Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Клуб „Кемъл“ (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stone Cold, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Разпознаване и корекция
Cecinka (2014)

Издание:

Дейвид Балдачи. Хладнокръвният Стоун

Американска. Първо издание

Издателство „Обсидиан“, София, 2007

Редактор: Димитрина Кондева

ISBN: 978-954-769-163-6

История

  1. — Добавяне

16

Оливър Стоун гледаше в стената. Двама трийсетгодишни едри мъже по ризи, с пистолети и значки на черните си колани кръжаха около него като лешояди над прегазен на пътя заек. Доброволната поява във вашингтонското бюро на ФБР не му беше донесла никакви предимства, въпреки че го придружаваше агентът на Сикрет Сървис Алекс Форд, който разказа с подробности за заслугите му при разкриването на голяма шпионска мрежа. Но разследващите убийството на Грей изобщо не обърнаха внимание на тези факти.

— Аз разследвам убийство, а хората над мен са ме стиснали за гушата и искат бързи резултати! — троснато отвърна единият и тежко се тръшна на стола срещу Стоун. — Хайде да опитаме още веднъж с имената. Как беше вашето?

— Оливър Стоун. Казвам го вече за четвърти път.

— Покажете ми някакъв документ.

— Пак за четвърти път ви казвам, че нямам.

— Как е възможно човек да живее без документи в двайсет и първи век? — изгледа го с недоверие вторият следовател.

— Аз знам кой съм — развеселено отвърна Стоун. — Изобщо не ми пука дали другите знаят, или не.

— Значи бихте целия този път, за да ни съобщите една безсмислица, така ли? Че сте един прочут кинорежисьор, облечен като скитник?

— Не, дойдох да ви съобщя, че снощи бях на гости на Картър Грей по негова покана. Появих се в дома му в девет вечерта и си тръгнах четирийсет и пет минути по-късно. Той ми изпрати личния си шофьор, който със сигурност ще потвърди, че когато си тръгнах, къщата беше цяла и обитателят й беше жив.

— Всъщност вие разпитахте ли шофьора? — поинтересува се Алекс Форд.

Агентите се спогледаха, после единият от тях отново се обърна към Стоун.

— За какво си говорихте с Грей?

— По лични въпроси. Те нямат нищо общо с това, което му се е случило.

Разбира се, Стоун имаше всички основания да вярва, че разказът на Грей за смъртта на тримата му бивши колеги е пряко свързан с убийството му.

— Усещам нежелание за сътрудничество! — раздразнено каза същият агент.

— А пък аз — евентуално обвинение във възпрепятстване на правосъдието — добави другият. — Искате ли да останете заключен в килия, докато ние установяваме самоличността ви, мистър Стоун?

— Ако смятате, че имате достатъчно основания да ми предявите обвинение, направете го — спокойно отвърна Стоун. — Но ако не мислите така, ще ви помоля да ме извините, защото имам и друга работа.

— Май сте доста зает човек, мистър Стоун — каза саркастично единият от следователите.

— Само се опитвам да бъда разумен. Между другото, мога да ви предложа една сделка.

— Ние не сключваме сделки.

— Ще дойда с вас на местопрестъплението. И ще споделя всичко, което ми се стори забавно.

— Забавно ли? — рече другият агент. — Какво, по дяволите, означава това?

— Точно това, което чухте.

— Нямаме никакво намерение да ви водим на местопрестъплението! — отсече онзи.

— Защото, ако сте убиецът, вероятно ще се опитате да прикриете нещо — добави другият.

Стоун изпусна шумна въздишка и вдигна глава.

— Свържете ме с директора на ФБР, ако обичате.

— Моля? — изгледа го недоумяващо единият.

— Да, с шефа на Бюрото. Съвсем наскоро получих благодарствено писмо от него. По една случайност разполагам с копие, което е в джоба ми. Преди да тръгна насам, му позвъних и обещах да му се обадя, ако имам някакви неприятности в тази сграда.

Стоун подаде един лист на агента срещу себе си. Другият се надвеси над него и двамата внимателно изчетоха писмото, а после погледнаха Алекс Форд, който само сви рамене.

— Ще ме свържете ли, или ще се разберем да не безпокоим директора, а просто да ме заведете на местопрестъплението? — попита Стоун. — Нямам цял ден за губене.

— Не виждам причина да безпокоим директора — отвърна най-сетне агентът срещу него.

— Радвам се да го чуя — надигна се Стоун.