Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Endgame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
bridget (2011)
Корекция и форматиране
beertobeer (2011)

Издание:

Джеймс Елиът. Краят на играта

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Недялка Георгиева

ИК „Хермес“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–459–788–3

История

  1. — Добавяне

14

Следвайки указанията на Китлан, Марсел Друсар се спусна до 30 метра височина над дърветата и започна да описва със самолета кръгове, увеличаващи се отвътре навън, над малката полянка, на която Стафърд и Барне бяха лагерували. Друсар вече със сигурност знаеше, че целта на полета няма нищо общо с бъдещ риболовен излет. Но нямаше представа какво бяха намислили недружелюбните му пътници и това все повече го изнервяше:

— Ако ми кажете какво търсите, може да съм в състояние да ви помогна.

— Ще разбереш, като го видиш. — Китлан бе впил поглед в земята и шареше напред-назад с очи из гъстата гора.

При третата обиколка нещо между дърветата блесна в очите на Друсар. Ярката слънчева светлина се отразяваше в метал. Той зави рязко наляво и се спусна до върховете на дърветата.

— Това ли е? — Посочи към земята под лявото крило. Откъснатата опашка на лиърджета бе подпряна на една скала, а част от нея висеше над клисурата.

— Да, това е. — Китлан се огледа, за да събере повече данни. Прецени, че клисурата беше на не повече от километър от лагера и до нея се стигаше лесно пеша.

Друсар го погледна озадачено. Не знаеше да има спасителна операция на терена, а и не бе чувал за изчезнал самолет.

— Как разбрахте за това? И откъде знаете къде да го търсите?

— Обадих се на горещата линия на ясновидците. Свали ни до езерото при лагера.

— След като съобщя за това на кулата в Торонто.

Друсар натисна едно копче, което включи микрофона на каската му. Китлан се пресегна и загаси радиостанцията.

— Това може да почака.

— Долу може да има оцелели.

— Ще разберем, като слезем на земята. Не пипай радиостанцията.

Друсар кипна.

— Или съобщавам веднага за катастрофата, или се връщаме в Чибугамау! Избирайте. Ще ви върна парите, като ви удържа само за пътя дотук.

В смеха на Китлан нямаше никаква веселост.

— Ако се наложи, и аз мога да управлявам този самолет, Друсар. Затова прави каквото ти казвам. След като взе парите ми, ще следваш указанията ми. А сега ни свали при лагера.

Друсар не пропусна скритата заплаха. Погледна през рамо и видя наведения на седалката си Маркъс, готов да направи каквото му каже Китлан. Отново се укори наум, че с такъв ентусиазъм прие да извърши полета и докато се снижаваше и захождаше към езерото, се почуди в какво ли се беше забъркал.

След като слязоха на брега до лагера, Китлан дръпна Маркъс настрани.

— Гледай да не се обажда по радиостанцията, докато се върна. И никакви грубости. Не излъгах, като казах, че мога да управлявам самолета, но никога не съм излитал и кацал на вода, а сега не му е нито времето, нито мястото да се уча.

Ясни следи от сърни и елени, на места затрупани с листа, се врязваха в гората в няколко посоки и разделяха храстите, оформяйки пътека, по която най-лесно се стигаше до водата. Китлан ги подмина и започна да обхожда полянката, докато намери това, което търсеше: стара, обрасла на места пътека, водеща от лагера към клисурата.

Друсар понечи да го последва, но Маркъс сложи длан на гърдите му и го спря.

— Ние ще чакаме тук.

Друсар бутна ръката му обидено, но остана на мястото си: нямаше намерение да предизвиква дебеловратия мъж, който го гледаше злобно.

Китлан имаше опит в ориентирането и беше отличен турист, затова пое из гората като вълк, надушил прясна следа. Нападалите листа бяха покрили повечето следи от обувки, но той лесно разпозна останалите знаци, които показваха, че през последните няколко дни оттук е минавал човек. Стъпкани храсти, одраскан с обувка оголен корен, тънки като молив клонки, които растяха над пътеката, счупени и извити от човешко тяло. Всичко това го отведе до мястото на катастрофата, а брегът на клисурата беше силно утъпкан.

На 30 метра под себе си Китлан видя трупа на Рамзи, вързан за задната седалка на лиърджета. Очите му бяха широко отворени и вперени невиждащо в небето.

От човека в Сейнт Джоунс, който беше препратил парите, Китлан знаеше, че и трите чанти са на полицата за багаж точно над задната седалка. Извади бинокъла от чантата, преметната през рамото му, и го насочи към полицата зад трупа. Нагласи на фокус при максимално увеличение и видя, че полицата е празна, а мрежата, с която са били вързани чантите, беше откачена и висеше настрани.

Ако куките, с които мрежата се прикрепяше, бяха изтръгнати от местата им, той щеше да приеме, че това се дължи на силата на удара и че чантите са на дъното на клисурата, при корпуса на самолета. Допускаше, че е възможно мрежата изобщо да не е била закрепена преди излитането, в противен случай бе ясно, че някой я е откачил след катастрофата.

Малката степен на разрушение на самолета говореше, че се е забил с носа, а по-внимателното наблюдение показваше и траекторията, по която е паднал на земята. Сребристата боя от корпуса беше полепнала на две места по каменните стени на клисурата, където лиърджетът се беше остъргал в скалите, около мястото на окончателното приземяване дърветата бяха с изпочупени клони, и прекършени корони.

Китлан откри доказателства за експлозия и пожар, когато фокусира бинокъла в дълбините на клисурата, на 120 метра надолу. Виждащата се през гъстите вечнозелени дървета част на корпуса беше овъглена заедно с околната растителност. Не съществуваше никакъв шанс пилотът и помощникът му да са оцелели, а ако парите също бяха паднали долу, най-вероятно също бяха изгорели в пожара.

Прецени, че ще му трябва почти цял ден, за да стигне до мястото на катастрофата, а за целта ще трябва да се върне в цивилизацията и да се снабди с необходимата екипировка. Освен това оставаше проблемът с Друсар и канадските спасителни служби, които можеха да пристигнат по всяко време.

Китлан разгледа земята около себе си и забеляза много следи от обувки, покрити на места с нападали листа. Стъпките водеха към голям бор край клисурата. Подмина този факт и се готвеше да се върне при лагера, когато с крайчеца на окото си мярна, че кората на дървото е остъргана на няколко метра над земята. Подпря се на коляно, разгледа внимателно следите и откри в тях частици от найлон. Помисли си, че може да са оставени от въже за катерене, вързано около дънера, и че някой вероятно се е опитвал да стигне до откъснатата опашка на лиърджета.

Друсар бе казал, че двамата мъже са катерачи. Сигурно са имали необходимата екипировка. Единият, а може би и двамата са се спуснали до опашката, за да видят дали човекът, вързан на седалката е жив.

Дали са намерили парите? Интуицията подсказваше на Китлан, че е така. Стана, върна се до брега на клисурата и премисли събраната до момента информация. Двамата мъже сигурно са видели катастрофата. Лагерът им беше само на километър. Според Друсар те са били единствените край езерото през седмицата, а Рамзи му бе казал, че ги е видял в кану, докато самолетът се опитваше да кацне на вода.

Друсар не знаеше за катастрофата. Защо не са му казали, когато е дошъл сутринта да ги вземе? Имаше две възможни причини: намерили са парите и са искали да се измъкнат, без да им се задават въпроси, или не са ги намерили и просто не са искали да се забъркват с канадските власти по техни си причини. Китлан силно подозираше, че става въпрос за първото, а ако беше вярно, Друсар трябва да е видял чантите, когато са ги товарили на самолета.

Всички съмнения на Китлан бяха разсеяни, докато се връщаше по пътеката към лагера. Видя нещо, което беше пропуснал, когато отиваше към клисурата. Храстите и листата в гората бяха смачкани там, където някой се беше отклонил 15 метра навътре — към малка полянка сред рядка горска растителност. Над мек участък от около метър в диаметър бяха събрани и натрупани листа и борови иглички. Мястото рязко се разграничаваше от околния естествен релеф. Китлан отмахна листата и игличките с крак и видя прясно разкопана почва.

След пет минути той се върна с малката лопата, която Друсар държеше при другите инструменти в самолета. Копа не повече от 20 сантиметра, преди лопатата да удари в метал. Разчисти пръстта и видя малък туристически газов котлон, почернял кафеник и тиган. Продължи да копае и се натъкна на двуместна палатка, свита и захвърлена в дупката заедно с други принадлежности за къмпинг и дрехи.

Китлан спря да копае, озадачен от видяното. Защо бяха скрили и изоставили съвсем нова екипировка за къмпинг и дрехи? И веднага се досети. За да сложат на тяхно място в чантите си парите. Но все пак огледа заровените неща и установи, че чантите, в които са били зарязаните принадлежности, няма да стигнат, за да се съберат всичките пари. Част от тях — да, но сигурно са измислили друг начин да ги скрият, ако не са искали Друсар да стане подозрителен. Върна се при лагера и след като увери Друсар, че няма оцелели, го попита какво са носили двамата лагеруващи на идване и на отиване.

— Ще ми кажеш ли какво става тук?

— Просто отговори на въпроса.

— Върнаха същите неща, с които дойдоха.

— И какви бяха те?

Друсар се замисли.

— Кану. И двамата имаха раници и спални чували. Палатка. Принадлежности за риболов. Четири или пет найлонови сака за екипировката за катерене, не знам какво друго е имало вътре.

— Да забеляза нещо необичайно, когато тази сутрин товареше багажа на борда?

— Сами си натовариха багажа.

— Ами кануто?

— Какво за него?

— Имаше ли нещо вътре?

Друсар млъкна и се замисли.

— Не можах да видя. Беше покрито с брезент.

— И защо?

— Не знам. Когато идваха насам, не беше покрито. Затова предполагам, че може би сега е имало нещо в него.

Китлан беше сигурен, че Друсар казва истината, и знаеше, че поне две от чантите, в които бяха парите, можеха да влязат в кануто. А съдържанието на третата е било разпределено по саковете и раниците. Бяха намерили парите. Само така можеше да се обясни направеното от тях.

— Да тръгваме — каза той на Друсар и пое към самолета.

— Вече мога ли да съобщя за катастрофата?

— Направи го, когато ни върнеш и се прибереш в офиса си.

Доста посплашен от двамата мъже, Друсар не каза нищо и се качи в самолета.