Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (79)

79

Намираха се в избата на сграда, която не беше обитавана най-малко десет години. Наоколо вонеше и гъмжеше от плъхове, но засега тя беше единственото място, където се чувстваха в безопасност. Светлината идваше от електрически фенер, възможност за сядане предлагаха само купчини вехтории. Това беше последното убежище на Оливър Стоун. Използваше го, когато нямаше къде другаде да отиде.

Облегнат на влажната стена, той наблюдаваше Леся, седнала на навит на руло килим и потънала в дълбок размисъл. Фин беше останал близо до вратата, напрегнат като струна.

— Ти уби Синсети, Бингам и Коул — каза Стоун. — Опита се да ликвидираш и Картър Грей със запалителен куршум в хола на къщата му, която беше напълнил с газ. Стигнал си дотам, катерейки се по скалите, а си избягал пак по същия път, скачайки направо в морето.

— Не отговаряй! — извика Леся и погледна към Стоун. — Приех да действаме с този човек, за да спасим живота си, което обаче не означава, че трябва да му се доверим!

— Не очаквах отговор, а по-скоро исках да изразя възхищението си — каза Стоун. — Никак не е лесно да елиминираш убийци от такъв калибър.

— А не мислиш ли, че и ти заслужаваш да умреш? — попита Леся. — Ти също си бил убиец!

— Откровено казано, аз отдавна съм мъртъв — тихо отвърна Стоун.

— Те са убили съпругата ти, нали? — рече Фин.

— Да. Поради единствената причина, че пожелах да се оттегля. Всъщност бяха на крачка да ликвидират и мен. Като връх на всичко Симпсън осинови дъщеря ми, която приживе не разбра, че съм й баща.

— Симпсън! — извика Леся и с отвращение се изплю в краката си. — Ей това заслужава Роджър Симпсън, нищо повече!

— Ти каза, че през последните години си работила за нас — отбеляза Стоун. — Но на нас беше казано, че си вербувала Соломон и двамата заедно сте работили за Съветския съюз. Това беше причината той да бъде ликвидиран. Ние изпълнихме заповедта с убеждението, че наказваме предател.

— Значи са ви излъгали — отсече Леся.

— Сега го разбирам — каза Стоун. — Но защо са искали да ви убият, след като сте работили за нас?

— Заради една секретна и изключително опасна мисия. Ние с Рейфилд я изпълнихме успешно, разбира се, с помощта на група руснаци, които ми останаха верни.

— Каква беше тази мисия?

— Дори синът ми не знае за нея.

— Защо?

— Защото съм била шпионка, а шпионите не говорят за работата си.

— Трябва да зная истината, за да мога да ви помогна.

— Как си позволяваш? — повиши тон Леся. — Точно ти, убиецът на съпруга ми?!

— Нямаме начин да се справим с ресурсите, които са на разположение на Картър Грей — търпеливо отвърна Стоун. — Но бихме могли да го надхитрим. По тази причина искам да зная цялата истина.

Леся скептично поклати глава.

Изгубил търпение, Фин се изправи пред нея.

— Вече успях да изплаша до смърт близките си — остро каза той. — И пак не съм убеден, че те са в безопасност. Не мога да тръгна да ги търся, защото със сигурност ще заведа и Грей при тях.

— Предупредих те, че ще има рискове.

— Сякаш съм имал друг избор! — гневно отвърна Фин. — Цял живот си ми внушавала, че това е мой дълг, че единствено аз съм в състояние да го направя!

— Всеки има право на избор — отвърна Леся и посочи Стоун. — Като този човек. Той е избрал да изпълнява заповеди, вместо да мисли върху тях. И така е стигнал до убийството на невинен човек.

— Той е бил войник. Обучаван да изпълнява заповеди.

— Такива бяха и Бингам, Коул и Синсети — възрази майка му. — Защо този трябва да е различен?

— Защото дойде да ни предупреди. Ако не беше той, ние с теб вече щяхме да сме мъртви. Това е разликата. И аз мисля, че е спечелил нашето доверие. Твоето доверие.

— Баща ти беше единственият човек, на когото съм се доверявала през живота си — отсече Леся.

— И на мен — каза Фин.

— Да, и на теб.

— Ако наистина ми вярваш, слушай! Не можеш цял живот да мислиш, че всички са срещу теб.

— Напротив, тази философия ми служи отлично в продължение на много години.

— А какво щеше да стане, ако не се беше доверила на Рейфилд Соломон?

Леся замълча и заби поглед в лицето на сина си. После бавно се обърна към Стоун и попита:

— Познаваш ли историята на Съветския съюз?

— Често съм бил там, ако това изобщо означава нещо.

— А знаеш ли имената на двамата генерални секретари преди Горбачов?

— Да. Юрий Андропов и Константин Черненко.

— Съветските ръководители се отличават с дългогодишното си управление — каза Леся. — Но Андропов изкара едва тринайсет месеца на върха, Черненко — и той горе-долу толкова.

— И двамата бяха възрастни и болни, издигнати като временни заместници на Брежнев след смъртта му — отвърна Стоун. — Едва ли някой е очаквал да се закрепят.

— Точно така — сплете пръсти Леся. — Никой не очакваше да се закрепят и по тази причина никой не се изненада от смъртта им.

— Искаш да кажеш, че са били убити? — повдигна вежди Стоун.

— Не е много трудно да убиеш стар и болен човек дори когато е съветски премиер.

— По чия заповед са били убити?

— По заповед на вашето правителство.

— Невъзможно! — смаяно промълви Стоун. — Според американските закони убийството на чуждестранен лидер е тежко престъпление!

— Не и когато се опитваш да предотвратиш ядрена война, която заплашва да унищожи света! — отвърна с рязък тон Леся. — Андропов и Черненко бяха заклети комунисти, които никога нямаше да направят промени. А страната се разпадаше и във висшите кръгове на управлението й все повече се говореше за драстични мерки, които да възстановят и укрепят абсолютната власт на комунистическата партия. Това не биваше да се случи. Някой трябваше да разчисти пътя на Горбачов. В началото на кариерата си той изглеждаше като останалите партийни лидери, но ние знаехме, че е различен. Много различен. При него промените щяха да бъдат възможни. Той също беше комунист и нямаше да ликвидира Съветския съюз, но ние бяхме убедени, че под негово ръководство опасността от война ще намалее значително. После се появи Елцин. Никой не можеше да предвиди, че именно по негово време съветската империя ще се разпадне.

Но нашата първа и най-важна задача беше да се отървем от старите комунистически лидери. Бяхме длъжни да го направим! По тази причина споделихме своите виждания с американците и те ги приеха. Рейфилд беше един от хората, които отлично разбираха важността на тази задача. Той познаваше механизмите на съветската власт по-добре от всички американци. Но идеята за ликвидирането на партийните лидери не дойде от нас, а от американците. — Очите й се спряха върху лицето на Стоун. — Предполагам, че сега вече ми вярваш, нали?

— Държавни ръководители са били отстранявани и преди — призна той. — Но нима твърдиш, че Горбачов е знаел за заговора?

— Не, разбира се. За него знаеха и малцина от нас.

— Как стигна до вас заповедта?

— Чрез нашата връзка с американците.

— Кой по-точно?

— Нима още не ти е ясно? Роджър Симпсън.

— След което ти и твоите хора убихте Андропов и Черненко?

— Да речем, че им помогнахме да легнат в гроба.

— С помощта на Рейфилд Соломон?

— С огромната му помощ. Руснаците бяха убедени, че той работи за тях.

— А откъде знаеш, че тази операция е била одобрена от американското правителство?

— Току-що ти казах. Получавахме преки заповеди от Роджър Симпсън. Той беше нещо като мениджър на отряда, пряко подчинен на Картър Грей. А по онова време Грей беше директор на ЦРУ.

— Значи вие просто изпълнявахте заповеди, така ли?

— Да.

— И убихте Андропов и Черненко, двама невинни?

Леся издържа пронизващия поглед на Стоун, бавно кимна и каза:

— Точно така.

— Но защо американците са убили баща ми и са направили опит да премахнат и теб, след като задачата е била изпълнена успешно? — намеси се Фин. — Защо са ви обявили за предатели?

— Защото заповедта за убийствата не е била издадена от правителството — отговори Стоун. — Най-вероятно това е сторило ЦРУ или пък Симпсън и Грей са действали на своя глава. А след изпълнението на задачата са направили всичко възможно да дискредитират изпълнителите и да се отърват от тях. Прав ли съм? — обърна се към Леся той.

— Абсолютно — кимна тя. — А сега са готови на всичко, за да скрият истината, която би изострила отношенията между Русия и САЩ до такава степен, че може да се стигне и до война. Е, какво биха направили според теб?

— Ще убият всекиго, който може да ги издаде — отвърна Фин.

— За съжаление ние сме в ролята на Давид, изправен срещу Голиат — добави Леся. — Америка винаги е Голиат.

— Но Давид е победил Голиат — обади се Стоун. — И ние можем, стига да ги спипаме.

— Ние тримата? — скептично го погледна Леся.

— Не сме сами. Аз имам приятели.

Ако все още са живи.