Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (33)

33

Милтън се върна в „Помпей“ и информира Рубън за това, което беше научил.

— Браво, приятелю! — възкликна гигантът, очевидно впечатлен. — Май наистина си научил нещичко от Сюзан!

Малко по-късно, раздавайки няколко двайсетачки на когото трябва, двамата се насочиха към масата за зарове, обслужвана от Долорес Раднър. Милтън заложи дребна сума на играча, който хвърляше, после внимателно огледа крупието. Беше слаба жена, със сбръчкано от грижи лице. Час по-късно тя си взе почивка и Милтън я последва към малка масичка в съседство с бара, където я чакаше чаша кафе. Между пръстите й се поклащаше незапалена цигара.

— Мисис Раднър?

Жената стреснато се обърна.

— Откъде знаете името ми? Проблем ли имате?

— Не знам как да започна — смутено промълви Милтън. — Преди няколко месеца бях тук и получих един наистина прекрасен масаж от дъщеря ви.

Устните на жената видимо започнаха да треперят.

— Моята Синди беше страшно добра — прошепна тя. — Завърши специални курсове, получи диплома и почна да работи като луда.

— Знам, госпожо. Тя наистина беше великолепна. Обещах да я потърся отново при следващото си посещение в града. Току-що идвам от хотела, където ми казаха какво се е случило с нея. Бяха любезни да ме насочат към вас.

— А за какво съм ви притрябвала? — изгледа го жената. В погледа й имаше повече тъга, отколкото подозрение.

— Бях й обещал да направя няколко залога от нейно име.

Долорес го погледна по-внимателно, в очите й проблесна нов интерес.

— Хей, вие не бяхте ли играчът, който разби седма маса? Отскочих дотам през една от почивките си, защото всички говореха за вас.

— Същият — кимна Милтън и извади портфейла си. — Искам да ви предам дела на Синди.

— Не е нужно да го правите, сър.

— Обещанията трябва да се спазват — отвърна Милтън и й подаде двайсет банкноти по сто долара.

— О, господи! — ахна Долорес и направи опит да отблъсне ръката му, но той настоя и тя в крайна сметка пъхна пачката в джоба си.

— Това е единственото хубаво нещо, което ми се случва от дълго време насам — прошепна жената и от очите й рукнаха сълзи.

Милтън й подаде салфетка от металната кутия на масичката. Тя избърса сълзите и издуха носа си.

— Благодаря ви.

— С какво друго мога да ви помогна, мисис Раднър?

— Наричайте ме Долорес. Вече ми помогнахте, при това по един прекрасен начин.

— Колежката й Хелън каза, че е починала при инцидент. Автомобилна катастрофа ли беше?

Лицето на Долорес се вкамени.

— Обявиха го за инцидентна свръхдоза. Пълни глупости, разбира се. Синди никога не се е докосвала до наркотици. Смея да го твърдя, защото самата аз съм вземала навремето. Наркоманите винаги разпознават себеподобните си, но тя не беше такава.

— Защо тогава са й поставили тази диагноза?

— Защото са открили дрога в кръвта й. Плюс няколко дози край леглото й. Но аз познавам моята Синди. Тя видя с очите си какво направи от мен дрогата. В крайна сметка успях да се пречистя, намерих си хубава работа и нещата уж потръгнаха. Докато не се случи това ужасно нещо и милото ми дете вече го няма. — Очите й отново се напълниха със сълзи.

— Приемете още веднъж моите съболезнования — тихо промълви Милтън, след което я остави на масата и се върна при Рубън.

— Нещата са ясни — лаконично отсече той. — Синди е правила масаж на Тони Уолас, или Роби Томас, както се е представил. После Уолас е пребит почти до смърт от Джери Багър, а Синди е умряла от инцидентна свръхдоза, въпреки че никога не е вземала наркотици.

— Случайността е изключена — кимна Рубън.

— По всяка вероятност е била ликвидирана по нареждане на Багър. Бих могъл да се поровя в уебсайта на „Помпей“ и да потърся някоя допълнителна вратичка.

Напуснаха казиното, без да забележат един мъж в тъмен костюм, който беше наблюдавал разговора между Милтън и Долорес. Той ги изчака да излязат на улицата и включи микрофончето на ревера си.

— По всяка вероятност сме изправени пред сериозен проблем. Веднага се свържете с мистър Багър.