Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Клуб „Кемъл“ (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stone Cold, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Разпознаване и корекция
Cecinka (2014)

Издание:

Дейвид Балдачи. Хладнокръвният Стоун

Американска. Първо издание

Издателство „Обсидиан“, София, 2007

Редактор: Димитрина Кондева

ISBN: 978-954-769-163-6

История

  1. — Добавяне

64

Стоун си тръгна, а Макс Химърлинг изпусна въздишка на облекчение, която изведнъж се спря в гърлото му. Охраната! Те несъмнено знаят, че някой е идвал и ще… Скочи и хукна да си събира багажа. Отдавна беше предвидил момента, в който ще му се наложи да изчезне. Десет минути по-късно се насочи към вратата. В ръката си стискаше току-що принтиран самолетен билет, а в джоба му имаше фалшив паспорт. Спря го резкият звън на телефона. Дали да отговори? Някакво предчувствие го накара да вдигне слушалката. Гласът отсреща му беше безкрайно познат.

— Здрасти, Макс. Какво му каза?

— Не знам за какво говориш.

— Макс, ти притежаваш гениален ум, но не те бива в лъжите. Разбира се, нямаш вина. Той сигурно те е заплашил, а ние и двамата знаем колко е опасен. И тъй, какво му каза?

За втори път тази вечер Химърлинг си призна всичко.

— Благодаря ти, Макс — каза гласът. — Постъпил си правилно.

Линията прекъсна, а вратата се отвори и Химърлинг изпусна слушалката.

— Моля те! — простена той. — Моля те!

Оръжието беше със заглушител и куршумът се заби безшумно в челото му. Трупът беше вкаран в черен чувал и след броени минути беше откаран от чакащия пред вратата пикап. Официалната версия щеше да гласи, че Химърлинг е получил внезапно назначение в чужбина. А когато поредният американски хеликоптер бъдеше свален някъде по света, щяха да обявят, че на борда му е бил и гениалният анализатор на ЦРУ Макс Химърлинг, за съжаление обгорял до неузнаваемост. Това щеше да сложи точка на почти четирийсетгодишната му вярна служба в полза на родината.

Поне нямаше да се тревожи, че ще надживее спестяванията си.

 

 

Картър Грей мрачно блъсна юмрук в разтворената си длан. Загубата на Химърлинг беше тежка, но неизбежна. Трябваше да предвиди, че може да се стигне дотук, но на практика се оказа доста изненадан.

Обърна се и погледна компютърния екран. Върху него бяха изписани всички раждания, регистрирани в канадските болници през съответната година. Броят им изглеждаше внушителен дори в електронен формат. Налагаше се да отдели зърното от плявата. За щастие познаваше много добре Рейфилд Соломон, тъй като през цялото време бяха приятели и съперници. Спокойно можеше да се каже, че Рейфилд Соломон беше единственият човек от тяхното поколение, който можеше да съперничи на Картър Грей. А самият Грей честно признаваше пред себе си, че в оперативната работа Соломон е дори по-добър от него. Този факт изключително затрудняваше откриването на следите му, но той все пак го познаваше като никой друг.

Насочи вниманието си към бащините имена в актовете за раждане. Естествено, Леся не би се регистрирала под истинското си име, а името на новороденото също не вършеше работа, тъй като отдавна бе променено. Следователно всичко се свеждаше до името на бащата. Рейфилд Соломон се гордееше с еврейския си произход и старателно изучаваше своята религия, въпреки че служебните задължения му пречеха да я практикува по традиционния начин. Двамата с Грей бяха водили дълги теологически разговори. Съпругата на Грей беше ревностна католичка, докато той самият не беше особено вярващ. Нещата се промениха след 11 септември, когато тя и дъщеря му загинаха. „Трябва да вярваш и в нещо друго освен в работата си, Картър — често му казваше Соломон. — Защото, когато дойде последният ти ден, работата няма да има никакво значение. Ако имаш само нея, значи нямаш нищо. А вечността е непоносима в самота.“

Мъдри слова, призна с въздишка Грей. В онези години обаче той почти не им беше обърнал внимание.

Пръстите му затичаха по клавиатурата, опитвайки различни комбинации. Списъкът с имена бързо се съкращаваше. Сканирането продължи още известно време, след което на екрана най-после се появи името на гордия баща.

Давид М. Иедидия II.

Ето че и ти си допуснал издънка, Рей, тържествуващо се усмихна Грей. В края на краищата и ти си смесил личното с професионалното! В годините след гибелта на семейството му Грей се превърна в ревностен читател на Библията и по тази причина обърна внимание именно на това име.

Соломон бил вторият син на Давид, но първото му законно дете от Вирсавия. А Натан — бъдещият учител на цар Соломон, го наричал Иедидия. На иврит Соломон означаваше „мир“, откъдето идваше и инициалът М. Рейфилд Соломон се беше записал в регистъра под името Давид М. Иедидия II. Картър Грей провери още веднъж името на майката и детето, след което вдигна слушалката, предаде информацията и нареди:

— Започнете издирване на сина!

Прекъсна линията и бавно се облегна в креслото.

— Къде ли си сега, сине Соломонов? — замислено промълви той.