Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (42)

42

Хари Фин се измъкна от третокласниците почти невредим, но въпросите им бяха толкова многобройни, че на няколко пъти му се прииска наистина да е бил морж, а не тюлен.

Когато най-после свърши, Сузи го прегърна и доволно долепи буза до неговата.

— Дано целият ти ден да е много приятен, тате — пожела му тя.

Каза го като голямо момиче и сърцето му изведнъж се качи в гърлото. Някогашните му колеги от специалния отряд биха се изненадали, ако разберяха, че под кожата му от неръждаема стомана се крие ранимо, подвластно на човешките емоции сърце. Единственият начин да продължи напред беше да блокира тези емоции. Двойственият живот, който водеше, беше възможен само при пълно разделение — това, което вършеше за майка си, никога не трябваше да достига до семейството му. А грижите за семейството му не биваше да стават част от другия му живот. Молеше се на Бога това да не се случи.

Подкара към офиса, където предстоеше обсъждане на предстоящото проникване в Капитолия. То продължи няколко часа. Очертаха стратегията и продължиха подготовката на операцията. Към края на заседанието Фин, чийто ум работеше най-добре при пълно натоварване, имаше повод да се усмихне. Току-що бе открил начин да ликвидира Симпсън.

Хапна някакъв сандвич и се отправи към специалния си склад. Предстоеше му да направи една бомба.

— Страхотно, няма що! — кресна в слушалката Джери Багър. — Браво на вас! Вече се питам дали да не се върна, за да ви сритам задниците!

Последвалата информация го поуспокои. Оказа се, че онова дребно копеле е спечелило куп пари в собственото му казино. При тези случаи влизаше в действие едно желязно правило: за да си получи парите кеш, играчът беше длъжен да попълни специалния формуляр, образец 1099, с чиято помощ Чичо Сам си прибираше данъците върху печалбата.

— Чакай малко! — викна Багър, след като чу данните. — Копелето е англичанин, така ли?

— Така пише тук.

— А говореше ли с британски акцент?

— Не знам.

— Не знаеш значи! А някой случайно да знае?

— Ще проверя веднага, сър — нервно отвърна мъжът отсреща.

— Добре — каза Багър. — А след като провериш и установиш, че самоличността му е тотално фалшива, можеш да провериш и още нещо: дали не се готвя да ти извия врата! — И той тресна слушалката.