Джеймс Елиът
Краят на играта (45)

45

Дъг Хенинг пилотираше хеликоптера ниско до земята и обрули дърветата на остров Консървейшън, преди да се спусне на три метра над повърхността на езерото. Погледна към монитора на следящата система, след това вдясно — към закътания залив, отделящ се от основната водна маса, и забеляза кея, врязващ се в езерото.

— Точно над целта, сме — извика той на мъжете в кабината зад него. — Две минути. — Намали мощността и се залюля към кея с намерение да се приводни вертикално. Огледа водата покрай брега — търсеше най-удобното място, но веднага отхвърли обраслия с лилии участък вляво от кея и каменистите плитчини вдясно от него.

Когато хеликоптерът намали скоростта, Куин отвори задната врата и свежият планински въздух нахлу в кабината. Шестимата мъже от специалния екип разкопчаха предпазните си колани и сложиха оръжията си в скутовете, готови да слязат в мига, в който хеликоптерът докосне водата.

Стафърд отвори предната врата на къщата и се втурна по верандата като спринтьор по писта. Спусна се право към мрежестата врата, наведе рамо и така я блъсна напред, че я откачи от пантите. Джанет го следваше по петите, двамата прескочиха няколкото стълби, стъпиха на земята и побягнаха с все сили към брега.

При звука от падналата на земята мрежа двамата мъже вдясно от къщата скочиха на крака и откриха огън, без да се целят. Куршумите потънаха в гората и в стената на къщата, без да наранят никого.

Джанет видя двамата мъже и спря да тича. Извърна се надясно точно преди да изскочи пред тях. Лявата й ръка беше на спусъка, с дясната грабна пистолета, опря приклада на пушката в бедрото си и преди те да успеят да се прицелят в нея, пусна бързо четири изстрела, които откъснаха клонки от близките дървета и отприщиха порой от многоцветни листа във въздуха. Единият от мъжете извика от болка, когато половин дузина сачми се забиха в коляното му. Вторият се строполи на земята, защото два от изстрелите прелетяха през храстите до него. Джанет отново побягна към брега, като непрекъснато поглеждаше през рамо, за да се увери, че двамата са още на земята.

Мъжете от другата страна на къщата затичаха към предната врата още при първия изстрел. Когато се появиха зад ъгъла, Бен ги видя и се прицели. Стреля, без да спира да бяга, и принуди единия да се прикрие, а другият остана на място и пусна един откос, който вдигна във въздуха пръстта и листата по петите на Стафърд. Мъжът не си направи труда да се наведе, докато се целеше. Отново не го улучи, този път коригира първата си грешка и стреля по дърветата пред Бен.

Опитът и обучението на Стафърд по инстинктивна стрелба му помогнаха, когато насочи оръжие срещу преследвача си. Вдигна мерника и отвърна на изстрела, като продължаваше да бяга към езерото. Два куршума улучиха мъжа в гърдите. Третият влезе в главата му точно над ухото и го уби на място.

Този, когото Джанет простреля в коляното, все още лежеше на земята и не представляваше непосредствена заплаха. Прикрилият се вече се беше изправил и се целеше иззад едно дърво. Тя забави ход и скъси крачката си, обърна се и стреля бързо три пъти. Дъждът от сачми откъсна парченца кора от дървото и отново накара мъжа да легне на земята.

Китлан и колегата му оставиха Маркъс и побягнаха през гъстата гора от другата страна на залива, щом чуха стрелбата. Стигнаха до къщата точно когато Бен и Джанет клекнаха в храстите и се скриха от погледа им зад няколко големи камъка.

Китлан спря до границата на гората и се обърна към партньора си:

— Остани тук. Прикривай Питър и мен, докато хеликоптерът кацне.

Мъжът се сниши в храстите с лице към камъните, а Китлан се обърна и побягна към гората, където на трийсет метра от водата го чакаше Маркъс.

Стафърд и Джанет надникнаха иззад камъните, а цевите на оръжията следваха погледите им, които търсеха в какво да се прицелят. Бен видя Китлан да изчезва в гората, но не забеляза този, който остана да се крие в храстите на края на полянката, на четиридесет метра от мястото, където се бяха спотаили с Джанет.

— Аз поемам този със „Стингър“-а — каза й. — Прикривай ме, докато вляза в гората от другата страна на залива.

Тя бързо зареди още седем патрона в пушката и я нагласи на рамо, след това се изправи на коляно и започна да оглежда гората.

— Кажи, като си готов.

Бен изскочи иззад камъните и побягна приведен през гората успоредно на брега.

Човекът, който бе стрелял по Джанет иззад дървото, видя Стафърд, излезе от скривалището си и затича след него. Не беше забелязал, че тя е зад камъните, и премина на метър от нея, докато гонеше Бен.

Джанет го чу да чупи клонките на дърветата, докато бягаше през гората, и изчака, докато застана точно пред нея, след това се изправи и стреля, куршумът попадна в гърдите му от упор. Силата на изстрела го повали назад. Беше мъртъв още преди да падне.

Мъжът в храстите от другата страна на заливчето забеляза тичащия през гората Стафърд. Прицели се внимателно в него, но не успя да получи добра видимост заради дърветата, през които той тичаше. Стрелецът запълзя, подпирайки се на лакти, за да намери по-удобна позиция, после пак се прицели. Този път намери пролука и бавно притисна спусъка. Усети пронизителна болка от впиващи се в рамото му сачми в мига, в който чу и изстрела.

Бен се извърна и видя как Джанет е насочила пушката в мъжа, който се канеше да стреля в него. Извърна се към ранения и го уби точно когато той безрезултатно гръмна по младата жена, а куршумите му профучаха три метра над земята покрай камъните.

Стафърд изтича покрай кея и продължи навътре в гората. Дърветата и храстите бяха толкова гъсти, че не виждаше нищо на няколко метра пред себе си. Движеше се бавно и предпазливо по каменистата и неравна повърхност към посоката, в която видя Китлан да изчезва. Навлезе сред борове и внимателно раздели надвесените клони, за да си проправи път покрай брега, на около три метра от водата.

Шумът от престрелката се понесе над езерото и Куин и шестимата от специалния отряд чуха насечената пукотевица въпреки грохота на двигателите и вятъра, свистящ в кабината.

— АК–47 — каза единият от агентите, беше познал отчетливия звук на руските автомати. — И полуавтоматична пушка, освен ако някой от тях не е много умел в пускането на единични изстрели.

Пилотът и помощникът му не бяха чули гърмежите и Куин ги предупреди, че кацат в гореща зона.

— Колко гореща? — изкрещя Хенинг, надвиквайки шума от двигателите и вятъра.

— Не знам. Оръжията са много. От това, което чувам, някои са напълно автоматични.

Уверен, че неговите хора са успели да задържат засега Барне и Стафърд, Тони Китлан стоеше до Питър и го прикриваше, докато той нагласяше ракетата „Стингър“ на дясното си рамо и разпъваше антената и мерника.

Наблюдаваше как Маркъс натиска правоъгълното копче на дулото, за да активира инфрачервения търсач, и как подготвя ракетата за стрелба. Смъртоносното оръжие беше така направено, че откриваше летателните апарати по топлината от изгорелите газове. Маркъс чу непрекъснат звук, който промени височината и силата си, когато търсачът локализира приближаващия хеликоптер.

Хенинг бе на по-малко от петдесет метра от брега, когато отново намали скоростта. Той и помощникът му непрекъснато оглеждаха скалистия бряг за някакъв знак на опасност. Ако ситуацията не беше толкова сериозна, повторният опит за кацане щеше да им се стори комичен. Дъг бавно извръщаше глава, следвайки очертанието на брега, и изведнъж рязко даде назад към едно място, което преди малко бе подминал. В гъстата гора на трийсет метра вдясно от кея, точно до границата с водата, видя двама мъже да стоят изправени. Единият бе въоръжен с автомат, но другият привлече вниманието му: на рамото му бе подпряна ракета „Стингър“ и се целеше право в хеликоптера.

— „Стингър“! — извика Хенинг с все сила. — Никой не ни предупреди, че ще има „Стингър“! Вие да не сте полудели?

Маркъс бе запознат със сравнително простата процедура за насочване на ракета „Стингър“ така, че да свали самолет в почти всяка ситуация: трябваше само да следи целта, както ловецът следи дива патица. Но техниката на взривяване на хеликоптер, който кръжи отгоре или лети право към него, му беше непозната. Само тя правеше изключение от иначе елементарния процес.

Докато се целеше в хеликоптера през мерника на изстрелващото устройство, Питър не успя да насочи ракетата така, че да й придаде достатъчно центробежна сила за задействане на бойната глава. Направи го по единствения известен му начин и натисна спусъка, като го задържа според изискванията, три секунди, за да активира детонатора. Усети как на рамото му олеква, когато ракетата се изстреля от тръбата, и само след секунди, вече на безопасно разстояние, се включи главният двигател на „Стингър“-а и го понесе към целта.

Хеликоптерът бе на по-малко от трийсет метра от брега, скоростта бе убита дотолкова, че машината почти висеше във въздуха. Точно тогава Хенинг видя ярката оранжева светлина от напускащата изстрелващото устройство ракета, последвана от бяла струя дим от двигателя й, който я носеше нагоре.

Дъг знаеше, че няма абсолютно никаква надежда да избегнат напълно „Стингър“-а, а само съвсем малък шанс да ограничат пораженията върху хеликоптера с точно изчислена спасителна маневра. Погледът му бе впит в стоманения цилиндър, бързо приближаващ се към тях. В последния възможен момент той рязко изви наляво и се снижи на няколко метра от повърхността на езерото. Ракетата тръгна след опашката изгорели газове, но заради грешката, която Маркъс допусна при прицелването, бойната глава не се взриви и след маневрата на Хенинг тя се удари в перката на опашката и се разби, без да избухне.

Пилотът се опита с мъка да овладее хеликоптера, но без перката на опашката той започна неконтролируемо да се върти. Инерцията го повлече напред към брега и той падна в гората, близо до мястото, където Джанет се бе скрила зад камъните.

Тя бе видяла удара с ракетата и как петима мъже с автомати М–16 изскочиха от хеликоптера в края на езерото секунди преди той да се забие в дърветата и да падне на една страна на земята.

Видя също, че има и двама ранени — единият Том Куин, а другият — агент от специалния отряд, — които се измъкнаха от останките на машината, след като тя се приземи. Агентът изпълзя, влачейки краката си. Куин имаше кървяща прободна рана в десния хълбок, а на Джанет й се стори, че и лявото му рамо е навехнато. Той се върна в хеликоптера и измъкна навън зле ранения Хенинг, а след това изтегли и помощник-пилота, който изглеждаше мъртъв.

Джанет погледна зад себе си и видя петимата мъже, които бяха скочили в езерото преди катастрофата, да излизат на брега. Изцеждаха водата от оръжията си и заемаха позиции в гората вдясно от нея. Куин забеляза жената и с кимване й показа, че знае коя е. Агентът със счупените крака остана да прикрива пилота, а Том извади пистолета си и тръгна приведен към Джанет. Като стигна, клекна до нея зад камъните.

— Къде е Стафърд?

— Тръгна след мъжа със „Стингър“-а.

Появиха се и тримата мъже, които бяха застанали зад къщата, и поеха през гората към мястото на катастрофата. Куин ги видя и даде знак с ръка на агентите от специалния отряд, които започнаха да се изнасят на прибежки.

Тримата видяха как агентите ги обграждат, но преди да успеят да стрелят, бяха повалени с унищожителен откос на автоматите М–16.

Специалният отряд продължи да се движи ловко през гората покрай южната страна на къщата, като непрекъснато претърсваше района за нови мишени. Мъжът, когото Джанет бе ранила в коляното, ги видя, хвърли оръжието си и им извика да не стрелят. Единият от агентите го прикова с белезници за едно дърво и всички продължиха към задната част на къщата.

Когато стигнаха северната й страна и приближиха към трупа, който бе оставил Стафърд, докато бягаше от верандата, иззад един голям дъб изскочи друг мъж, който искаше да се прикрие със стрелба, преди да побегне към гората. Изпразни пълнителя си, без да се прицели добре, и куршумите прелетяха високо над главите на агентите. Те реагираха като един и го засипаха с изстрели, докато го убият. Върнаха се пред къщата, където Куин привлече вниманието им и им даде знак с ръка да тръгнат към мястото, откъдето бе видял да се изстрелва ракетата.