Джеймс Елиът
Краят на играта (4)

4

Еди Барне пиеше бира и се наслаждаваше на залеза, когато нещо над хълмовете в далечния край на езерото привлече вниманието му. Отначало не беше по-голямо от точица, но постепенно започна да нараства пред очите му. Не беше сигурен какво вижда, но миг преди то да се гмурне зад хълмовете на хоризонта, забеляза как залязващото слънце хвърля отблясъци по повърхността и разбра какво е. Обърна се към Стафърд, който още държеше въдицата със стръвта за костур в каменистата плитчина:

— Да не би да имаш врагове, които да ни организират въздушно нападение?

Бен се засмя:

— Доколкото знам — не. Защо?

— Погледни. — И Барне посочи към дърветата по далечния бряг на езерото.

Стафърд се взря в бързо приближаващия самолет.

— Или се прави на велик, или се опитва да кацне върху езерото.

— И тъй като не се чува шум от двигатели, бих заложил на второто. И се е насочил право към нас.

Стафърд веднага прибра въдицата и двамата мъже се хванаха за веслата. Потеглиха бързо към брега, изтеглиха кануто от езерото и загледаха невярващо как лиърджетът се приближава с прекалено високата скорост от около 250 километра в час.

В последния миг самолетът с изключените двигатели се залюля и под грешен ъгъл докосна повърхността, в резултат на което във въздуха се вдигнаха стълбове пръски, ударната вълна изтласка водата 30 метра извън границите на езерото и тя премина над главите на Стафърд и Барне, които стояха под дърветата на брега.

Лиърджетът летя още няколко секунди, след което се заби с носа надолу, завъртя се на една страна и изчезна в дърветата на километър и половина от езерото. Ужасните звуци от катастрофата изпълниха тихата гора, понесоха се над водата и отекнаха към далечните хълмове. Последва мощна експлозия и високо в небето полетяха оранжево-черни огнени кълба.

Стафърд и Барне се спогледаха за миг и поеха през гората в посока на катастрофата.