва да ти призная, че копелето пропя, всичко си каза! Млъкна чак когато му смачкахме главата от бой. Всъщност той ме насочи към Анабел. А сега и ти ще направиш същото, старче. Ти знаеш къде е тя и ще ми кажеш. Обещавам, че след това ще те убия бързо и безболезнено. А какво ще стане, ако не ми кажеш ли? Ще ти бъде адски гадно, вярвай ми!

Пади направи опит да се изтръгне от ръцете на горилите, но те бяха много по-силни от него.

— Недей, за бога! — изкрещя извън себе си той, видял как ножът бавно се приближава до мястото, което всеки мъж пази от остри предмети. — Просто ме застреляй в главата!

— Кажи ми къде е Анабел и ще те послушам. Бързата смърт е единствената сделка, която можем да сключим. Ако наистина мразиш дъщеря си, не би трябвало да се затрудниш, нали?

— Ако знаех къде е, щях ли да съм тук, говедо тъпо?

Багър го зашлеви през лицето.

— Трябва да проявяваш повече уважение към мен! — изръмжа той.

— Ето ти го уважението! — викна Пади и се изхрачи в лицето му. — За моята Тами!

— Аха, съпругата, която заряза, за да избягаш от мен!

— Когато си я убил, аз бях в затвора, мръснико! Ако бях на свобода, трябваше да ме прегазиш, за да стигнеш до нея! Тя беше единственият човек, когото съм обичал през живота си! Заклевам се в Господа, който ни гледа отгоре, че бях решил да ти пусна един куршум в мозъка, точно както ти си направил с нея!

— Кога по-точно? — подсмихна се Багър. — Преди или след като очистя дъщеря ти?

— Бях готов на всичко, за да те докопам! — изкрещя извън себе си Пади.

— Но Анабел обърка плановете ти, а? Така ли беше, старче?

— Не мога да я виня.

— Защо да не те осветля в последните мигове от живота ти, след като си кроял планове да ми видиш сметката заради убийството на жена ти?

— Ще те докопам, Джери! — простена Пади. — Ще намеря начин да те очистя, обещавам!

— Ще приема това като положителен отговор. Разбихме вратата на къщата й и тя веднага ме позна. И знаеш ли какво ми каза? „Защо го правиш, Джери? Защо искаш да ме убиеш? Нищо лошо не съм ти сторила.“ А аз й отговорих: „Ще те убия заради страхливия ти мъж, който ме обра и остави теб да плащаш сметката. Толкова му е била обичта, проклета глупачко!“ И й пуснах един куршум право в мозъка. Искаш ли още подробности, или да започвам да те кълцам?

— Не, беше достатъчно — обади се женски глас зад тях.

Всички се обърнаха към Анабел и Алекс, които се измъкнаха иззад камарите празни сандъци. Пистолетът на Алекс беше насочен в гърдите на Багър. Оръжията на осемте горили светкавично се завъртяха към него и Анабел.

— Как се озовахте тук, по дяволите? — викна Багър.

— Дошла съм с ФБР — хладно го информира Анабел.

— Никой не може да проследи хората ми! — поклати глава той.

— Не проследихме тях, а теб. Мястото е обкръжено, Джери. Не можеш да се измъкнеш.

— Вече работиш за ФБР, а? — спокойно я изгледа Багър. — Виж какво, скъпа. Веднъж вече ме изпържи, но проклет да бъда, ако ти го позволя втори път! — Гласът му прозвуча твърдо, но очите му издаваха огромно напрежение.

— Тя ти каза истината! — викна Алекс. — Сваляйте оръжията, преди да е станало късно!

— Убийте ги! — заповяда Багър.

В същия миг всички врати се отвориха и в халето нахлуха двайсетина мъже с бронежилетки и автомати.

— ФБР! Хвърлете оръжието!

Багър изпусна ножа, а хората му побързаха да свалят пистолетите си при очевидното превъзходство на федералните.

Очите на Багър бавно се местеха от Пади към Анабел и обратно.

— Двама върли измамници работят с федералните? — озадачи се той.

— Човек прави това, което налагат обстоятелствата — отвърна Пади и побърза да си вдигне панталоните.

Багър възвърна самообладанието си.

— Тая кучка ми открадна четирийсет милиона долара! — извика той на агента срещу себе си. — Случайно да ви го е споменала, докато крояхте гадните си планове?

— Това не е моя грижа.

— Така ли? В какво тогава ме обвинявате, ако смея да попитам?

— В убийството на Тами Конрой, трима души в Португалия и Тони Уолас, който вчера е починал вследствие на побоя от вашите хора.

— Имам поне една дузина свидетели, които ще се закълнат, че не съм присъствал на местата, където са били убити тези хора — презрително отвърна Багър.

Анабел вдигна камерата, която държеше в ръката си.

— Тук е записано признанието ти, Джери. Трябва да ти благодаря за неговата конкретност и изключителна яснота — каза тя и подаде камерата на командира на операцията.

— Значи така, а? — кресна Багър и мушна ръка в джоба си.

— Стой! — извика агентът. — Извади си ръката оттам, бавно!

Багър се подчини. Пръстите му стискаха някакъв малък предмет.

— Това е детонатор, приятели. Ако палецът ми се отдели от копчето, автомобилът зад гърба ми ще се взриви. В него има един доста голям калъп С4, който ще вдигне на сто метра във въздуха проклетия склад и всички, които се намират в него. — Обърна се към командира и добави: Можеш да провериш, ако не ми вярваш.

Агентът кимна на един от командосите, който предпазливо отиде да провери колата. Погледът, който отправи към командира си, беше красноречив.

— А сега чуйте какво ще направим — продължи Багър и махна със свободната си ръка към Пади и Анабел. — Тези двамата идват с мен.

— Няма да ти позволим да напуснеш сградата! — решително отвърна командирът.

— В такъв случай всички заедно ще се преселим в царството небесно.

— Не ти вярвам — поклати глава агентът.

— А защо? Най-доброто, което ме чака, е една смъртоносна инжекция, нали така? Ако продължаваш да не ми вярваш, значи изобщо не си чувал за Джери Багър. — Взря се в двамата снайперисти, които бяха фиксирали червените точки на мерниците си върху челото му. — А ако вие, тъпи копелета, въпреки всичко ме гръмнете, този палец няма как да не се вдигне от бутона.

Командирът на отряда стрелна неспокоен поглед към Алекс и после към Анабел.

— Добре, Джери, печелиш — светкавично взе решение тя. — Да вървим.

— Идвам и аз — направи крачка напред Алекс.

— Не! — отсече тя. — Ти оставаш тук, Алекс!

— Алекс значи — злобно се ухили Багър. — Май най-накрая си намерила приятел, а? Добре, няма да те разделям от него. — Погледна към Алекс. — Поздравявам те, смотаняк. Идваш и ти.

Багър отново насочи вниманието си към командира на отряда.

— Аз съм справедлив човек и ще ти оставя част от моите хора начело с Майк.

— Мистър Багър! — ахна Майк Мансън.

— Млъквай! — сряза го Багър и кимна на Анабел. — Хайде, всички в колата!

Неколцина от хората му вдигнаха оръжията си и се насочиха към черния автомобил.

Алекс, Анабел и Пади заеха средната седалка. Багър и един охранител седнаха отпред, а три горили се настаниха най-отзад.

Страничното стъкло се плъзна надолу.

— Забележа ли кола или хеликоптер подире ни, почвам да застрелвам заложници — предупреди той.

— Накъде, мистър Багър? — попита мъжът зад кормилото.

— Към едно частно летище в западен Мериланд, където ме чака самолетът. За всеки случай съм помислил и за спешно оттегляне. Сега ще им звънна да са готови за излитане. — Обърна се към Анабел и хладно добави: — Съжалявам, но ти няма да летиш с нас.