Джеймс Елиът
Краят на играта (32)

32

Джанет и Бен бяха обучавани, а и от опит знаеха, че не трябва да вървят близо до ъглите и вратите по улицата и никога да не влизат прекалено бързо в затворено пространство. Затова проникнаха в апартамента на Джефри Рамзи през пет секунди един след друг, като Джанет огледа добре коридора, преди да затвори и здраво да залости вратата след себе си.

Стояха неподвижни в антрето, с гръб към стената, и се ослушваха с извадени оръжия и напрегнати погледи, които обхождаха скъпо обзаведения ъглов апартамент с две спални. Вдясно от тях беше голямата всекидневна, кабинетът с компютър и кухнята, комбинирана с трапезария — всички слети в едно ярко осветено просторно помещение. Две стени бяха бутнати, за да се отвори място за пейка за тренировъчния уред с шест функции, пътеката за бягане, тренажор, имитиращ качване по стълби, и велоергометър. Столовете и канапето бяха облицовани с бяла кожа, а масите от варовик със стъклени плотове, бяха наредени в кътове върху излъскания до блясък дъбов под, покрит на места с копринени персийски килими. Местата за отдих бяха така аранжирани, че да се любуваш на внушителната гледка на Манхатън и река Хъдсън, която се откриваше от разположените от стена до стена, опиращи в пода и тавана прозорци от стъкло, пропускащо светлината само отвън навътре.

Жилището бе достатъчно нависоко от досадния градски шум и в него беше тихо и спокойно. Чуваше се само ниското бръмчене на хладилника. Измина минута, преди Бен да даде на Джанет знак с ръка да провери всекидневната, кабинета и кухнята, а той тръгна по коридора вляво към спалнята и стаята за гости.

Джанет бързо разгледа слетите помещения и седна зад компютъра. Включи го и той й поиска парола. Бяха я учили, че в повечето случаи личните навици се проявяват във всички аспекти на човешкия живот, затова започна да претърсва бюрото, като вадеше чекмеджетата и ги вдигаше, за да види няма ли нещо под тях. Намери това, което търсеше, залепено на дъното на четвъртото чекмедже, което огледа. Като повечето хора, които понякога забравят паролите си, Рамзи също бе скрил своята така, че да му е подръка, когато работи. Джанет въведе EAGLES TALON 486 и започна да отваря файловете на мъртвия мъж.

Стафърд приключи с огледа на стаята за гости и влезе в голямата гардеробна в спалнята. Провери джобовете на двайсет и четирите маркови костюма, поравно разпределени между „Бриони“, „Зенга“ и „Гучи“, но не намери нищо интересно. След това пребърка един кожен куфар за използвани самолетни билети, пътеводители, касови бележки от кредитни карти или нещо друго, което би му подсказало къде е пътувал напоследък Рамзи.

В пътна чанта намери използван билет за полет в първа класа по маршрута Ню Йорк — Лос Анджелис — Сиатъл — Чикаго — Ню Йорк. Според него бе оставал само по един ден във всеки град. Стафърд продължи да търси, като изпразваше всички вградени чекмеджета, пълни с чорапи и бельо, на пода и разхвърляше по земята пуловерите и шитите по поръчка ризи от полиците.

Излезе от гардеробната и отиде при шкафа до стената срещу леглото. Беше имитация на френска антика, и съдържаше вградени широкоекранен телевизор, видеокасетофон с осеммилиметрови касети, компактдиск дигитален видеоплеър и тунер и усилвател последна дума на техниката. Към всичките бяха включени тонколони от система за съраунд звук, стратегически разположени из стаята. Долните чекмеджета на шкафа, пълни с компактдискове и дигитални видеодискове, говореха, че притежателят им е имал еклектичен вкус: от Моцарт до „Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл“ и от „Казабланка“ до „Сватбата на певеца“.

След като разгледа чекмеджетата на нощните шкафчета от двете страни на голямото легло, Стафърд се накани да излиза, но нещо привлече вниманието му, докато минаваше покрай отворените врати на гардеробната. Беше необичайно и би трябвало да го забележи веднага, като се има предвид, че бе направил същото скривалище и в собствения си дом. На пръв поглед гардеробната беше от стена до стена, но като погледна вътре и после сравни дължината й с външната стена, забеляза, че има разлика. Външната бе по-дълга с цял метър.

Върна се вътре, махна подвижните полици от вътрешната стена и бързо намери скритата дръжка в долната част на плочата, отделяща скривалището от гардеробната. Фалшивата преграда бе направена така, че се навиваше като ролетка в касета, скрита в окачения таван. Когато Бен я отвори, автоматично се включи осветлението и откри пред погледа му пространство метър на два с още полици.

На равнището на очите му точно пред него имаше полуавтоматични пистолети от всякакви калибри, всичките със заглушители, кутия специално изработени патрони, движещи се малко под скоростта на звука. Бяха оръжия на професионален убиец и също като тези, които носеха тримата мъже в дома му, нямаха търговски марки и серийни номера.

На другите полици имаше видеокасетофон с 8-милиметрови ленти, инсталиран да се включва с дистанционно, поне четиридесет видеокасети и компютърна дискета в пластмасова кутия, която той пъхна в джоба на якето си. Намери и сак, пълен с дрехи и най-необходимото, в случай че на Рамзи му се наложи да тръгва бързо.

Стафърд насочи вниманието си към надписите на ръка на етикетите на видеокасетите. На всичките, с изключение на две, бяха написани имена на жени, с дата и оценки от една до пет звезди, което показваше, че Рамзи явно е имал навика да записва сексуалните си завоевания и случайните посетители. Стафърд взе двете касети, на които пишеше „Среща с Адам Уелш, 6, септември 99“ и „Среща с Пол Камерън, 11 септември 99“, и ги сложи настрани.

Но това, което откри след малко, носещо отпечатъка на задълбочена прецизност и точност, накара косата на Бен да настръхне и му показа, че тези хора бяха всичко друго, но не и обикновени наркотрафиканти.

На долната полица, спретнато подредени в отделни кожени папки, се намираха „трите легенди“, както ги знаеха в разузнаваческите среди. Три пълни комплекта от документи за самоличност, включително и кредитни карти, осигурителни книжки, здравни книжки, актове за раждане, както и три паспорта от Великобритания, Канада и Австралия, всичките със снимките на Рамзи, но с различни имена. Освен това в папките имаше по петдесет хиляди долара в брой във всяка от валутите на трите страни и чисто напечатана подвързана биография от началното училище през колежа и военната служба до различните назначения, всичко подкрепено с факти, за да може да издържат и най-щателната проверка.

Джанет бе влязла в гардеробната, внезапно се появи до него и го стресна.

— В компютъра има само файлове за личните му финанси — месечни сметки, ей такива неща.

— Знаеш ли как да възстановяваш файлове, които са изтрити, но още са на хард диска?

— Да. Но програмата му е по-съвършена от тази, с която в Отдела триехме секретните файлове. С нея е невъзможно да ги възстановиш. Очевидно често я е ползвал.

Стафърд бръкна в джоба си и й подаде дискетата.

— Опитай с това.

Джанет взе дискетата и хвърли любопитен поглед на 8-милиметровите касети.

— Джефри Рамзи е бил много търсен мъж… а също така и извратен.

Видя отворените папки на долния рафт и разлисти съдържанието им.

— Какво е това?

— Нещо много по-страшно от това, което очаквахме.

Обясни й за легендите и какво според него със сигурност означаваха те.

— Паспортите не са подправени, истински са. И можем да се обзаложим, че всичките кредитни карти са действащи, с нулеви баланси и високи лимити.

— Знам само едно управление, което работи на подобно ниво. Нашите приятели от Лангли.

— Ако те стоят зад това, значи изобщо не е ставало въпрос за парите. Можеха просто да накарат мен и Еди да ги върнем и да ни заплашат, че иначе ще си понесем последствията. Имали са и друг избор, освен да ни убият.

— Може би сте видели нещо, което не е трябвало.

— Какво например?

— Нещо, което заплашва много влиятелни хора. Което кара сенаторите да съставят анкетни комисии, а на разследващите репортери да им излиза пяна на устата.

Стафърд взе двете касети, които бе отделил настрани.

— Да видим какво ще научим от тях.

Излязоха от гардеробната, отвориха видео шкафа и включиха телевизора и видеокасетофона. Сложиха касетата със срещата с Адам Уелш. В началото на записа се виждаше как шефът на Центъра за борба с наркотиците седи на едно от кожените канапета, а Джефри Рамзи му подава мартини и сяда на стола срещу него. По ъгъла на снимане Бен прецени, че миниатюрните разузнавателни камери и микрофони са вградени в една от картините на стената в дъното на стаята.

Двамата мъже разговаряха като всички опитни разузнавачи: казваха само най-необходимото, за да не бъдат разбрани, в случай че някой ги подслушва. Диалогът им бе прекалено предпазлив и засекретен и на моменти ползваха съкращения, които само запознатите с темата можеха да разгадаят.

Но обикновени думи като „доставка“ и „място на трансфер“ не подсказаха на Стафърд нищо за Уелш, чието име и лице нито той, нито Джанет познаваха. Не разбраха и нищо за „доставката“, нито откъде идва и закъде е предназначена, въпреки че Бен имаше силни подозрения, че става въпрос за двайсетте милиона долара, които с Еди Барне бяха намерили. Когато говореха за хора, които очевидно и двамата познаваха, използваха само първи имена. Но една гневна размяна на реплики в края на разговора им даде на Стафърд ценна информация, която потвърди подозренията му за намерените в гардеробната легенди. Уелш определено каза, че ЗОД е дал подробни и ясни нареждания. А Бен не се съмняваше, че ЗОД е заместник оперативният директор на ЦРУ.

На втората лента бе записана среща на Рамзи с Пол Камерън от „Камерън и съдружници“. Отново предпазлив и засекретен разговор, от който не разбраха нищо повече. Пак не ставаше ясно каква е професията на Камерън, но ако се съдеше по отношенията между двамата, явно беше началник с по-нисш ранг от Уелш. Записът завършваше с влизането на две красиви жени, облечени за вечерно излизане.

Стафърд заключи, че записите не бяха направени заради казаното в разговорите, а за да може Рамзи да удостовери, че двамата мъже са били тук.

Джанет се съгласи:

— Те са за всеки случай. Когато ножът е опирал до кокала, Рамзи е нямал доверие на хората, за които е работел.

Бен сложи малките 8-милиметрови касети в джоба на коженото си яке и последва Джанет от спалнята към всекидневната. Придърпа един стол и се настани до нея, а тя вече бе седнала зад компютъра, пъхнала дискетата и извикала менюто със съдържащите се в нея файлове. Всеки един носеше името на голям американски град: Ню Йорк, Маями, Чикаго, Далас, Денвър, Финикс, Сиатъл, Сан Франциско и Лос Анджелис.

Джанет отвори файла „Ню Йорк“ и на екрана излязоха шест имена с телефон и още по едно число срещу тях, завършващо с буквата К, а числата пред нея варираха от 100 до 600.

Тя се усмихна победоносно.

— Бинго!

Стафърд разгледа списъка.

— Прилича на списък за получени или изплатени пари от сто до шестстотин хиляди долара.

— Не смятам, че К означава „хиляди“. Почти сигурна съм, че значи „килограми“.

— Защо килограми?

— Защото всички от списъка са наркопласьори. Третият — Виктор Кириленко — е от руската мафия. В момента е в затвора в Ню Йорк, на остров Райкърс, и чака процес за търговия с наркотици.

— Познаваш ли го?

— Би могло и така да се каже. Аз вкарах този боклук зад решетките. Последният ми удар, докато работех за Отдела. Знам кои са и другите мръсници. — Джанет започна да посочва всяко едно от имената. — Този е колумбиец, тези двамата са от Ямайка, а китаецът командва парада в Чайнатаун. Всичките са големи играчи. А последният — Джамал Джаксън, известен и като Сините венци — е личният ми любимец. Продупчих му гръдния кош, докато си разменяхме изстрели в една бруклинска алея. Рани двама наши агенти, а мазният му адвокат за хиляда долара на час го измъкна заради техническа подробност.

Джанет отвори файловете „Лос Анджелис“ и „Маями“ и намери същата комбинация от имена, телефони и числа, завършващи с К.

— Познавам двама от хората в Лос Анджелис и трима от Маями. Всичките сме ги държали под наблюдение, когато са идвали в Ню Йорк да купуват от руснаците хероин, идващ от Източна Европа. И всичките пак са големи играчи.

— Значи какво излиза? Че ЦРУ внася дрога и я продава на тези типове? Ако си права и К значи „килограми“, тогава оперират с огромни количества. Пресмятах наум числата от всички файлове и досега ги изкарах пет хиляди и триста. А остават още шест града.

Джанет отвори и другите файлове и докато ги четеше, продължаваше да говори:

— Чувала съм стари служители на Отдела, които са били в Югоизточна Азия, да разказват легенди за ЦРУ. Когато им трябват пари, за да финансират някоя кална операция и искат да избегнат контрола на Конгреса, не им пука откъде ги взимат. Тогава били сключили споразумения с наркобароните от Златния триъгълник, така че не е далеч от ума да предположиш, че пак са се върнали към старите си номера.

Стафърд завърши пресмятанията си наум, когато Джанет отвори последния файл.

— Преброих общо двайсет хиляди килограма.

— Изглеждат много, но в действителност не е така. Двайсет хиляди, разпределени в девет големи града? Малко над две хиляди и двеста във всеки. Докато го разделят и разпределят по уличните пласьори, след това по предградията и околните селища, ще им стигне за около две седмици.

Бен погледна към монитора.

— Това ли са всичките файлове на дискетата?

— Да.

— Няма ли канадски градове?

— Не. Защо?

— Мислех си, че преди самолетът да се разбие, са били продали голям товар някъде в Канада и са връщали парите в Щатите.

Джанет изключи компютъра, извади дискетата и я върна на Стафърд.

— Ако можех да вляза на остров Райкърс и да поговоря с Кириленко, щях да ти дам някои отговори.

— Вкарала си го в затвора и си мислиш, че ще ти помогне?

Джанет му отправи дяволита усмивка, с която много напомни на брат си.

— Ще използвам целия си женски чар.

— Знам един човек, който може да го уреди.