Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Клуб „Кемъл“ (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stone Cold, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Разпознаване и корекция
Cecinka (2014)

Издание:

Дейвид Балдачи. Хладнокръвният Стоун

Американска. Първо издание

Издателство „Обсидиан“, София, 2007

Редактор: Димитрина Кондева

ISBN: 978-954-769-163-6

История

  1. — Добавяне

41

Запознал настоящия директор на ЦРУ със случая Рейфилд Соломон, Картър Грей добави:

— Според мен става въпрос за близки на Соломон. Снимката, която ми изпратиха, трябваше да ми изясни за какво ме убиват.

— Имал ли е семейство Соломон? — попита директорът. — Чувал съм, разбира се, за него, но всичко това е било преди да поема поста.

— Имаше връзка с една рускиня и оттам започна цялата работа. Знаем само първото й име — Леся.

— Какво стана с нея след смъртта на Соломон?

— Изчезна. Още преди смъртта му, явно всичко е било подготвено предварително. Знаели са, че кръгът около тях се стеснява. Него го пипнахме, но тя успя да се измъкне.

— Преди колко време беше това?

— О, преди повече от трийсет години.

— Което означава, че ако тази Леся все още е жива, едва ли е тръгнала да избива хора — отбеляза директорът.

— Съгласен съм — кимна Грей. — Което обаче не изключва някакво участие от нейна страна. Тя беше отличен манипулатор.

— Знаете толкова много за нея, но не и фамилното й име?

— Като рускиня тя трябва да има три имена: собственото, което наричат „имя“, бащиното, или „отечество“ и накрая фамилия… — Грей спря дотук, но от пренебрежителното му изражение личеше, че е готов да добави и едно „тъпак такъв“.

— Всичко това е наследство от Студената война, което вече не е във фокуса ни — отсече директорът на ЦРУ.

— Все пак ви съветвам да преразгледате приоритетите си — хладно го изгледа Грей. — Путин, Чавес и Ху Дзинтао могат да ни сразят, докато залагате всичко на Мохамед. В сравнение с техния разрушителен потенциал Ал Кайда е просто една забавачка!

Директорът се прокашля и каза:

— Все пак се питам защо не сте се опитали да издирите тази Леся?

— Имахме други приоритети. Соломон беше елиминиран, а Леся потъна в нелегалност. Взехме тактическото решение да не пилеем средства за издирването й. Смятахме, че тя вече е извън играта. През следващите три десетилетия изглеждаше така.

— Но сега смятате, че не е. Някакви сътрудници на тази Леся, които да имаме предвид?

— Трябва да установим дали съществуват.

— А какво по-точно знаете за тази жена?

— Тя беше един от най-добрите агенти на съветското контраразузнаване. Никога не съм я виждал на живо, познавам я само от снимка. Висока и красива жена, която трудно се побираше в представата за шпионка, тъй като се набиваше на очи. Но работата й опровергаваше този стереотип. Притежаваше железни нерви, беше по-добра от всички оперативни агенти, които познавам. Тя не работеше директно за КГБ, а на по-високо ниво. Според нас беше пряко подчинена на най-висшето съветско ръководство. За известно време действаше тук, после я прехвърлиха в Англия, Франция, Япония и Китай. Навсякъде е изпълнявала задачи от стратегическо значение. Беше страхотна в областта на вербуването. Успя да привлече Соломон на своя страна, омъжи се за него и го превърна в предател на родината. Тук трябва да добавя, че Америка плати изключително висока цена за неговото предателство.

— Откъде знаете, че са били женени?

— Веднага ще се поправя. Предположихме, че са се оженили, защото се добрахме до някои доказателства.

Всичките косвени, но след като ги подредихме в логичната им последователност, стигнахме до заключението, че са отишли пред олтара.

— След което той се самоубива, така ли?

— Така е отбелязано в архивите. Предполагам, че го е направил от чувство за вина поради своето предателство, а и поради факта, че ние вече затягахме обръча около него.

— Но вие споменахте, че сме го пипнали — сбърчи вежди директорът. — Това означава ли, че сме го ликвидирали, представяйки цялата работа като самоубийство? Или наистина е посегнал на живота си?

— Всъщност това няма никакво значение — сви рамене Грей. — При всички случаи той щеше да бъде екзекутиран. — От тона му пролича, че няма да каже нищо повече по този въпрос, въпреки че разговаряше със самия директор на ЦРУ.

— Прегледах досието му. И открих някои празнини.

— По онова време не разполагахме с надеждни компютри — спокойно отвърна Грей. — А хартиените носители от онази епоха са печално известни със своята непълнота.

Директорът престана да настоява. Преди години беше работил под ръководството на Грей и беше наясно, че не може да го надхитри.

— Добре, Картър — въздъхна той. — Вече предупредихте сенатор Симпсън, нали?

— Разбира се. Той знае всичко и взема съответните мерки.

— Има ли някой друг?

— Джон Кар, който също беше член на някогашния отряд. Но Джон отдавна е мъртъв.

Срещата приключи. Беше ясно, че Грей не казва цялата истина, но той мъдро беше преценил, че така е по-удобно за всички. Държавата имаше прекалено много нови проблеми, за да се занимава със съдбата на някакъв предател отпреди трийсет години.

В личен план Грей дълбоко съжаляваше за загубата на Соломон, но беше безсилен да промени каквото и да било. Сега трябваше да гледа напред, а не към миналото. Това означаваше да открие убиеца преди следващия му удар. А също и Леся, която най-накрая трябваше да отиде където й бе мястото — на два метра под земята.

В резултат от срещата между Грей и директора на ЦРУ цял полк оперативни агенти получиха официалната задача „да разследват случая“. Под тази невинна формулировка се криеше една наистина сериозна работа — всичките тези хора щяха да се раздадат докрай, за да открият убиеца на бившите служители на ЦРУ. Заповедта гласеше да го ликвидират на място в момента, в който го открият. Никой не желаеше съдебен процес. Един труп щеше да бъде напълно достатъчен.