Джеймс Елиът
Краят на играта (7)

7

В подземието на новото управление на ЦРУ в Лангли, щата Вирджиния, в стая без прозорци на 1700 километра южно от мястото, където на върха на клисурата в канадския девствен лес стояха Стафърд и Барне, един човек ясно си даваше сметка, че нещо се е случило с лиърджет Ноември 467 Кайло.

Центърът за борба с наркотиците на ЦРУ имаше няколкостотин служители, сред които тълкуватели на фотографии, политически анализатори, оперативни офицери и техници. Задачата на Центъра беше да събира разузнавателна информация за контрабандата на дрога и прането на парите на международните трафиканти. Чрез сателити и широка мрежа от агенти и информатори на земята се следяха доставките по море, известните и подозрителните въздушни и наземни маршрути, откриваха се лаборатории за производство на наркотици и плантации за отглеждането им. Информацията се предаваше и на други федерални разузнавателни и правораздавателни управления, с които правеха съвместни операции.

Лу Баръс, старши оперативен офицер в Центъра за борба с наркотиците, гледаше как Каръл Фишър — експерт по тълкуване на фотографии в Центъра — проверява координатите на непрекъснато примигващата светлинка от закачения на стената огромен екран с картата на Източна Канада и Североизточните Съединени щати.

Фишър следеше сигнала от малък предавател, скрит в хастара на една от найлоновите черни чанти на борда на лиърджета, правеше го, откакто самолетът излетя от Сейнт Джоунс в Нюфаундленд. Вече беше уверена, че сигналът, е стационарен и че не идва оттам, откъдето трябва.

Баръс ръководеше съвместната акция на ЦРУ и Тайните служби. Неочаквано изкара голям късмет, когато агент под прикритие на службите успя да постави предавател в чантата тази сутрин, при свалянето й от товарен кораб в пристанището на Сейнт Джоунс. Агентът не можа да разбере точно къде ще бъде предадена, само че ще е някъде в южната част на щата Ню Йорк, откъдето после ще се транспортира по земя.

Тайните служби набързо сформираха екип за следене по въздух и земя, оборудваха го с „Чесна“ с последната дума на техниката за подслушване и проследяване на борда и четири коли, които щяха да следват самолета, и го пратиха да причака стоката близо до границата, на летище Уотъртаун в Ню Йорк. Екипът бе в пълна готовност да реагира веднага щом лиърджетът навлезе във въздушното пространство на САЩ. Но по всичко личеше, че или пилотът бе променил намеренията си, или агентът бе сбъркал.

Баръс се взираше в екрана, в примигващата светлинка, показваща положението на предавателя.

— Сигурна ли си, че не се движи?

Фишър пак провери координатите.

— Напълно. Системата е нагласена така, че да показва положението на всеки 100 километра до влизането в Щатите, затова отначало не забелязах. Но при по-фина настройка мога да следя преместването на самолета с всеки половин километър.

Адам Уелш, шефът на Центъра за борба с наркотиците влезе в командната зала веднага след завръщането си от стратегическа среща в Белия дом с новия президентски съветник по въпросите на наркотрафика, директора на ФБР и шефа на прокуратурата. Баръс го информира набързо за ситуацията. Уелш не каза нищо, само се взираше в екрана, после се извърна към Баръс.

— Защо не ми е съобщено, че на борда е поставен предавател?

— И ние го научихме от Тайните служби само преди няколко часа. Не исках да прекъсвам срещата ви.

Уелш само кимна и внимателно загледа как Фишър въвежда команди от клавиатурата на компютъра си. Електронната карта на стената се настрои по-фино и показа увеличения план на област, намираща се на 700 километра северно от град Квебек. Сигналът от вътрешността на чантата се отразяваше в сателит и се връщаше в Центъра за борба с наркотиците. Беше ясно, че не се движи, а е спрял в обширните пусти територии с гори и езера.

Фишър погледна часовника си.

— От четирийсет минути излъчва стабилен сигнал от това място.

Уелш разгледа картата.

— Наоколо няма летище.

— Не, господине. Или самолетът е свален, или са изхвърлили чантата.

— И защо ще я хвърлят насред пустошта?

— Малко вероятно е да е така. Наоколо няма пътища. Мястото е много отдалечено. А и меко казано, е трудно да отвориш вратата на лиърджет по време на полет, да не говорим за затварянето.

Уелш загрижено се взираше в картата.

— Проверете международните честоти за извънредни ситуации. Ако са се разбили, сателитът за издирване ще е уловил сигнала от предавателя за бедствия.

— Вече проверих — каза Фишър. — Няма сигнал за катастрофа от територията на Канада. Което не значи, че не са се разбили. Възможно е предавателят за бедствия да е счупен при удара или просто да се е повредил.

— Тогава имаме достатъчно време да стигнем дотам преди канадските спасителни служби.

— Ако те изобщо отидат дотам.

— Какви ги приказваш?

— Подслушвах въздушните диспечери от кулата в Торонто. За последен път влязоха в контакт с лиърджета, преди от борда да изключат следящото устройство. Точно тогава смениха курса и очевидно слязоха под радарното покритие. Стана ето тук. — И Фишър показа с лазерна светлина гъстия лес на север от примигващата светлинка. — На около петдесет километра северно от сегашното положение на самолета. Дори и канадците да са установили местонахождението му, ще видят зор, докато стигнат дотам. Ако търсят в грешната посока — петдесет километра от мястото на катастрофата — никога няма да ги намерят.

— С каква точност предавателят показва координатите?

— При статично положение? С точност до няколко метра.

По изражението на Уелш ясно личеше, че е разтревожен.

— Искам по-подробен оглед — каза той на Баръс. — Преместете сателита в удобна позиция веднага щом стане възможно.

— Ще отнеме около час.

— Действайте. И веднага щом имате резултати, уведомете ме.

В Центъра за управление на сателитите в Сънивейл, Калифорния, дежурният техник получи пълномощните кодове от Центъра за борба с наркотиците и завъртя стола си към командното табло вляво. Премести множество лостчета, след това се обърна пак към компютъра си и въведе командите, с които се включваше в системата.

На стенния екран над него се задвижиха с различна скорост и траектория няколко светлинки, които описваха орбитите и наземните сенки на осемте разузнавателни сателита на ЦРУ. Техникът въведе още команди и започна електронния диалог с един от спътниците. Изпращаше му серия кодирани цифрови команди, на които той веднага реагираше посредством бордовите компютри, управляващи движението му, и датчиците, отчитащи височината.

В студения, тъмен и безмълвен космос, на 5 хиляди километра от земната повърхност, дългият 20 метра и широк 3 метра черен цилиндър, носещ се в пространството над Южния Атлантически океан, запали реактивния си двигател, смени орбитата и започна наземното следене.