Джеймс Елиът
Краят на играта (41)

41

Преди да излезе от управлението на Тайните служби, Том Куин се погрижи да повика охранителен екип от Отдела за ескорт на президента. Шестимата специално обучени мъже, въоръжени с напълно автоматични М–16 и пушки, бяха експерти по тактическо обезвреждане на засади и пътуваха като част от мотоциклетния кортеж на президента точно с такава цел. Току-що бяха приключили учение в тренировъчния център на Службите в Бествил, Мериленд, когато Куин се обади, и екипът тръгна да го посрещне в хангара на митницата на международното летище „Дълес“.

При необходимост митниците подсигуряваха въздушен транспорт на Тайните служби, а за полета до Пенсилвания Куин бе поръчал хеликоптер „Бел–206 Лонг Рейнджър“, оборудван с водни ски. Все още беше гневен, че хората от ЦРУ го бяха излъгали и го бяха държали в неведение, и когато излизаше от подземния гараж на управлението, се обади на Лу Баръс — втория човек след Адам Уелш в Центъра за борба с наркотиците.

— Нищо ново тук — каза му Баръс. — Все още се опитваме да открием мястото на катастрофата.

Въпреки, че имаше най-доброто намерение да остане спокоен, Куин избухна:

— Не ме залъгвай с бабини деветини, Лу! Знам, че сте следили Стафърд, откакто се е върнал от Канада. Което означава, че знаете къде е станала катастрофата и че той и Барне са открили самолета.

Последва кратко мълчание, след което Баръс отговори:

— Извинявай, че не бяхме напълно откровени, но решението не беше мое. Не аз командвам парада тук.

— Много добре знам. Обаждам се само да ти кажа, ако все още следите Бен Стафърд и Джанет Барне, да престанете. И то веднага!

— Доколкото знам, в момента никой не ги следи.

— С такива лъжи спокойно можеш да се кандидатираш за президент. Налага ли се да те карам да бъдеш по-конкретен?

— Искам да кажа, че не знам какво правят другите, но Центърът за борба с наркотиците не ги следи.

— Продължавайте в същия дух. Те се съгласиха да говорят с мен и си уредихме среща. Не искам твоите хора да провалят всичко.

— Къде е срещата?

— Става въпрос за необходимост от информация. Предполагам, добре си запознат с това понятие. А според мен вие нямате нужда от такава информация.

— Исках само да предложа да подсигурим допълнителни мерки за сигурност. Като се има предвид на какво са способни тези двамата, мисля, че ще са ти необходими.

— Слушай ме внимателно, Лу. От този момент нататък случаят се поема изцяло от Тайните служби. Така че не се месете повече.

— Ще предам, където трябва.

— Непременно. И още нещо, Лу. Ако с Адам Уелш скриете информация или отново се набъркате в разследването ми, лично ще ви арестувам и двамата за възпрепятстване на правосъдието. Ясно ли ти е?

Куин затвори, преди Баръс да успее да отговори, и пое извън града по посока на летището.

Баръс набра номера на мобилния телефон на Адам Уелш и го хвана минути след като бе тръгнал от дома си в предградията на Роквил, Мериленд.

— Куин е намерил Стафърд и Барне и е насрочил среща с тях.

— Къде?

— Не каза. И е бесен. Знае, че сме го лъгали.

— Защо ти се обади?

— За да се увери, че не ги следим.

Уелш се замисли за момент, след това реши, че е настъпило времето за начало на спасителна операция.

— Искам да се отървете от записите на мястото на катастрофата, направени със сателита, както и от всички телеграми, факсове, компютърни файлове и всякакви други документи, дори и от най-маловажните, които засягат тази операция. Започвате от момента, в който самолетът катастрофира.

— Не разбирам.

— Много е просто. Операцията изобщо не се е състояла. Така ясно ли ти е?

— Има и други хора, които знаят, че сме следили самолета. А в Сънивейл разполагат с молбата ни за преместването на сателита.

— Точно така, Тайните служби са ни информирали за предавателя. Следили сме самолета от Сейнт Джоунс в Нюфаундленд, докато сме изгубили сигнала някъде над горите на Квебек. Търсили сме го. И не сме намерили нищо.

— Ами Каръл Фишър? Тя направи всичките записи от сателита.

— Остави Каръл на мен. Ще се погрижа ясно да разбере какво е видяла и какво не. Ти се заеми с материалните улики.

— Не забравяш ли доклада от Отава за мъртвия пилот и преследваческия екип, който пратих след Стафърд?

— Нищо не съм забравил. Смятали сме да поискаме от пилота да ни помогне да открием мястото на катастрофата. Намерен е мъртъв. Пращаме хора да следят Стафърд, защото името му е било в регистъра на пилота. Стафърд ни е открил и сме го изгубили. Край. А сега направи каквото ти казах и не губи нито минута.

Уелш затвори и намали, за да се включи в натовареното движение, където шосе 270 се вливаше в околовръстния път на столицата. Помисли малко, след това набра номера на Пол Камерън в „Камерън и съдружници“ в Ню Йорк.

Камерън отключи шкафа на бюрото си, в който държеше телефона със секретната си лична линия, на която се обаждаше само Уелш. Вдигна слушалката и чу специфичното браждене и пукане, причинявано от кодиращото устройство на Уелш. Активира и своето кодиращо устройство и линията веднага се изчисти.

Уелш започна без въведение:

— Следиш ли Куин?

— Пратих един екип след него още когато се обади след разговора със заместник-шефа тази сутрин. Току-що се обадиха да докладват, че преди пет минути е излязъл от управлението на Тайните служби.

— Уговорил си е среща със Стафърд и Барне. Разбери къде.

— Веднага ще се заема.

— Не искам нищо от това, което са взели от апартамента на Рамзи, да попада в ръцете на Куин. Ако успеят да му предадат нещо, преди Китлан да стигне дотам, кажи му да предприеме каквито мерки сметне за необходимо, за да си го върне.

Уелш се поколеба, но после добави:

— И още нещо, Пол. Има голяма вероятност всичко да се срине. Най-добре ще бъде да предприемеш някои предварителни действия относно евентуално следващите събития.