Джеймс Елиът
Краят на играта (22)

22

Бен Стафърд буташе количката на дъщеря си по сенчестата пътека през приличащия на университетски парк двор на частната психиатрична болница в предградието на Филаделфия Честнът Хил. Спря в подножието на рампата, която водеше към входа на една от достолепните тухлени сгради, и униформен служител се приближи към тях, за да изпрати Ани по остатъка от пътя. Стафърд коленичи до нея, прегърна я, целуна я по бузата и я погали по косата с надеждата, че ще получи някакъв отговор, независимо колко малък, някакъв знак, че разбира, че той е там и колко много я обича, че винаги ще бъде до нея.

Но хубавото единайсетгодишно момиче, така поразително напомнящо за майка си, само се взираше в празното пространство, отпуснато и почти безжизнено в ръцете на баща си, без да дава никакви признаци, че усеща присъствието му.

Беше в такъв кататоничен ступор, както го наричаха лекарите, от злополуката. Тогава като по чудо бе изхвърлена от колата, и се бе отървала с малки наранявания, съдбата я бе спасила от смъртта, но бе поискала ужасна цена за това. Ани безпомощно гледала как майка й, затисната под развалините, изгоряла пред очите й. Опитвала се отчаяно да я достигне, но случаен минувач я издърпал от колата точно преди резервоарът да избухне и безмилостно да отнеме живота на майка й.

Лекарите продължаваха да се надяват, че при подходящо лечение и с подходящи медикаменти някой ден Ани ще се върне към нормален живот, но през последните осемнайсет месеца след злополуката нямаше и най-малки признаци на подобрение. От време на време, винаги късно вечер, когато болницата беше тиха и спокойна, тя извикваше за кратко, пищеше от ужас и пак така внезапно се връщаше в света на тишината и неподвижността, който я държеше в плен.

— Ще дойда пак в сряда, миличка — прошепна й той и я прегърна силно. Не искаше да я пусне. Искаше да я отведе със себе си вкъщи, да върне стария си живот. Но Ани не реагираше в прегръдката му. Погледа след нея, докато санитарят я връщаше с количката вътре, дълбоко натъжен и изтерзан от вида на детето.

Понякога му се искаше да е умряла заедно с майка си, само и само да й бъде спестена агонията да прекара остатъка от живота си в сегашните страдания. Но това бяха мимолетни мисли. Прекалено много я обичаше, за да си представи какво би било, ако я загуби напълно.

Посещенията при Ани винаги бяха трудни и сега Стафърд се опитваше да овладее чувствата си. Избърса сълзите с опакото на ръката си и потегли с колата към къщи.

Тримата мъже, които претърсваха къщата на Стафърд през последните четири часа, с всяка следваща минута ставаха все по-изнервени и гневни. Всяка мисъл за професионално претърсване, без да се оставят следи, отдавна бе забравена.

Стаите изглеждаха като опустошени от луд в пристъп на умопомрачение. Мебелите бяха преобърнати, дамаската — разрязана и пълнежът й изваден. Бяха разкъсали и килима, докато търсеха подвижни дъски или тайни врати към скривалища. Картините и снимките бяха разхвърляни по пода, а рамките и стъклата им счупени след проверка за сейфове.

Джери Ханкс, който претърсваше втория етаж, беше преобърнал стаята на Ани, след това и шкафовете в спалнята. Като не намери нищо, той разхвърля дрехите на жената на Стафърд във всички посоки, някои разкъса, докато ги сваляше от закачалките, за да провери полиците зад тях.

Навън следобедното слънце пълзеше зад хоризонта и хвърляше дълбоки червеникаво оранжеви сенки по полетата и горите, в къщата ставаше тъмно и тримата мъже вече имаха нужда от фенерчета, за да продължат търсенето. Ханкс изруга под мустак проблемите, които сам си беше създал. Бе позволил акцията да се изплъзне от контрол, вместо да следва указанията на Китлан и да разпита Стафърд, като използва каквато сила е необходима, докато предаде сам парите. Но когато пристигнаха, Стафърд го нямаше, а търпението не беше сред силните страни на Ханкс.

Сега не можеха да си тръгнат и да дойдат по-късно. Ако Стафърд се върнеше и намереше къщата в това състояние, можеше да изпадне в паника и да се скрие или да побегне към полицията и да разкаже за парите. И в двата случая, ако изпуснеха Стафърд, Китлан щеше сериозно да се разправя с тях.

Ханкс продължи да търси в спалнята с помощта на малко фенерче, отвори раклата с одеялата в долната част на леглото и разхвърля съдържанието й из стаята.